Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.10.2015 22:24 -
Артишоков Вавилон и други
Автор: apologetic
Категория: Поезия
Прочетен: 2867 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2015 23:47
Прочетен: 2867 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 17.10.2015 23:47
Да бъдеш честен е най-важния аспект на чистоплътието - друг е въпроса колко е непостижимо да останеш чист.
Виолетовите артишоци
ядат крале кралици като смоци
и газове летят на облаци
от тези пренаситени стомаси.
Уви и благородните простаци
за простолюдието точат си мустаци.
О, колко сполучливи са лъжци
за свойте крастави мераци,
тез неразумни храненици
не подбират от моралните уроци.
Виолетовите артишоци
пълнят кралските търбуси
и като грешните смешници
цапат най - невинно своите ръчици.
Една безсрамна мята сочните си цици,
а друга вдига най-високо
тлъстите си кървавици.
За този Вавилон не дръзват и персийци
и пазят те от див разврат бойните редици.
Несбътнати мечти на страст
у мръсници и женици
Ви чакат вам достойните критици
да бъде свежа кръвта на вас, кръвопийци.
Мечтай приятелю за свежи птици
само копней да си от скромните практици.
Да питам кой даде
на бездарните комици
безбройните и гнусни окаляни жълтици,
а кой на бедните раздаде като трици
ненужните таланти и сухите трохици.
Опитай ти от подлост на лъжци
дай пребогато на алчните крадци,
но чест и истина не сменяй за парици,
защото ще увисне твойто тяло на конци
и няма да изпиташ радост и пориви стотици.
(Артишоков Вавилон)
Взаимна клопка
Свят на полутонове
Прошка О, стихове,
простете ми,
че аз във вас
изливах си
душата.
И пак на вас
разказвах
всеки неин
спомен.
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.
О стихове, простете,
че аз не казах всичко
в най-добрата форма
и чувствата във тях
не струват никак
най-добрата рима.
Простете ми,
че думите употребих
като един голям лаик
и не успях с тях да кажа,
това, което мисълта
подбужда и разпалва.
О, стихове накрай простете,
задето ползвах ви безогледно
и с вас почивах
и се влюбвах,
със вас желаех
и нехаех,
с дрехата ви се обличах
и събличах,
със музиката ви
опиянявах
и после пак тъй лесно
изтрезнявах,
с вас дишах
и се смях.
Добре, че стихове ви има
във сивото и страшно,
студено битие.
Виолетовите артишоци
ядат крале кралици като смоци
и газове летят на облаци
от тези пренаситени стомаси.
Уви и благородните простаци
за простолюдието точат си мустаци.
О, колко сполучливи са лъжци
за свойте крастави мераци,
тез неразумни храненици
не подбират от моралните уроци.
Виолетовите артишоци
пълнят кралските търбуси
и като грешните смешници
цапат най - невинно своите ръчици.
Една безсрамна мята сочните си цици,
а друга вдига най-високо
тлъстите си кървавици.
За този Вавилон не дръзват и персийци
и пазят те от див разврат бойните редици.
Несбътнати мечти на страст
у мръсници и женици
Ви чакат вам достойните критици
да бъде свежа кръвта на вас, кръвопийци.
Мечтай приятелю за свежи птици
само копней да си от скромните практици.
Да питам кой даде
на бездарните комици
безбройните и гнусни окаляни жълтици,
а кой на бедните раздаде като трици
ненужните таланти и сухите трохици.
Опитай ти от подлост на лъжци
дай пребогато на алчните крадци,
но чест и истина не сменяй за парици,
защото ще увисне твойто тяло на конци
и няма да изпиташ радост и пориви стотици.
(Артишоков Вавилон)
Взаимна клопка
Душата ми
търси те
ден подир ден,
спомени тичат лудо
и играят със мен.
Вечно в плен
стоя сломен
в твоята сянка,
но докрай
прилепен съм
за твойта осанка.
Идват, изнизват се
дните свободни,
а в капан любовен
двамата тлеем.
Белезници сами
изковахме
и посоките ний
разделихме.
Сънуваш
без мен да живееш,
но се събуждаш
от мисъл по мен
да копнееш.
Свят на полутонове
Полутонове сиви
отброяват очите ни
тъжни, човешки.
Полутонове сини
играят прокудени в небето
с ангели земни.
Полутонове зелени
пленяват очите ми
пъстри.
Полутоновете всички
нишки на живота
оцветяват,
само някой хищник хапва
полутоновете бели
и оставя да вилнеят краски черни,
без нюанси да оставят.
Прошка О, стихове,
простете ми,
че аз във вас
изливах си
душата.
И пак на вас
разказвах
всеки неин
спомен.
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.
О стихове, простете,
че аз не казах всичко
в най-добрата форма
и чувствата във тях
не струват никак
най-добрата рима.
Простете ми,
че думите употребих
като един голям лаик
и не успях с тях да кажа,
това, което мисълта
подбужда и разпалва.
О, стихове накрай простете,
задето ползвах ви безогледно
и с вас почивах
и се влюбвах,
със вас желаех
и нехаех,
с дрехата ви се обличах
и събличах,
със музиката ви
опиянявах
и после пак тъй лесно
изтрезнявах,
с вас дишах
и се смях.
Добре, че стихове ви има
във сивото и страшно,
студено битие.
Ами това е най-точния и адекватен коментар, който съм получавал. Благодаря ви анонимнико - особено много ценя профила ви
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3734