Растения, които сега се срещат по бреговете на Черно море, днес могат да бъдат намерени и във Родопите. Това е така, защото през терциера склоновете на Родопите също са били морски бряг и подобна флористична еднаквост е белег за древната възраст на общите флорни елементи между двата твърде различни флористични района. Пример за подобни растения са Еcbalium elaterium L.,, намерен край Перущица, Opopanax hispidus (Friv.)Griseb. - намерен на Бесапарските ридове и Джендем тепе, Limonium latifolium (L.)Mill.- намерен на Сахат тепе, Goniolimon tataricum (L.)Boiss. край Марково и на Бесапарските ридове, Medicago falcata L. - Бесапарските ридове, Allium amethystinum Taush - намерени на Бесапарските ридове и Родопите.  Всичките видове освен споменатите са основно характерни със своята привързаност към литоралните скални терени. Изброените и още много други общи елемента могат да се считат за твърдо установени терциерни реликти, на базата на сходството и механизмите на своето разпространение във флорните райони на Черноморското крайбрежие и тези на Родопите и Тракийската низина. С трангресията на морето от тракийската ницина след терциерната епоха, тези видове постепенно са мигрирали и въпреки липсата на данни за еврибионтната природа на тяхната адаптация, тези видове са изключително добре адаптирани към физичните условия и ценобиотичните фактори в ареалите, които обитават. В това отношение механизмите им буйна пропагация в литоралните екосистеми е въпрос на загадка, освен ако литоралните условия са тези при които са формирани видовете и следователно за тези условия те са най-добре адаптирани. След оттеглянето на морето от Тракийскатат низина в Родопското предпланиние се оформят рефугиуми с терциерни реликти. Ето защо е логично да се мисли дори за терциерни реликтови съобщества, които в определени случаи и при добра случайност могат да заемат терени, чийто наслаги са с терциерна възраст. Подобен феномен не следва да бъде изключван. Това би могло в много отношение да промени представите на науката за процесите на хорология и адаптация на растителните видове. В този смисъл съобществата на Limonium latifolium (L.)Mill. и Goniolimon tataricum (L.)Boiss. по  литоралните крайбрежия следва да бъдат приемани като реликтни терциерни съобщества, перфектно приспособени към условията на литоралната среда. В случаите когато обитавания терен позволява сухов и топъл микроклимат, както това е налице при карста, тогава терциерното съобщество е запазило някои от своите елементи в Лудогорието, Тракийската низина, Източните Родопи и запазило част от своите видове.