2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2017 13:20
ТЪкачите - турска приказка от
Назъм ХикметИмало едно време един говедар. Живеел си той с жена си. Тя била доста глупавичка, но все някак си се разбирали.
Един ден жената на говедаря отишла на реката за вода. В реката — „кваак, кваак“ — квакали жабите. Както вече казахме, жената на говедаря била доста глупавичка и квакането сметнала за тракане на тъкачни станове.
— Тъкачи, хей, тъкачи — викнала тя на жабите, — изтъчете ми един аршин сукно.
— Ква-ак, ква-ак — продължили жабите.
Глупавата жена сметнала, че й казват: „Добре, ще изтъчем, ще изтъчем…“
— Благодаря, тъкачи! — казала тя и се прибрала в къщи.
Вечерта, когато говедарят се върнал в къщи, жена му казала:
— Мъжо, споразумях се с тъкачите да ми изтъкат един аршин сукно. Купи ми холандска прежда.
Купил говедарят холандска прежда. Занесла жената кълбата прежда на реката, хвърлила ги във водата и викнала на жабите:
— Тъкачи, хей, тъкачи, ето ви и преждата. Изтъчете ми толкова, колкото излезе.
Минало време, жената казала на мъжа си:
— Дай ми пари, за да платя на тъкачите. Сигурно вече са изтъкали сукното ми. Трябва да се вземе.
— Почакай малко — казал говедарят — да прибера стадото от планината и да взема пари от стопанина.
Минали няколко дена. Говедарят дал на жена си парите, които получил от стопанина. Тя отишла край реката и викнала:
— Хей, тъкачи, нося ви парите, дайте ми сукното.
Не последвал обаче никакъв отговор. Ще попитате защо? По това време настъпила страшна суша, реката пресъхнала и жабите се разотишли. Жената, като не получила отговор, се разсърдила, взела една тояга и закрещяла:
— Значи така, а! Не искате да ми отговорите. Добре, сега ще ви науча аз.
И започнала да удря и човърка пясъка на пресъхналата река. Не минало много време и се показало гърне с жълтици.
— Аха — казала жената, — разбирам. Взели сте ми сукното и в замяна сте ми оставили гърнето. Така да бъде…
В това време по моста минал грънчар с пълна кола грънци.
— Хей, грънчарю — викнала жената, — купувам цялата ти стока. Закарай грънците в къщи и ги стовари пред вратата. Ще ти платя с ей тези жълтици.
Грънчарят тръгнал зарадван към къщата на жената и стоварил грънците пред вратата й. Тогава тя дала жълтиците от гърнето, а за себе си оставила само една шепа, за да ги покаже на мъжа си.
„А сега — си казала глупавата жена — ще украся дома си като царски дворец!“
Разбила тя на малки парченца грънците, които били пред вратата й, украсила с тях къщата и зачакала с нетърпение мъжа си. Вечерта, щом го видяла, още на пътя радостно завикала:
— Ела по-бързо, мъжленце, ела виж как съм украсила нашия дом. Той стана по-хубав от райски кът.
Мъжът дошъл, видял, поклатил глава. В същото време жената извадила шепата жълтици, които запазила, и му ги дала. След като разбрал всичко, говедарят едва не полудял.
— Какво си направила, глупава жено! — закрещял той.
Жената се обидила, излязла от къщи и отишла на селската чешма. Но не минало много, при нея дошла една котка.
— Ах ти, писи, писи, писенце — казала тя на котката, — зная, че мъжът ми те е изпратил, за да се върна в къщи. Кажи му, че няма да се върна. Много съм му обидена.
След малко край чешмата минала камила.
— Не зная коя си и откъде си, но сигурно и теб те е изпратил мъжът ми. Добре, ще се върна в къщи. Хайде — казала жената, хванала камилата за юлара и тръгнала към къщи.
Говедарят се зарадвал, когато видял, че жена му се връща. Радостта му обаче била двойна, като видял камилата и двата чувала товар върху гърба й.
— Жено, хайде да играем с тебе на леблебиен дъжд — казал говедарят на жена си.
Жената не знаела що за игра е това, но се съгласила. Тогава мъжът взел големия казан, обърнал го с дъното нагоре и я захлупил. Започнал да хвърля върху казана леблебиени зърна и да говори:
— Леблебиен дъжд вали, леблебиен дъжд вали-и-и-и… — а в същото време свалил товара от гърба на камилата. Чувалите били пълни със злато. Жената нищо не подозирала. Като скрил златото, говедарят измъкнал жена си изпод казана и казал:
— Играта свърши.
Не минало много време, може би ден-два, и по улиците на града се появили султански глашатаи:
— Загуби се натоварената със злато султанска камила! Чувал ли е някой нещо? Виждал ли е някой камилата? — викали те.
Жената на говедаря тутакси отишла при един от глашатаите и казала:
— Аз видях камилата.
Слугите на султана хванали говедаря и го завели при съдията.
— Виждал ли си камилата? — попитал съдията.
— Не — отговорил говедарят.
— Но жена ти твърди, че е довела в къщи една камила.
— Какво я слушаш, господин съдия, женичката ми е глуповата. Липсва й нещичко.
Съдията заповядал да доведат жената на говедаря. Тя дошла, като на гърба си носела вратата на къщата.
— Не ми се сърдете — казала тя, — мъжът ми беше заповядал да не се отделям от вратата на къщата ни, та аз…
Съдията попитал жената:
— Ти кога видя камилата?
Жената веднага отвърнала:
— Когато валеше леблебиеният дъжд.
Съдията се убедил, че жената наистина е глупава или, както се казва в такива случаи, нещо й липсва. Той освободил говедаря и неговата жена.
И до ден-днешен говедарят спокойно си живее с глупавата си жена, разменя от време на време златните монети и не се страхува, че на стари години може да остане без работа. А падишахът и досега праща по улиците глашатаи да питат за изгубената му камила.
Тагове: