Животът е джунгла и затова често превръща своите обитатели, кой знае да ли за добро, в майнуни. И тук ще използвам едно малко отклонение свързано с джунглата на живота - в неговите обрати често пъти от най скромните жени се случва така да станат най-добрите професионални компаньонки (словосъчетанието е използвано, за да замести най-древната професия на света). И обратно, понякога с превратните обстоятелства на съдбата, от най-големите професионални компаньонки на света станат най-скломните съпруги на света. 
И сега да се насочим към един типичен представител на джунглата.
Днес ще обсъдим вчерашното изказване на господин Постаджиян (председател на дружеството на сърцелоците в България), който реши на хуманен форум да говори за шимпанзето, сякаш се намира на ветеринарен форум, че в целия животински свят имал най-ниско холестерол в кръвта.
Опитах се на моя също така окосмен събеседник да му обясня, че няма защо да изтъква предимствата на ниския холестерол при животното, защото то има щастието да се храни с екологично чиста храна в джунглата, страда от сексуална активност и като цяло засилена обмяна на веществата при общата си висока двигателна активност по живота върху дървесните клони, но най-характерната особеност е, че в природата рядко се наблюдават възрастни екземпляри, които по подобие на хората да се нарекат старци, тъй като за биологичния вид на шимпанзето е характерен подчертан канибализъм и възрастните индивиди рядко имат щастието да натрупат холестерол в кръвта си.
За разлика от това всеки член на християнските общества приема свинско, пилешко, сьомга и дори пъстърва, захранвани със специални смеси, в които се полага трупно брашно.