Прочетен: 7501 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2021 22:24
Николай Александров Хайтов е роден в с. Яврово, Пловдивска обл., на 15.09.1919 г. Умира в София на 30.06.2002 г.. През 1938 завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 – Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет на Софийския университет. След като се дипломира като инженер-лесовъд, работи в горски стопанства из Родопите и Рила.
Николай Хайтов започва творческата си дейност на тридесет и шест години с очерци и публицистични статии. През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Сътрудничи на сп. „Септември“, в. „Работническо дело“, в. „Кооперативно село“ и др. Очерците, които публикува в периодичния печат, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“, главен редактор е на сп. „Родопи“ (от 1966). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1966), негов секретар (1966–1968) и председател (1993–1999). Избран е за академик на БАН през 1997. Автор е на редица книги с документално-историческа тематика – „Хайдути“ (1960), „Жени-хайдутки“ (1962), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко войвода“ (1974). През 1965 излиза „Шумки от габър“ – есеистична книга за Родопите, в която история, съвременност и природа се преплитат, за да изградят един завладяващ образ на планината.
Николай Хайтов е написал следните произведения:
- „Съперници“ (1957)
- „Искрици от огнището“ (1959)
- „Разбулена Родопа“ (1960)
- „Писма от пущинаците“ (1960)
- „Хайдути“ – очерци (1960)
- „Старите у дома“ (1962)
- „Смолян“ (1962)
- „Жени хайдутки“ (1962)
- „Матей Миткалото“ (1964)
- „Шумки от габър“ (1965)
- „Румяна войвода“ (1965)
- „Родопски властелини“ (1965)
- „Диви разкази“ (1967)
- „Ламята“ (1970)
- „Приключения в гората“ (1970)
- "Перуански записки" (1975)
- „Магьосникът от Брезе“ (1979)
- „Хвъркатото корито“ (1979)
- „Родопските комити разказват“ (1972)
- „Капитан Петко Войвода“ (1974)
- „Надникване в съкровеното“ (1977)
- „Разкази и есета“ (1984)
- „Да възседнеш глиган“ (1985)
- „Бодливата роза“ (1975)
- „Вълшебното огледало“ (1981)
- „Асеновград в миналото“ (1983)
- „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
- „Гробът на Левски“ (1987)
- „Светогорски записки“ (1987)
- „Африкански записки“ (1989)
- „Избрани произведения“ (1989)
- „Дневници“
- „Родопски властелини“
- „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
- „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
- „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
- „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
- „Алото“
Николай Хайтов се изявява и като филмов сценарист. По негови сценарии са създадени следните филми:
- „Орисия“ (1983)
- „Капитан Петко войвода“ (12-сер. тв, 1981)
- „Мъжки времена“ (1977)
- „Дърво без корен“ (1974)
- „Козият рог“ (1972)
- „Края на песента“ (1971)
- „Семейство Калинкови“ (12-сер. тв, 1966)
- Филмът „Воевода“ от 2017 е основан върху разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов.
- Засукан свят (2019)
Николай Хайтов е бил редактор във в. „Народна култура” и в сп. „Наша Родина” (1957), главен редактор на сп. „Родопи” (от 1966 г.). Председател на Столичния съвет за култура. Секретар на СБП (1966-1968), член на Управителния съвет на СБП (от 1966 г.), председател на СБП (1993-1999). Академик (1997). Депутат в VII ВНС.
Част от книгите му
Ето някои по-известни цитати от Николай Хайтов:
- „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.
- „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
- „Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!"“
- „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
- „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
- „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
- „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)
- „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г.
- „В една зверилница, толерантност означава смърт.“
- „Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“
Извадка от разказа"Обичайте се, докато сте живи:
"Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам своите родители, въпреки че те отдавна вече не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те вече не бяха между живите. Защо?
Преди всичко аз чак сега, в моите зрели години, откривам точно какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол - в същност единствения ни вол, за да ме изпрати да уча. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, но дори при такова състояние той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си вид на здрав, криеше под чергите зловещия оток на краката си и не даваше да се харчат „артък пари“ за илачи и за доктори и по този начин съкрати сам малкото време за живот, което му оставаше.
Заради мене, по-точно заради моето учение, без което преспокойно можеше да минем и аз, и той, и всички. Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го сляп, за да различа дълбокото вълнение, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го заради мене, а пък аз не казах дори едно „благодаря“. И това неказано „благодаря“ и сега седи заседнало в моето гърло заедно с тежкото и тъжно чувство, че моят баща няма да го чуе ни-ко-га!"
Най-голяма популярност на Николай Хайтов е донесъл сборникът"Диви разкази“.
Това e една от най-значимите литературни творби на Николай Хайтов, написана през 1967 година.
Сборникът съдържа:
- Мъжки времена
- Мерак
- Когато светът си събуваше потурите
- Страх
- Дърво без корен
- Горски дух
- Засукан свят
- Букова глава
- Ибрям-Али
- Черното пиле
- Гола съвест
- Сватба
- Изпит
- Пътеки
- Под свирката на локомотива
- Дърво за огън
- Дервишово семе
Иван Гранитски
Николай Хайтов има двама сина- Александър и Здравец и една дъщеря Елена.
На снимката: внучката на Николай Хайтов на изложба в Бургас, януари 2020 г.
Ето какво казва Николай Хайтов за себе си през 1990 година в едно интервю: Ако приемем за мярка проявения към книгите ми читателски интерес, върхът на моята проза е „Диви разкази”, издадена у нас до 1989 г. в редовни издания в тираж 458 227 и преведена на 18 езика. Втората по тиражиране книга е „Шумки от Габър“ с 11 издания у нас и 3 издания в чужбина при общ тираж 407 588 бройки.
Третата по популярност е „Хайдути“ с 9 препечатки в 315 727 бройки, отделно „Капитан Петко войвода“ - 5 издания в 220 313 бройки.
Изключителна е съдбата на филма „Козият рог“ - най-продавания в чужбина български филм.
Като най-успешен в моята драматургия се очертава триптихът, известен като „Пътеки“, в който влизат трите едноактни пиеси: „Пътеки“, „Лодка в гората“ и „Кучета“. „Кучета“ има три постановки в телевизията, три са постановките и на „Лодка в гората“, а в чужбина триптихът има 52 постановки: в ГДР, СССР, Полша, Югославия, Алжир, Сирия, Унгария, Чехословакия, и др. Постановките в нашите театри са 22. Ленинградската постановка не бе допусната от цензурата на прегледа на българската драма в СССР през 1982 г. На IV преглед на българската драма и театър в уводната статия на „Работническо дело“ тази пиеса е сред трите разгромени като „идеологически непълноценни“ творби. Най-успешна в публицистиката ми се оказа „Бодливата роза“. 7 издания у нас и в чужбина, общо 3 150 727 тираж.
Накрая да обясня защо избрах да пиша точно за Николай Хайтов, а не за друг български писател. Не, че именно Николай Хайтов е по-заслужил от другите. Чел съм доста негови разкази от богатото му творчество. Николай Хайтов е бил приятел с покойния ми баща, който ако беше жив след два дена( 27 ноември) щеше да стане на 85 години. В София през периода 1993-1996 г. те се запознават и се срещат много пъти. Отначало официално, а после се канят на гости на вечери няколко пъти. За другите по-известни личности, които са били в приятелски отношения с мои роднини съм писал теми. Това са Петър Димков- лечителя и Николай Дойнов- астролога. Ще ги припомня:
Блогът на barin :: Петър Димков-лечителят
Блогът на barin :: Астрологът Николай Дойнов
По една случайност училището, в което учи синът ми се казва Николай Хайтов. Има един скандал, в който е замесен Николай Хайтов за плагиатство, но не съм запознат и тактично ще замълча за него.
Тагове:
Поздрави!
Защото му "помогнахме" да не получи Нобеловата награда, която безспорно заслужаваше!
Беше омайник! Слушал съм го около част и половина, разговаряли сме, но говореше той!
Безспорен талант!
Може наистина да е ползвал нещо, но навсякъде , в написаното от него, личи неговия стил, неповторим!
Не са сравними настина ,но подобно нещо изпитах и азв десети клас Имахме тема за разработване по литература Не бях записал заглавието, питах за него моя братовчедка И минута ,две поговорихме! Толкова
След десетина дни, на родителска среща, учителкатта ни беше класна, майка и казала ,че съм имал шестица, защото съм преписал от дъщеря й Учителката я изслушала и я отрязала,че това е абсурдно! Тя познава прекрасно моя стил и този на дъщеря й Няма как и какво да съм преписал от дъщеря й Това са две съвсем различни по всичко теми Шестицата ми е заслужена, както и четворката на дъщеря й
Скандалът с Хайтов удивително напомня за този с Михаил Шолохов за " Тихият Дон" Сценарият му като ,че ли е откраднат от този случай!? Имаме и още един подобен- с поета Веселин Андреев Допълнен с атака за написаното от него за Петя Дубарева, с какво право пишел? Излезе чувствителен човек, въпреки ,че е бил партизанин Промяната беше капката на изчерпалото му се търпение и се самоуби!
До края на живота си Хайтов води битки Но , беше силен характер и не се предаваше
Спомням си разговора с директорката на археологически музей, по повод нейна реплика, защо се занимава с Левски, да си гледа неговото творчество!Спонтанно запитах, защо, отрича ли, качеството на написаното от него, доказателствата, които привежда Дори и да греши, написаното е качествено ,не е нескопосно Може да е митология, но нима в основите на историята не е залегнала митология? А ние имаме нужда от митология Защото несправедливо сме натикани в ъгъла и искат да си признаем, че е заслужено!
Гузните съвести
Разделихме се приятелски с поизравнени позиции относно твореца Хайтов!
Хубав ден, приятелю!
Поздрави, Барин. :)
Поздрави, Барин. :)
Поздрави!
Поздрави!@
Поздрави!
Голям Творец, Човек и Българин. Светла му памет! (bow)
Поздрави!
Поздрави!
Добро за този човек няма да кажа, но и не желая да пиша.
Моите уважения към теб.
Поздрави!
ЗАЩО ДЪРЖАВАТА НЕ ПОЛОЖИ ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХАЙТОВ, НА ТОДОР КОЛЕВ И НА ОЩЕ И ОЩЕ ХОРА СЪКРОВИЩА ЗА ДЪРЖАВАТА...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!