2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 9504 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2013 13:57
Лекарства инхибиращи образуването на пикочна киселина
Allopurinol
Действие
Алопуринолът е природно пуриново съединение, аналог на хипоксантина.
Алопуринолът и неговият основен метаболит, алоксантина, подтискат действието на ксантиноксидазата, чрез предоставянето на “фалшив субстрат” за действието й.
Нормално пурините в организма се образуват от и от физиологичната деградация на нуклиенови киселини.
Пурините се превръщат от ксантин оксидазата в пикочна киселина, която се отделя чрез урината.
Попаднал в огранизма алопуринол (който структурно е идентичен на хипоксантин) се конвертира от ксантин оксидазата до алоксантин (структурно идентичен с ксантин, но за разлика от него непревръщащ се под действието на ксентин оксидазата в пикочна киселина).
Пониженото количество пикочна киселина се явява вторичен косвен ефект.
Естествено е, че количеството на ксантин и хипоксатнин ще се повиши, но не трябва да се забравя, че те са по разтворими във вода и следователно по-лесно елиминиращи се от организма в сравнение с пикочната киселина.
Препаратът понижава съдържанието на пикочна киселина в серума и в урината.
Алопуринолът, като съдейства за разграждане на възлите и кристалите от пикочна киселина, намалява хроничните ставни болки, повишава подвижността на ставите и предоставя възможност за излекуване на образуванията от пикочна киселина.
При приложение на алопуринол с режим на хранене, предизвикващ повишено отделяне на пикочна киселина, се намалява размерът на възлите, устойчиви към други средства, повлияващи отделянето на съединенията на пикочната киселина, подобрява се подвижността на ставите.
Особено благоприятно въздействие оказва алопуринола в стадия на образуване и регенерация на камъни и песъчинки от пикочна киселина.
Алопуринола е ефективен при лечение и профилактика на острите нефропатии с хиперурикемия при болни с неопластични заболявания, съпътствани от хиперурикемия и образуване на пикочна киселина, особено след облъчване или лечение с противотуморни средства.
Показания:
Лечение на подагра, както и на вторична хиперурикемия, вследствие различни заболявания на кръвотворните органи.
Първична или вторична нефропатия с хиперурикемия, със или без симптоми на подагра.
Лечение на болни с установено повторно образуване на камъни от пикочна киселина.
Странични реакции:
Гадене, повръщане, диария, интермитиращи коремни болки, зачервяване на кожата, левкопения или левкоцитоза, обратима хепатотоксикоза (повишени стойности на алкалната фосфатаза или трансаминазите в серума), катаракта.
Противопоказания:
Индивидуална свръхчувствителност. Назначаването на препарата на деца е противопоказано, с изключение на случаите с вторична хиперурикемия при деца със злокачествени заболявания. Бременност, период на кърмене. Различни чернодробни и бъбречни заболявания. Идиопатична хемохроматоза (особено между близки роднини).
Дозировка ПРИ ВЪЗРАСТНИ
Минималната ефективна доза при подагра е 100 мг дневно. Максималната допустима доза е 800 мг дневно. Обикновено приетата доза е 200-300-400 мг дневно, разделена на 2-4 приема.
При тежки случаи по 600 мг дневно.
Дозата, необходима при болни на лечение с противотуморни средства, е 600-800 мг дневно в продължение на 2-3 денонощия, с приемане на увеличено количество течности.
ПРИ ДЕЦА
До 6-годишна възраст по 50 мг 3 пъти дневно. На възраст 6-10 години по 100 мг 3 пъти дневно. Препаратът трябва да се приема след хранене.
ВНИМАНИЕ
При поява на реакция на свръхчувствителност прилагането на препарата следва да бъде преустановено.
По време на курса на лечение е необходимо да се приемат обилно течности, така че количеството на отделената урина да бъде не по-малко от 2 л на денонощие, а химичната й реакция да бъде неутрална или слабо кисела.
При болни с бъбречни заболявания времето на полуелиминиране от плазмата на оксипуринола се увеличава значително, поради което е необходимо и съответно намаляване на дозата.
При лечение с алопуринол в дозировка 300-600 мг дневно дозата на прилагания меркаптопурин или азатиоприн следва да се намали до 1/3-1/4 от предишната доза.
Точната доза се определя от терапевтичната ефективност и токсичността.
В началния стадий от лечението с алопуринол, даже при нормални или близки до нормалните стойности на пикочната киселина, в редица случаи може да настъпи увеличаване на острите подагрозни пристъпи.
Предвид това, в началото на лечението с алопуринол на болния трябва да се приложи колхицин в поддържаща доза (по 0.5 мг 2 пъти дневно).
Едновременното приложение с хормонални препарати е забранено!
В първите месеци от лечението е необходимо редовно да се следят чернодробните и бъбречните функции, както и да се прави пълен анализ на кръвта.
Необходимо е строго съблюдаване на показанията и дозировката!
Търговски наименования
allopurinol
Опаковка: Таблетки 20 и 50 мг.; Milurit Опаковка: Таблетки 100 мг.; zyloric Опаковка: Таблетки 100 и 300 мг.
Препарати, засилващи екскрецията на пикочна киселина
sulfinpyrazone
Действие
Урикозоричен препарат; тромбоцитен регулатор.
ФАРМАКОДИНАМИКА
Сулфинпиразона инхибира тубулната реабсорбция на пикочната киселина. Урикозуричният ефект на еднократно приета терапевтична доза продължава около 10 часа.
Препаратът няма антиинфламаторна или аналгетична активност.
Sulfinpyrazone въздейства върху тромбоцитите и кръвоносните съдове по следните начини:
- Намаля тромбоцитния адхезивитет и агрегация, а също така инхибира отделянето на активни вещества от тромбоцитите.
Вероятно сулфинпиразона взаимодейства с простагландиновата синтеза в тромбоцитите.
Продължителността на този ефект е по-голяма от времето на плазмения полуживот на препарата.
- При някои васкуларни заболявания или ревматични дефекти на сърдечните клапи препарата нормализира скъсената преживяемост на тромбоцитите.
- Препаратът инхибира неблагоприятните последици от остро настъпилите увреждания както in vivo така и in vitro.
ФАРМАКОКИНЕТИКА
След орално приложение активната субстанция се абсорбира бързо в около 85%от приетата доза.
Пикови доза-зависими плазмени концентрации се достигат след около 1-2 часа след орален прием ( поглъщането на 100 mg.води до пикова концентрация от 5-6 mcg/mL,а на 400 mg.Съответно до 26-42 mcg/mL).
Времето на полуживот на препарата е около 2-4 часа. Сулфинпиразона се метаболизира чрез редукция до сулфид и чрез оксидация до сулфон и хидрокси деривати.
Сулфида инхибира тромбоцитната агрегация около 12 пъти по-силно in vitro,в сравнение със сулфинпиразона самостоятелно.
Пикови плазмени концентрации на сулфида се достигат след около 19 часа след приема на единична орална доза.
Сулфинпиразона е инхибитор на микрозомалните чернодробни ензимни системи. Намалянето на креатининовият клирънс под 10 mL/min.не води до акумулация на препарата.
Показания:
Подагра; Вторична профилактика след прекаран остър миокарден инфаркт, профилактика на тромбоемболични компликации при пациенти на диализа с артерио-венозен шънт или пациенти с ревматична митрална стеноза.
Странични реакции:
Гастроинтестинален тракт-транзиторни болки; диспепсия; диария; в много редки случаи кървене и/или улцерации.
Урогенитална система-в изолирани случаи: остра бъбречна недостатъчност; задръжка на вода и соли.
Кожа-рядко алергични кожни реакции.
Черен дроб-в изолирани случаи: хепатални дисфункции, жълтеница; медикаментозен хепатит.
ЗАБЕЛЕЖКИ
Лечението трябва да започне с особено внимание при следните случаи: силно повишени плазмени нива на пикочната киселина, ренални колики и пациенти приемащи диуретици.
В случаите за анамнестични данни за прекарани ренални заболявания се налага мониторинг на бъбречната функция.
Поради възможността на препарата да предизвика задръжка на вода и соли пациентите с хипертония трябва да бъдат под по-внимателен медицински контрол по-време на терапията.
При поява на алергични реакции по-нататъшната употреба на препарата трябва да се прекъсне.
Като мощен урикозоричен агент Anturan може да предизвика появата на бъбречна колика в хода на терапията, ето защо пациентите приемащи препарата трябва да бъдат съветвани да поемат по-голямо количество вода дневно за предотвратяване на литогенезата.
Препаратът може да потенциира действието на оралните антикоагуланти, което налага намаляне на дозата им ако се налага и едновременната употреба на Anturan,а също така в началото на комбинирания прием трябва да се изследва протромбиновото време през няколко дни.
Препаратът няма канцерогенен, мутагенен или ембриотоксичен потенциал.
Бременност и лактация
Както и при другите препарати и тук се забранява употребата на лекарството през първите три месеца от бременността, няма опит с употребата на препарата и в по-късните триместри.
Общо казано препаратът може да се употреби в късните триместри само ако няма друга по-безопасна алтернатива. Не е известно дали активната съставка преминава през майчиното мляко, ето защо не се препоръчва употребата на лекарството в период на лактация.
Лекарствени взаимодействия:
Орални антикоагуланти-инхибирането на микрозомалните чернодробни ензимни системи потенциира ефектът на индиректните антикоагуланти, което повишава риска от хеморагии.
Сулфанилурейни препарати-изместването им от плазмените белтъци, както и посочената по-горе инхибиция потенциира ефектът им.
Сулфонамиди-sulfinpyrazone повишава плазмените им концентрации.
Пеницилини-инхибираните на тубуларната секреция увеличава плазмената им концентрация.
Теофилини-sulfinpyrazone намаля плазмените концентрации на теофилините.
Фенитоин-sulfinpyrazone увеличава плазменият полуживот на фенитоина.
Салицилати-има антагонизъм между салицилатите и sulfinpyrazone,което води до намаляне на урикозуричния ефект, от друга страна sulfinpyrazone инхибира тубулната секреция на салицилатите и повишава техните плазмени нива.
Други активни субстанции повлияващи хомеостазата-едновременната им употреба с sulfinpyrazone може да повиши риска от настъпване на хеморагии.
Противопоказания: Остър пристъп на подагра; стомашна и/или дуоденална язва; предварително известна свръхчувствителност към сулфинпиразона или други пиразолонови деривати; остри алергични състояния-астматичен пристъп, остър алергичен ринит; тежки паренхимни лезии на черния дроб и/или бъбреците; порфирия; кръвни дискразии; хеморагични диатези.
Дозировка Sulfinpyrazone трябва да се приема по време на хранене с малко вода.
Повишен прием на вода по време на терапията с препарата е необходим с оглед профилактика на литиазата, а при някои пациенти предразположени към литиаза може да се обсъди едновременния прием на алкилиращи препарати.
ЛЕЧЕНИЕ НА ХИПЕРУРИКЕМИЯ Най-честата дневна доза е 300-400 mg.разпределена на 3-4 приема. Първият трябва да е колкото се може по-рано сутрин, а последния, колкото се може по-късно вечер. В някои случаи дневната доза може да се увеличи до 800 mg.или да се намали до 200 mg.Целта на терапията е нивото на пикочната киселина да бъде под 6mg/dL.
Терапията с sulfinpyrazone не трябва да започва по време на остра атака от подагра. Ако подагрозните пристъпи са много чести, терапията трябва да започне в първия светъл период след поредния пристъп, и трябва да се осъди една по-агресивна терапия с колхицин за известен период от време докато настъпи действието на sulfinpyrazone.Комбинацията на препаратът с алопуринол е допустима в тежки случаи. ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА СЛЕД ПРЕКАРАН ОСТЪР М ИНФАРКТ, ПРОФИЛАКТИКА НА ТРОМБОЕМБОЛИЧНИ КОМПЛИКАЦИИ ПРИ ПАЦИЕНТИ НА ДИАЛИЗА С АРТЕРИО-ВЕНОЗЕН ШЪНТ ИЛИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТИЧНА МИТРАЛНА СТЕНОЗА
Препарата се назначава две седмици след настъпване на острия МИ и дневната доза е следната:
1 и 2 ден-200 mg.веднъж дневно.
3 и 4 ден-400 mg.разделени на два приема.
5 и 6 ден-400 mg.разделени на три приема.
След 7-ят ден-по 200 mg.3 или 4 пъти дневно.
При другите индикации дозата е 200 mg.3-4 пъти дневно.
СВРЪХДОЗИРОВКА
Няма специфичен антидот.
Симптоми: диспепсия, повръщане, абдоминални болки, хипервентилация, респираторни нарушения, остра бъбречна недостатъчност, бъбречна колика, жълтеница.
Общи мерки: стомашен лаваж, активен въглен, салинно очистително. Форсираната диуреза не е от полза при това отравяне.
Терапия на специфични симптоми:
- Трябва да се мониторират виталните функции на пациента.
- При пълна респираторна недостатъчност-ендотрахиална интубация и изкуствено дишане.
- При тежка метаболитна ацидоза-натриев бикарбонат.
- При бъбречна недостатъчност-хемодиализа.
- При остра бъбречна колика-заедно със спазмоаналгетиците се предприемат мерки за алкализиране на урината и/или назначаване на инхибитори на карбоанхидразата като ацетазоламид, а също така и допълнително мощен диуретик за увеличаване уринния обем.
Търговско наименование anturan Опаковка: Дражета 200 mg;Таблетки 100 mg.
Piperazin
Състав:
Piperazinum hydratum 3.5%, Natrium bicarbonicum 42%, Acidum tartaricum 30%, Acidum citricum 12%, Saccharum album 12.5%в гранулирана форма.
Действие
Пиперазинът е уриколитично средство, което улеснява разграждането на пурините: позволява по-пълното излъчване от организма, като образува с пикочната киселина разтворими соли, които лесно се елиминират. Има и антихелминтно действие спрямо нематоди-аскариди, ентеробии и други.
Добавката на другите съставки създава във воден разтвор сатурация, приятна за вземане, повишава резорбцията на пиперазина, намалява престоя му в храносмилателния канал, ограничава антихелминтното му влияние.
Показания:Подагра, уратен пясък и камъни в бъбреците и пикочоотводните пътища.
ДозировкаВътрешно по 1 кафена лъжичка, разтворен във вода. 2-6 пъти дневно.
Опаковка: Ефервесцентни гранули, опаковки по 50 г.
Soluran
Състав :
Kalii bicarbonas 35.6 г, Natrii citras 30.6 г, Acidum citricum sicc.33.7 г и коригенс до 100 г в ефервесцентни гранули.
Действие
Киселата реакция на урината благоприятства утайването на пикочната киселина и нейните соли (урати). При това се образуват кристали, които при съответни условия прерастват в уратни камъни.
Приет в подходяща доза, препаратът солуран измества реакцията на урината от кисела към алкална (рН = 6.4-7), като при това се създават условия за увеличаване разтворимостта на пикочната киселина и на нейните соли-уратите; формираните кристали се разтварят, образуването на нови се възпрепятствува.
Показания: Уратна литиаза.
Дозировка
3 г (= 1 мерителна лъжичка) солуран се разтваря в 1/2 чаша вода или плодов сок, след което цялото количество се изпива наведнъж. Лечението се провежда на два етапа:
1.Определяне на дозата, необходима за поддържане реакцията на урината, в допустимите граници на рН 6.4-7.
2.Продължително прилагане на препарата при непосредствен контрол на урината от самия болен, който се осъществява чрез: определяне реакцията на урината и стойностите на рН с индикаторните хартийки, приложение в опаковката; регистриране на измерените стойности в контролния календар; отбелязване на приеманите дози в контролния календар. рН на урината се определя преди всяко приемане на солуран.
В зависимост от получените данни се регулира и лечебната доза.
Примерната средна дневна доза е 4 мерителни лъжички (12 г), разпределени съгласно следната схема:
Независимо от посочената схема дозите трябва да бъдат строго индивидуализирани. Това се осъществява от самия болен посредством редовно определяне на колебанията на рН на урината.
Например, ако на обед се отчете рН над 7, това означава, че предхождащата единична доза е била висока. Вечерната доза не се намалява; това става на следната сутрин. Дозите се изменят от порядъка на 1/2 чаена лъжичка.
Ползване на индикаторните хартийки и колориметричната таблица:
Към всяка опаковка са приложени 100 броя индикаторни книжки и колориметрична скала за стойностите на рН.
Сутрин, на обед и вечер преди приемане на препарата се изследва винаги прясна урина.
Индикаторната хартийка се потапя за няколко секунди в урината; в зависимост от реакцията на урината цветът й се променя.
Полученото оцветяване на индикатор е се сравнява с цветна скала за стойностите на рН и реакцията на урината се отчита с числото, стоящо срещу съответния цветен тон върху скалата.
Установената стойност на рН се нанася от болния в контролния календар на съответния ден и в съответната графа, след което се определя размерът на следващата доза.
Дозата се счита за правилно определена, когато в три последователни изследвания стойностите на рН се движат в границите 6.4-6.7-7.
Ако стойностите на рН превишават границата 7,дозата се намалява задължително.
Лекуващото се лице трябва да изпива дневно най-малко 2-2.5 л вода.
При сърдечно болни лица се препоръчва поглъщане на по-малко течности, и то на малки порции.
При болни, страдащи от повръщане и диарии, се налага поглъщане на повече течности. Препоръчва се пиенето на алкализиращи минерални води (Горна баня, Хисаря).
Забележка: Болни с ограничена отделителна функция на бъбрека трябва да се лекуват в болнична обстановка.
Да се има пред вид, че средната дневна доза от 12 г гранули съдържа около 1.7 г калий и 1 г натрий.Опаковка: Гранули, опаковки по 300 г.
Uridan
Състав:
Piperazini hexahydras 12 г; Lithii carbonas 15 г, Hexamethylentetraminum 35 г.
Действие
Probenecid (Lannett"s Probalan) is a uricosuric drug that increases uric acid excretion in the urine. It is primarily used in treating gout and hyperuricemia.
Probenecid was developed as an alternative to caronamide[1] to competitively inhibit renal excretion of some drugs, thereby increasing their plasma concentration and prolonging their effects. Uses: During World War II, probenecid was used to extend limited supplies of penicillin,[2] and is still used to increase antibiotic concentrations in serious infections. In one study, probenecid was shown to more than double blood concentrations of oseltamivir (trade name Tamiflu), an antiviral drug used to combat the flu, suggesting this property applies to antivirals, as well.
Benzbromarone (INN) is a uricosuric agent used in the treatment of gout, especially when allopurinol, a first-line treatment, fails or produces intolerable adverse effects. It is structurally related to the antiarrhythmic amiodarone.[1]
Benzbromarone is highly effective and well tolerated,[2][3][4][5] and clinical trials as early as 1981 and as recently as April 2008 have suggested it is superior to both allopurinol and probenecid, another uricosuric drug.[6][7]
Benzbromarone (INN) is a uricosuric agent used in the treatment of gout, especially when allopurinol, a first-line treatment, fails or produces intolerable adverse effects. It is structurally related to the antiarrhythmic amiodarone.[1]
Benzbromarone is highly effective and well tolerated,[2][3][4][5] and clinical trials as early as 1981 and as recently as April 2008 have suggested it is superior to both allopurinol and probenecid, another uricosuric drug Effect on cytochrome P450Benzbromarone is a very potent inhibitor of CYP2C9.[1][8] Several analogues of the drug have been developed as CYP2C9 and CYP2C19 inhibitors for use in research.[9][10]
SafetyBenzbromarone was introduced in the 1970s and was viewed as having few associated serious adverse reactions. It was registered in about 20 countries throughout Europe, Asia and South America.
In 2003, the drug was withdrawn by Sanofi-Synthйlabo, after reports of serious hepatotoxicity, although it is still marketed in several countries by other drug companies. [11]