Киселият трън -за черния дроб и жлъчката
BERBERIS VULGARIS L.
(сем. Berberidaceae — Киселтрънови)
Български народни наименования — кисел трън, жълтеника, жълтика, царево дърво.
AНГЛИЙСКИ barberry; pepperidge bushes

Билката кисел трън  се прилага при чернодробни и жлъчни заболявания и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Установено е, че декокти и тинктури от коренови кори на киселия трън, както и тоталната алкалоидна смес стимулират жлъчната секреция, повишават диурезата /отделянето на течности чрез урината/, увеличават тонуса и перисталтичната дейност на гладката мускулатура на храносмилателния тракт и съкращенията на матката, забавят сърдечната дейност и понижават краткотрайно кръвното налягане.
Алкалоидите с протоберберинова структура (берберин, берберубин, колумбамин, палматин и ятроризин) упражняват широка гама от ефекти.Действувайки върху централната нервна система, киселият трън  потиска спонтанната активност, намалява мускулния тонус, удължава хексобарбиталовия сън (особено тетрахидроберберинът).
Алкалоидите на киселия трън оказват стимулиращо продукцията на билирубин и жлъчни киселини влияние, повишават жлъчния ток и съкращават жлъчния мехур. Най-подчертан жлъчкогонен ефект притежава берберинът, следван от бербамина, а най-продължителен — оксиакантинът.
Гладката мускулатура на храносмилателния тракт и матката под влияние на  алкалоидите на киселия трън повишават тонуса и съкратителната си активност. На техен фон влиянието на ацетилхолина се усилва.
На кръвното налягане киселият трън оказва слабо и преходно понижаващо действие.
В опити на животни е установена значителна антитуморна и антилевкемична активност за някои от проктобербериновите алкалоиди (берберубин, ацилберберубин, талматрубин).
Съобщава се за добре изявено антибактериално действие на берберина по отношение на Vibrio cholerae, Staph, aureus, Escherichia coli, Salmonella, Shigella dysenteriae k. др. В това отношение е наблюдаван синергизъм между берберина, от една страна, стрептомицина и сулфадиазина, от друга.
Апорфин-бисбензиловите бази (бербамин, оксиакантин и изотетрандрин) като димерни алкалоиди оказват цитостатично действие, понижават значително и продължително кръвното налягане, упражняват отрицателен ино- и хронотропен ефект върху сърцето, стимулират съкращенията на чревната гладка мускулатура.
Има данни, че много от ефектите на тези алкалоиди, съдържащи се в киселия трън , са свързани с освобождаване на хистамин.
Неотдавна полски автори съобщиха, че киселият трън предизвиква силно понижение на кръвното налягане.
Билката и получаваните от нея галенови препарати се използуват главно за лечение на черния дроб и жлъчката,  стомашно-чревно, маточно тонизиращи и антимикробно действуващи средства. Препоръчват се при холецистити, в това число и калкулозни, при атония на жлъчния мехур и недостатъчно отделяне на жлъчка в реконвалесцентния период на инфекциозни заболявания; при цистопиелити; метрорагии, съпътствуващи фибромиоми; при забавена инволуция на матката в послеродовия период; при диарии, дизентерия и др.
Начин наприложение. Кори, корени и плодове от кисел трън се използуват за приготвяне на запарка в съотношение 1/2 чаена лъжичка ситно нарязана дрога (кори или корени) се запарва с 1 чаша вряща вода. От приготвената по този начин запарка (след прецеждане) — по 1—2 супени лъжици 2—3 пъти дневно. Ако се ползуват плодове от кесел трън, вземат се 2 чаени лъжички от тях (ситно нарязани) и се запарват в 1 чаша вряща вода. Взема се по 1—2 супени лъжици няколко пъти на ден.
В някои страни се използуват още тинктура от кисел трън (Tinct. Berberidis). Тя се съхранява на тъмно и прохладно място и се дозира по 25—30 капки 3 пъти дневно.
Характерни особености. Киселият трън е силно разклонен, до 3 м висок бодлив листопаден храст. Коренът е дълъг, дебел,, жълт, с тъмножълта кора. Клоните са покрити с шипове (видоизменени листа), обикновено по 3 заедно. Листата са тънки, обратно яйцевидни, продълговати, постепеннно стеснени в основата си, с мрежовидно жилкуване, слабо напилени, с къси дръжки, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. През есента те добиват кафяв цвят. Цветовете на киселия трън са с приятна миризма. Те са жълти, дребни, събрани по 15—25 в увиснали гроздове, дръжките на които излизат от пазвите на листата. Околоцветникът е двоен (с 6-листна чашка и 6-листно венче). Плодовете са увиснали красиви гроздове. Те са продълговати, оранжевочервени сочни ягоди. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през май — юни след разлистване, а плодовете узряват през септември, но се задържат върху растението продължително време.
Разпространение на киселия трън. В Средна и Южна Европа, европейската територия на Русия, Балканския полуостров. У нас се среща в храсталаците, по сухите и каменливи места и чукари, главно в покрайнините на горите в долната лесорастителна зона между другата храстова растителност, и то обикновено  на варовит терен.
Находища (по окръзи): Благоевградски (р. на Разлог и Банско), Варненски (р. на Провадия), Ловешки (р. на Ловеч), Пазарджишки р. на Панагюрище), Плевенски (с. Въбел — местн. Башеречка, общ. "Никопол), Пловдивски (с. Брестовица, гр. Перущица и Първомай), Сливенски (Сливен —местн. Асеновско дефиле), Смолянски, Софий¬ски (р. на Ботевград— местн. Витинска поляна), Шуменски (р. на Нови лазар).
Запасите от растението са ограничени.
Употребяема част на киселия трън. Корените (Radix Berberidis), корите от корените Време за бране. Март — май.
Начин на бране. Корените на киселия трън се изкопават през пролетта, при започване на сокодвижението в растението. След очистване от надземни части от пръст те се измиват и се оставят да се отцедят. Така подготвента билка се нарязва на парчета, дълги 10—12 см, и се суши или след измиване се обелва само кората.
Плодовете се берат при пълното им узряване и се предават свежи ла билкосъбирателната организация.
Начин на сушене. Така подготвените корени или само корите от тях се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман. От 2—3 кг свежи корени на киселия трън се получава 1 кг сухи; от 4 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.
Съхранение. Киселият трън се съхранява в сухи и проветриви помещения. Да се съхранява предпазливо, защото корените са отровни.
Съдържание. Корените съдържат следните 3 групи алкалоиди: 1) квартернерни бази: берберин, ятроризин, колумбамин и берберубин; 2) терциерни бази: оксиакантин и бербамин; 3) алкалоид, който е изо¬лиран от кората на корена и е дериват на бис-изохинолина. Бербе- ринът се съдържа в кората на корена до 7%, а в дървесната част — до 0,4%. Плодовете съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина,
витамин С, пектини и кйротиноиди. Листата съдържат да 140 гама каротин и до 117 мг % витамин С.
 

Внимание!!!В по-големи дози киселият трън е отровен.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20564494
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18618524
https://etd.ohiolink.edu/!etd.send_file?accession=osu1330974078&disposition=inline
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24603624
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24007270
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26092760
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26027825
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18442638
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16873688
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2999047/
http://www.dezedr.com/editor_new/uploadfile/2014011509452215.pdf
http://www.apjtb.com/zz/2014S1/77.pdf
http://toxsci.oxfordjournals.org/content/105/2/408.full.pdf+html

Forsch Komplementmed. 2014;21(1):7-12. doi: 10.1159/000360240. Epub 2014 Feb 21. Beneficial antioxidative effect of the homeopathic preparation of Berberis vulgaris in alleviating oxidative stress in experimental urolithiasis. Jyothilakshmi V¹, Thellamudhu G, Chinta R, Alok K, Anil K, Debadatta N, Kalaiselvi P. Author information Abstract BACKGROUND:

Oxidative stress is a major mediator in the pathophysiology of several kidney diseases. The cellular damage is mediated by an alteration in the antioxidant status, which increases the concentration of reactive oxygen species (ROS) in the stationary state (oxidative stress). Therefore, interventions favoring the scavenging and/or depuration of ROS should attenuate or prevent the oxidative stress, thereby safeguarding the kidneys against damage. In this sense, this study attempts to evaluate the extent of oxidative stress in experimental urolithiasis by measuring some parameters of oxidant stress and antioxidant defenses in rat kidneys, before and after Berberis vulgaris homeopathic preparation supplementation, and to assess the role, if any, of homeopathic treatment in mitigating free radical toxicity in kidney stone disease.

METHODS:

Rat model of urolithiasis was established by administering 0.75% ethylene glycol (EG) in drinking water, and the effects of a homeopathic preparation of B. vulgaris root bark (HPBV) on the renal antioxidative defense system as well as on potent markers of free radical activities were investigated.

RESULTS:

HPBV brought about an augmentation in the activities of enzymatic antioxidants such as superoxide dismutase, catalase, glutathione peroxidase, glutathione reductase, and glucose-6-phosphate dehydrogenase and improved the nonenzymatic antioxidants, e.g., tocopherol, ascorbic acid, and glutathione. HPBV ameliorated the malondialdehyde and protein carbonyl levels and restored renal thiols almost completely.

CONCLUSION:

Thus, it is shown that HPBV acts as a renoprotective remedy in alleviating the renal calculi-associated oxidative damage by upregulating the antioxidant status.

Homeopathy. 2013 Jul;102(3):172-8. doi: 10.1016/j.homp.2013.05.004. Preliminary investigation on ultra high diluted B. vulgaris in experimental urolithiasis. Jyothilakshmi V¹, Thellamudhu G, Kumar A, Khurana A, Nayak D, Kalaiselvi P. Author information Abstract PURPOSE:

The study focuses on the anti-urolithiasis potential of ultra-diluted homeopathic potency of Berberis vulgaris (B. vulgaris) root bark, commonly used in homeopathic system to treat renal calculi.

METHODOLOGY:

B. vulgaris root bark (200c, 20 μl/100 g body weight/day, p.o, for 28 days) was tested in an animal model of urolithiasis. Urolithiasis was induced in male Wistar rats by adding 0.75% ethylene glycol (EG) to drinking water. Urine and serum samples were analyzed for calcium, magnesium, phosphorus, uric acid and creatinine. Enzymic makers of renal damage (alkaline phosphatase, lactate dehydrogenase, leucine aminopeptidase and γ-glutamyl transpeptidase) were assessed in kidney and urine. Renal tissues were analyzed for oxalate content.

RESULTS:

Administration of EG to rats increased the levels of the stone-forming constituents calcium, phosphorus and uric acid, in urine. Levels were normalized by B. vulgaris treatment. The decrease in the urolithiasis inhibitor magnesium in urine was prevented by treatment with B. vulgaris. Serum creatinine levels were largely normalized by B. vulgaris treatment. Hyperoxaluria induced renal damage was evident from the decreased activities of tissue marker enzymes and an apparent escalation in their activity in the urine in control animals; this was prevented by B. vulgaris treatment.

CONCLUSION:

Homeopathic B. vulgaris root bark has strong anti-urolithiasis potential at ultra-diluted dose.

(The FASEB Journal. 2013;27:1093.2)
© 2013 FASEB

1093.2

Gastroprotective, ulcer healing and antioxidant activity of protoberberine alkaloid isolated from partially purified fraction of crude dichloromethane stem extract of coscinium fenestratum Patrick Nwabueze Okechukwu¹, Joan Marunga¹, Nyet Chiang Chiam¹, Pamela Rufus Godspower¹ and Gabriel A. Akowuah²

¹ Biotechnology, Ucsi University, Kuala Lumpur, Malaysia
² Pharmaceutical Science, Ucsi University, Kuala Lumpur, Malaysia

http://www.latamjpharm.org/resumenes/32/3/LAJOP_32_3_1_4.pdf
Protoberberine alkaloids as antimalarials Jonathan L. Vennerstrom , Daniel L. Klayman J. Med. Chem., 1988, 31 (6), pp 1084–1087 DOI: 10.1021/jm00401a006 Publication Date: June 1988
 
Artificial faces: