Новата мода да се борят антагонистично Президентство и правителството на България е форма на нов вид балкански театър. Този политически фарс не е градивен- той само трупа дивиденти за изкуствена и импотентна политика и само разгражда и без това обществените настроения в страната.
Стотиците върнати решения на президентите Първанов и засилилия се да известява конституционния съд Плевнелиев са една бутафория на политика и власт. Върнатите решения са толкова незначителни за общото развитие на обществото, колкото и ако бяха влезли в сила решенията на правителството.
Вместо това този театър от войната между Президентство и правителство доказва колко слаб може да бъде по правомощия българския президент, когато функциите му са сведени само до забрана. Извинявайте но не може силата на един президент да се измерва със правото му и способността му да забранява - това не е политика, а това е дълбок душевен фарс.
В този смисъл политиката на вето на Първанов само материализира слабата законодателна власт на президента. Ето защо аз предлагам да бъде отнето правото на президента за вето, тъй като то не упражнява действителна форма на власт, а само фиктивна власт с представителни функции.
Държавата и народът дават правомощия на президента само по време на война, издигайки до елитната фигура на главнокомандващ на войската.
Още по-крещяща е ситуацията, в която бивш щатен комсомолски секретар от времето на комунизма, се бори чрез демокрация, откривайки музей на тоталитаризма, финансиран с германски инвестиции.
Особено безпокойство буди смазващата политика на ЦРУ спрямо правителството на България, като го обвинява, че носи отговорността за последното място на България в ЕС. Разочарованието е още по-силно от несподелените амбиции на САЩ да пробие в сектора на енергийната и газодобивна промишленост у нас, което коства и поста на американския посланник у нас.