Акцентите на картината са откровение, прямота, изповед и молитва, представени на кръстопътя на двете ясни перспективи - едната, черупката на човешкото битие и континуум, другата, света зад гърба на твореца, за която той мечтае. Този стремеж се разкрива от авнатуристичните черти в характера на твореца, известни от неговата автобиография и от пътуванията му из Европа.
Особено силен акцент е контрастът моят свят и външния свят, моят затвор и въшната свобода. Особената одухотворенсот на образа сякаш декларира "Вижте ме , зад ме няма лъжи" и това особено силно кореспондира с дълбоката религиозност на личността му. Похватът на пространствено разпределение съзнателно раздвоява зрителя акцентирайки както върху човешкия образ, така и върху перспективата на външния свят. Сякаш нищо материално не обвърза личността с материания свят около него - няма предмети, никаква опредметена обвързаност, създаваща алюзия за лекота.