Зависимостта на възрастните от майчиното сукално зърно

Наскоро прочетох избрани цитати от книгата на Хорхе Букай и се замислих как от всичките комплекси, Фройд е пропуснал да обоснове комплекса, който остава при незрелите възрастни индивиди и той е носталгията по сукателното зърно на майката и по питателната пъпна връв, която индивида не осъзнава, че е разрязана и упорито отвърля осъзнаването на този факт не без помощта на самите рижовни родители.
Комплекса се изразява в инкубаторни взаимотночения на родителите спрямо детето, което живее в екзистенциален вакуум и не притежава опит към независимо и самостоятелно съществуване и действие. За тези отгледани и предпазени, съхранявани и съжалявани индивиди , свръхобгрижвани и обичани възрастни индивиди са характерни интелектуалната, емоционалната и моралната зависимости. Често  и почти задължително тези индивиди имат вътрешно чувство за малоценности, макар то да е добре замаскирано от привидно добре демонстрирано самочувствие. Това е така, тъй като наред с емоционалното, моралното и интелектуалното одобрение, от което тези индивиди вопиющо се нуждаят, те комбират всички патологични зависимости в една обща съзависимост - когато някой декларира,че не може да живее без другия - тази невярна постановка, често гарнирана с драматични изнудвания показва не друго, а доколко е зрял индивида до вас, ако сте имали честа да го чуете какви глупости ви разказва и разиграва.
Нещо повече внимателните наблюдение върху пристрастеностите към дребните неща, могат да бъдат част от една по-генерална способност да се обвъзва патологично с познати и свръхжелани обекти и субекти, които му изграждат една сигурна представа и среда за него самия. Черешката на тортата е изграждането на тотална патологична съзависимост, която наскоро наблюдавах. Сестрата на млад мъж с едно дете и жена, която е щастливо омъжена за работен мъж, желае да живее при брат си, защото много го обичала като брат и не можела да се раздели с него. Какво сърцераздирателно обяснение, изпълнено със сълзи мъка и трагедия на една невъзможна за споделяне лъбов. Най-интересното е, че мъжа на сестричката няма нищо против да си живуркат в това разширено семейство и да си бъдат една дружно живееща четворка.
Не е за учудване, че тези психически комплекси се случват в идеалните семейства, в семействата, които сме свикнали да сочим за пример и за които просто казваме "най-добрите семейства" - там където царуват свъхродителите, които желаят докрай да останат родители, дори когато жълтото край устата на техните деца отдавна е изчезнало - каква велика носталгия.