Смятам журналистите за вредните плъхове на обществото. Често журналистическите бръщолевения и агитации са по-вредни от тези на самите политици. Това е защото, в качеството на некомпетентни и полукомпетентни лица, коментират проблематики, които не са еднозначни дори и за тесните специалисти за всяка една специалност. Често по телевизията и радиото се чуват всякакви на пръв поглед напълно алтруистични и благородни призиви да се увеличи кампанията за даряване на органите на хората приживи. Тази кампания с привидно благородни цели никак не е невинна, а има своите отрицателни дълбооки черти. Прокламирането на даряването на органи засилва тенденцията по разпространението на мафията за нелегално набавяне на органи и отвличането на потенциално подходящи дарители, организирана от хора с големи парични възможности. На фона на една прогнила исериозно деградирала здравна система, прокламирането на органното дарителство стимулира зараждането и на медицинска мафия, където не само корипция, но и тайни трансплантационни организации ще влияят на процеса на трансплантирането. Ето защо считам, че всяка намеса на журналистите следва да се счита за нарушаване на добрите професионални стандарти в журналистическата професия. Когато се въвежда нова процедура в една стара корупционна система, то нововъведенията задължително придобиват качествата на статуквото на корупционите практики в нея. Дори призивите за спасяването на човешки животи не оправдават журналистите да се намесват с напрените от тях агитации за ускоряването на процеса за трансплантиране на органи. Дотук  обосновахме появата на две негативни явление след въвеждане на органната трансплантация - мафия за отвличане на потенциални донори и медицинска мафия на фона на копумпираната сегашна медицинска система. Накрая е възможножно свързване на местните мафии с международната такава за трансплантации.
Други ограничения са самите биологични закони  -трансплантатите са високодиференцирани имуногенни чужди органи, който винаги биват отхвърляни - имуносупресорите се пият от болните доживот.  Не са редки тоталните отхвърляния на присадения орган. Въвеждането в терапията на стволовите клетки би допринесло за разрешаване на текущите проблеми.
Не на последно място са и моралните ограничения - трансплантацията може да е само възжна ако дентологически се разреши проблема с клонирането на хора. С други думи когато обществото реши да създава клонинги, тогава и трансплантацията от морално гледище ще е възможна алтернатива. Ние не можем да забраняваме клонирането, а да разрешаваме трансплантирането. Сами по себе си двата процеса от морално естество са сходни. Нека не забравяме колко пари плаща обществото и днес когато нямаше строг контрол върху хемотрансфузиите и хора бяха заразени с вирусите на хепатит в и с. Пренебрегването на културалните традиции в България също крие рискове и би следвало да се зачита изконното право на индивида да отказва тялото си за трансплантационни цели, отколкото гаврата в случай на незаявен изричен отказ той априорно да се подлага на такава. Iъщо следва да се отчита дали реципиента е имал съзнателно поддържани зловредни навици към здравето си.