Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2011 17:42 - Списък на билките в България с диалектни названия
Автор: apologetic Категория: Хоби   
Прочетен: 38830 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 11.07.2014 08:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1. Азмацук/Anthriscus cerefolium/силин, селин, гросулица, кервел, керевиз, рибска чорба, целина. Отвара от азмацук се пие при мааясъл.
2. Акация/Robinia pseudoacacia/Аблен, бял лиляк, бял салкъм, бял трън, драка, катър, трънка,солунски трън,френски трън.
3. Анасон/Pimpinela anisum/аласон, ликанство, резане, резияне, разиян, резняк, същински анасон.
4. Ангинария/Cynara cardunoulus/ангинар, артишок. Отвара от листа и филизи подсладена с мед за жабурене при устобол.
5. Арабски език/Opuntia vulgaris. Отвара от пресни листа се пие за лечение на пиянство 1 седмица. Предизвиква повръщане ,разстройство и отравяне и  затова веднага след приемането и се пие мляко.
Наименования: арабска смоква, далак, жаба, лимба, лопати, лопатки, ръка, смоква, език.
6. Аспут/Cartamus Lanatus/ - жълт трън, преселник. Отвара от цветовете се пие против гърлобол, а с пепел от корените със свинска мас се мажат лишеи, пъпки, краста, кели.
7. Афион - градински мак/Papaver comniferum/-мак, хашиш.
8. Попова лъжичка./Thlaspi arvense/ - бабини гниди,старчец.
9. Бабини зъби, трабузан./Tribulus terrestris/ - баба ручка, бабици, бодланка, върти поп, гускини зъби, иглица, чюнка, щъркелова чонка ,щръко игли, щръкова нога. Студена отвара от плодовете се пие за"пречистване на кръвта и при маясъл.
10. Бадем./Amygdalus communis/бадемово дърво, обикновен бадем, гръцки орех, миндал. Сладките бадеми се ядът при сърцебол, треска, сърцебиене за нерви, а сокът от зелените ядни се използва като слабително за деца.
При опадане на косата се използват за мазане счукани на каша бадеми.
Горчивите бадеми се използват като болкоуспокояващо средство и против треска, а   външно за рани, буци/рак/, кожни болести.

11. Банюв бурен, див слънчоглед/Doronicum columnae/златоглавка, балкански пролетник, див трубен. Отварата от листа и корени от него във вино се пие при ревматизъм.

12. Блатняк./Calthа palustris/обикновен блатняк, блатниче, жълт блатняк, блатен крокон, белокрилник, георгьовско цвете, гергоьовче, джурдовец, жабешко цвете, жабинек, жабърняк, желтениче, желтурче, змиев трън, змиено грозде, змийско грозде, змийско ножче, зъмско цвете, мазно кокалче, попова лъжичка и разгон.

13. Блян черен, черен(Hyoscyamus niger)-о бикновен черен блян, попадийка, буника, змийско цвете, гърне, зъбова билка, поиши-пиши, попадийка, пиши Тодор, полудевка, шарка, червова билка, базизайка, пиши поп, попадия, бледно биле, бленика, беленика, блъника, пиши попадийка.

14. Богородична ръка/Gymnadenia conopsea/ - дланица, дланогрутка, момчета.

15. Просфорник/Abutilon avicennae/ - богородична ръчица, богородична ръчичка, богородична трева, божа ръчица,пристолник, просвурник, просфорниче, типарче.
 
16. Ерихонска роза/Anastatika hierohyntica - богородична ръчица, богородична ръчичка, ерихова роза, ерихонски трендафил, иерихонска роза.

17. Богородична трева/Аcinos suaveolens/богородичен бурен, божигробче, див босилек, миризливче.

18. Скално миризливче (Acinos arvensis)/стресниче/.

19. Пъстро миризлимче /Calamintha nepeta/ - богородиче, бугуродичен бурен.

20. Горско миризливче./Calamintha sylvatica/ - богородиче,богородична трева, божигробче.

21. Градински божур/Paeonia albifora/ - божуряк, арапче, жабурка, женски божур, калина, лекарски божур, марьон корен.

22. Червен божур (P peregrina) - красив бурен.

23. Бял бор/Pinus silvestris/ - борика, червен бор, белок, белоборка, чам.

24. Черни боровинки(Vaccinium myrthilus) - борувка, брашници, бруснок, крещяло, черни диви череши, черника, бориче, брусница.

25. Сини боровинки/V. uliginosum/ - гълъбици, гълъбика.

26. Червени боровинки/V. vitis idaea/ боровка, брусници, беливици, обикновенна брусница, суници, червена брусница, червени диви череши, кокакази, кокоз, кокуза.

27. Босилек/Occimum basilicum/бусилек.

28. Бреза/Betula pendula/брезица, бяла бреза, метла, метлика, белика, ивачка, ясика.

29. Брей/Tamus communis./ блюш, брешнял, обикновен брей, водогон, дадалан, полско телеграфче, яндаран, плюш,алдаран./  
 
30. Брош/Rubia tinctorum/ - бояджийски брош, броч, бруск, гаранца, див брош, крап, марена, червен бояджийскси брош, боя.

31. Бръмбарче, пчелица./Ophris scolopax/бъзунче, кокица, малку бъзунче, нежитче, пчела-гълъб, двурога пшелица.

32. Бръшлян/Hedera helix/ - брешлен, брешнел, сарамашик, крушнел, бърчлен, брътвене, брашнел. Малките черни плодчета се използват в народната медицина. Винена отвара от цялото растение в малки дози се пие при обща слабост, безапетитие, сърцебол, треска. Водна отвара от него се втрива в корените на косата при косопад. Отвара получена от 6 брашлянови листа които се варят в 1 л. вода /докато позеленее/ се пие без определена дозировка при високо кръвно налягане, докато оплакванията изчезнат. Използва се и за промиване на рани. Плодовете се използват като очистително средство.
Сравнително най - разспространена е комбинацията от 5г. бръшлян, 15г. подбел и 10 г. конопено семе, които се варят в 2 л. вода половин час. Отвара от брашлян и колно цвете в хомеопатични дози /по 1, 2 капки на ден/ се пият като укрепващо средство.В големи дози брашлянът е отровен.

33. Бряст полски-(Ulmus minor). От брястова кора с мъзгата се прави мехлем като се вари докато стане на гъста каша и се използва при изгаряне за бързо свиване на раните.Болните от гуша дъвчат кора от бряст. Чай от липа, шипка и брястови листа помага при кашлица.

34. Бук (Fagus silvatica)- /бука, букачка, буклица, буковица/. При разстройства се пие отвара от изсушени букови листа.

35. Бутурче/дива циклама/(Cyclamen hederifolium) - боторче,есенна циклама, бужурче, ботурче, бутурка, голопитник, дрявка, картофел, кралевина, кралско цвете, копитник, любика, любичица, милогледка, свински хляб, скреж, теменуга.

36. Бучениш (Conium maculatum) - цволига , балдаран, бозей, боли глава, букемиш, воден бучениш, водна цволига, голяма пищялка, девисил, джваркало, джергало, дива меродия, див магданоз, цвукало, зъзнук, мангалък, мангуна, омег, отровна цвилуга, обикновен цвол, пцолика, разпукниче, солика, сушан, свирчуна, цвъркало, цицелка, цоцалка, цуцулига, бучимиш, чикута, шушан.

37. Бъз, свирчовина (Sambucus nigra) дървовиден бъз, чер бъз, бозак, бойзел, бъзуняк, дръмбъз, дрянбъз, мимер, мъжки бъз, питом бъз, замбак, бозик, бойзан, бозлят, свирчина, дрембъз, свирчок, трънбъз, селешник.

38. Бъзовина/Sambucus ebulus/ - тревист бъз, бъзаник, баста, бъзей, абуд, абъд, база, базунек, буриян, бъздовина, див бъз, земний бъз, мезлеке, низко базе, свирчек, селешник.

39. Бълвен корен (Iephaelis  ipecacauna) - отвара от корена се пие за предизвикване на повръщане при отравяне. В по-малки кооличества същата отвара се употребява като лек при кошлица, задух, разстройство.

40. Бърдун (Asphodelus albus) - бърдуника, брадун, крави бозки, нунавец. Отварата от корените се пие за пречистване на кръвта, при обриви, цирей, пъпки. Изпечени се налагат външно върху цирей, буци.

41. Бял крем (Lilium candidium) - асланово око, бяла лилия, бяла хурка, бял замбак, бял кремак, бял крин, градински крин, замбак, зъмбак, зъмбук, зъмбул, крем, кремък, крин, лилия, хурка.

42. Варзия (Tamarindus indica) - чай от плодовете се пие при запек.

43. Ведрица (Aquilegia nigricans) кандилки, кошнички, кандилка обикновенна, дива кокошка, кандило, любика, пъстри кокошки, сини кокошки, гащички, бутушчета, типелия. Стърк нарязан на дребно се вари в 500 мл. вода докато остане на половина. Пие се по 1 малка кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене при малокръвие, при възпаление на пикочният мехур, воднянка и възпалена устна кухина.

44. Великденче лечебно (Veronica ficinalis)- гергьовденче, истравниче, лекарска разгонка, лекарско великденче, лекарско гергьовденче, превара, разгонка.

 Змийска трева./V . austriaca) - листоделно великденче, самодивска трева, зъмски отровник, самосудник, хайдушка трева.

 Буболяк (Ver.becabunga) - речно великденче, бобовляк, змийно биле, радюнка, маремиче, марем.

 Преварче (Ver.chamaedrys) дъболистно велекденче, змийска трева.

 Количава билка (Ver.orchidea) класовидно великденче, юдничава трева, юдничава билка, ароматно великденче.

45. Ветрогон, Биволски трън /Eryngium campestre/ бели тръни, бяло тръне, бял трън, вирогон, вихрогон, вихрогонски бурен, гръмотрън, кангазовски бодил.  
       
46. Вечерник (Hesperis matronalis) - заран-вечер, люляк, нощна фиалка, синя люлека. Растението се нарязва на ситно или се сварява и се дава при болеста клека.

47. Винобой /Phytolacca decandra/ - кърмъз, мерекоп. Плодовете се използват за оцветяване на вино. Със спиртна настойка от плодовете се мажат болните места при жлези, ревматизъм, подагра, буци. Отварата от листата действува слабително, а отварата от корените - очистително и повръщателно. Отварата от листата заедно със сок от лимон се пие при висока температура.

48. Винче (Anchusa officinalis) - волски език, воловъц, вълетина, краставиц, краставичар, лисича трева, магарешки език, обикновенно винче, паче гнездо, слепий мъж. Отвара от листаата се пие при разстройство, като пикочогонно, за пречистване на кръвта и при  кашлица.

49. Вишна (Prunus cerasus) герульовка. Отварата от дръжките и листата се използва като пикочогонно, затягащо, регулиращо мензиса, половата активност средство, при треска. Промивка с прецедена отвара от плодовете се прави при гнойно възпаление и сълзене на очите. При трудно уриниране се ядът вишневи плодове.

50. Водна лилия (Nymphaea alba) - водна роза, водно лале, шапливец, блатна роза, дива тиква, русалка, одна тиква, водна морска вила, камилска стъпка. Отвара от корените се пие при прекомерна полова възбудимост.

51. Воловодец /синя китка/ Orobanche, лехусен бурен, лехустниче, луфустниче, лъфустничав бурен, бедниче, водняче, водениче, жълта перуника, воловодиче, дядов зъб, зяпка, зъмина уста, тютюнева чума. Прах от изсушена билка се взема при рак.

52. Волски език /Phyllitis scolopendrium/ - биволски език, елени език, еленин език, еленов език, женски волски език, женски елени език, мъжки волски език, мъжки елени език.

53. Вранско око /Paris quadrifolia/ врани око, врани очи, гарванско око, кара коленца, кароленца, клекавиче, кръстач, мечо грозде, омразниче, петров кръст, свинярник, умразниче.

54. Вратига обикновенна (Tanaccetum vulgare) - вратика, вратиче, свратика, паничка, смил, вратлика, оборчлива билка, рошава кадънка, глистава трева, влатика, свратика.

55. Вълча ябълка (Aristolochia clematitis) - ябълчина, дива вълча ябълка, ябълчина, вуча ябука, киркозон.

56. Върба, Червена върба (Salix purpurea), - ракита, ракитник, кушничарска върба, пурпурова върба, червена ракита. Бяла върба (Salix alba). Плачуща върба (S.babylonica), крехка върба (S.fragilis) - соргун, кошничарска върба (S.viminalis), Ива.(S.caprea) и др.

57. Върбинка (Verbena officinalis) - версин, върбина, железник коприва, спореш.

58. Върболист, Блатия (Lythrum salicaria) - див джожум, кукумерко, маремиче, маясълче, обикновенна върбица, плакун, ухапливо биле, ухапливото. Запарка от цветовете се пие при остри болки в стомаха и червата, диария  и маясъл.

59. Вятърничава трева (Yasione montana), Грашица (Onobrychis lasiostachya) еспарзета, вятърничева трева, трилистник, дива детелина, намитова трева, намит, сладка детелина.

60. Габър (Carpinus betulus) - обикновен габър, черен габър. Клечат габър (C.orientalis) - свинак, сърнач, клеч, храстица, келав габър.

61. Глог. Червен глог. Crategus monogina.

62. Глухарче (Taraxacum officinale) борец, бърдоква, глушило, глушка, глушниче, горец, жълта млечка, жлъчка, капикос, келавче, келяк, коинско цвекье, конско цвете, конско ребро, магарешка млечка, маслениче, обикновенна радика, отровачка, пади коса, павунка, пикралида, радика, салата, свинок, ушолка, хиндиба, попова билька.

63. Глушина (Vicia grandiflora). Използва се в нароодната козметика. С отвара от цялото растение се мие косата против пърхот.

64. Горещник, срещниче, огничав бурен. (Ajuga chamaepitys) кози ненки, кокоша трева, мазниче, огничево биле, жълто срешниче,огниче, тамянка. Петнист горещник (A.laxmannii) - богородиче, богороодично билье, вечерниче, изтравниче, кадиризица, пресечена трева, решето,срещиче, стрещище, стрещниче, срящичи, юрдичева трева.
Пълзящ горещник (A.reptans) - мазало, меча стъпка, горещник, стрешниче, сечено биле.

65. Горицвет, пролетен (Adonis vernalis) - бабатура, гороцвет, жълт божур, жълтоцвет, зайчи мак, патенца, жълта свиларка, кукувиче око, марем, кучи божур, слети коса, пролетна опадикос, спреж дива, пади коса.

66. Горски енчец, Златица обикновенна (Solidago virga aurea) генчиц, жълт eнчец, златка, златна пръчица, златник, златовръх.

67. Гръмотрън (Ononis arvensis) бабини бодили, бодлив грамотрън, кокоше тръне, коловоз, милобод, сух караянък, трънлив троскот, чер трън, шилобод, каик, табан, каран.

68. Глоготрън (Ononis hircina) бабин бодил, воден караянък.

69. Гулия, земна ябълка (Helianthus tuberosus) болики, кочани, ералма, шалган. Отвара от грудките се пие за пречистваане на кръвта, против болести на черният дроб, жлъчката и бъбреците, при кожни обриви, лишей и хемороиди. Със сварени грудки се налагат измръзнали ръце и крака.

70. Гущерче /обичниче/ (Thalictrum aguilegifolium) - диви кошнички, див селим, жълтениче, кандилколистна гущерка, маремов корен, пембе, ревничав бурен. Отварата се пие при нерви, кръвоизливи, пясък и камъни в бъбреците, жлъчката, пикочният мехур,жълтеница.

71. Гърлица (Limonium vulgare) - гърличева трева, маяслива трева, пачи крак, гърличаво биле, добралък.

72. Дебелец (Semprevivum marmoreum) - бабин квас, дебела мара, дебелика, кашливец, кашличаво, кашличавче, нежит, тлъстига, тучница, ушно биле, мече зеле. Ушница(Semp.erythaeum) ушно биле, ушиче, тлъстига, домашен корен, тученица. Слага се по покриви и дувари на говеждо лайно "да се развие за цяр". Отвара от листа на дебелец се пие при  язва на стомаха, спазми в корема, треска, жълтеница, диария, дезинтерия. С топли лапи от сварени листа се налагат гнойни рани, натъртено, изгорено, цирей. Пресни листа след отстранявяне на кожицата им се налагат върху предварително разчовъркани с игла мазоли и брадавици. С каша от пресни листа на дебелец и св.мас се мажат напукани ръце и устни, лунички, петна и обриви по лицето.
73. Девесил (Heracleum verticillatum) градински девесил, кръстатка, тръбуника, меча стъпка, мечи уши, русалина, русалия.

74. Детелина (Trifolium arvense) - трилистна детелина, конски ориз, котенца, мачки, власато цвете, зайча трева, полска детелина, трилистник.
Жълта детелина(Tr.aureum) - златна детелина, звездел.
Трилистник (Tr.pratense) - ливадна детелина.
Пълзяща детелина.(Tr.repens)
Звездел (Tr.alpestre) - алпийска детелина.

75. Джожен (Mentha spatica) - нане, гюзум, юзум, юзюм.
Мента(M. piperita) - джожен, джоджун, меродия.

76. Дива краставица (Ecbalium elaterium) - див пипон, рупеличе, църкало, пипонче, луда краставица, диво динче, див кестен, пушкалка.

77. Дива тиква (Bryonia alba) брей, брешнел, еднодомна дива тиква, дива лоза, луда тиква, тлъста тиква, черна дива тиква, черен скребър.

78. Дилянка (Valeriana officinalis) - маче биле, коча трева, деленка, балдарнак, развалниче, милянка, чернокос, мача трева, дивлянка, дилян, коча билка.

79. Динка (Sanguisorba officinalis) - лечебна динка, гологлав, динче, разваленка, развалниче, кълчан, кървавец, кървавка, лепкава разваленка, мъжка клинава трева, ревнувана трева, чернилник, къчан.

80. Диня (Citrulus vulgaris) - карпуз, кърпус, любеница, лубеница, лобеница, лубенца, лупар, пъпеш, левеница.

81. Домат (Solanum lycopersicum) - патлажан, мехле, помадор.

82. Драка (Paliurus spina christi) джигра, кайрац, черно тръне, черна чалия, челия, христов трън, просовски трън, трънища, чигра.

83. Дрян (Cornus mas) кучи дрян (C.sanguinea) - женски дрян, мъждрян, свит дрян, чашкодрян.

84. Дъб зимен (Quercus dalecchampii) - горун, меше. Летен дъб (Q.robur) - граница, пърнар. (Q.coccifera) Цер.(Q.cerris)

85. Дюля (Cydonia oblonga) - дуня, дула, дуивка.

86. Дяволска уста (Leunurus cardiaca) - домашна коприва, наметливо биле, поималка, чубурлово биле, петокръст.

87. Еньовче (Galium verum) - енево цвете, еневиче, енюва трева, енчевчец, жълт енювчец, иванско цвете, яново цвете, яновче, драгайка, пролетноеньовче, сирище, брош.
Гергевка (Gruciata laevipes) - кръстато енювче,кръстата лепка, енево цвете, венчила. Бяло еньовче (Galium album)- бяла подкваса, брош, жилаво еньовче, прост брош, сирище, роспец.

88. Ечемик (Hordeum vulgare) - ечмен, ичмик, ичимик, учмен, чумен, ячмен.

89. Жаблек, Конски ребра (Galega officcinalis) диво сълкъмче, кавалария, плюскач.

90. Живениче (Scrophularia umbrosa) - живениче, пенявец, гърличева билка, сапуниче. Коленчесто живениче (Sc.nodosa) гърлица, гърличе, живеница, заушница, пчеляд и пчеляк, полско шапавиче, разгон, скрофула.
Кучешко живениче (Sc.canina) - зърнастец, куча живеница. С отвара от корените  и листата на коленчестото живениче се прави гаргара при гърлобол. При болни бъбреци се прави отвара от кучешко живениче.

91. Живовляк (Plantago major) - жиловник, баба, борец, бръци, буквица, буковица, бърда, жилавец, жиловрат, жилоглав, клинавиче, петрожилки, пятожилки, сучитъчи, тъчи-тъчи стан, тягавец, тяговец, миша опашка, стъргук-стъргук, платънце.

92. Жълт кантарион (Hypericum perfuratum) -з въника, богородична трева, дзуника, журавлек, журавец, жълта горчица, звъниче,звоника, зверобой, калъчево, калачиво, калочово, канториа, катрион, кънтарион, кърски чай, мераклива трева, орешак, пелешница, порезна трева, маслено биле, порезното, порезниче, порезно биле, посечена трева, русиче,сечено биле, твърдокун, шуплек, еньовче, яневички, шуплек, жуле.

93. Жълтуга (Chamaespartium sagittale) /прещип/.
Бояджийска жълтуга (Genista tinctoria) типец, цветило. Чай от цветовете и листата на жълтугата /прещипа/ се употребяват против подагра и вятър. Бояджийската е пикочогонно и повръщателно средство.

94. Загърличе (Laser trilobum) - девесил, деветсил, дивисил, див моорач. Корените се слагат между дрехите за предпазване от молци. Отвара от цялото растение се пие при охтика, диариа, сърцебол. При сърцебол коремът се налага с варена в мляко билка.

95. Зайча сянка (Asparagus officinalis) - медицинкса спаржа, бабино руно, бабин косъм, вилина метла, калинка, самодивска метла, скрипелец, спаржа, шпаргал.

96. Зановец, Бял зановец (Chamaecytisus albus) - бяла метла, бяла грозданка. Космат зановец (Ch.hirsutus) - гергьовденче, стелник. Отвара от млади клонки и листа на бял зан. се пие за пречистване на кръйвта при скрофули и ревматизъм. При тази болест и главоболие се пие отвара от космат зановец.

97. Зарастличе, Чер оман (Symphytum officcinale) - зараст, лекарско зарасличе, лекарски чер корен, мазен корен, обикновен зараст, страстник, черно коренче, чер омън.

98. Зарзала (Prunus armenica) - зарзалуйка, зерделия.

99. Зарниче (Astrantia major) отвара от всички части на растението /често само от корена/се пие при маясъл и запек.

100. Звездан (Lotus corniculatus) - звездел, коша стъпка, охлювка, фасулица, влахци, гиздей, женска гръбогледка. Отварата от плодовете се пие при главооболие, сърцебол.

101. Звездел (Medicago orbicularis) - медуница, конска детелина, полска люцерна, люцерна.

102. Звънче, Камбанка (Campanula percisifolia)  бръмбарски кюпове, добра дева, кошчета, прасковолистна звъника, звъниче, сама тинтява, синя тинтява, тинтява, умразниче.
Майчина млечка.(Campanula lanata)вълнеста камбанка.

103. Здравец обикновен (Geranium macrorrhizum) градински здравец, див здравец, здраво цвете, гергьовско цвете.
Клинавче.(Ger. sanguineum) кръвен здравец, върти поп, див здравец, див кървав здравец, жива трева, щъркулнялче, кръстоцветен здравец.
Мъжко клинавче (Ger.pyrenaicum) пирински здравец.
Зловонен здравец (Ger.robertianum) -  див здравец, зъмски бурен, клинавиче, розов здравец.

104. Зеле (Brasica oleracea) главесто зеле, капус, жируя, капуста, лахана, конопиди, къдраво зеле.

105. Зимзелен, Тревист зимзелен (Vinca herbacea) зеленика, женски бръшлян, черковно цвете, самодивско цвете.
Дребен зимзелен (V.minor)
Едър зимзелен (V.Major)

106. Змийско мляко (Cheliodonium majus) жълтениче, брадавично цвете, желтеничева трева, желтеникав бурен, зъминска сълза, камбуляу, капи коса, кукувичи мляко, ластовича трева, лишавче, лишаво цвете, лишена трева, посекливче, пръшивец, пършеличе, росопас, русен, русоп, циркофай.

107. Змиярник (Arum maculatum) - зайча пишка, заминяк, змийско грозде, змийска пченка, дервишка пишка, змийска хурка, змийски папур, змиюв щавлек, змиянец, зъмски мисир, количав бурен, котешка пишка, лопой, мечкина пченка, отровен козлец, смоков хляб, циганско грозде, устреличе, попова лъжица, аронов жезъл.

108. Зулумбат (Curcuma zedoaria) Зулумба - Настойка в ракия от золумбат, шафран, дафинови зърна, столетник /престоява 40 дни на слънце/се пие при сърцебол,сърце и за мерак.

109. Зърника (Phamnus ccatharticus) - слабителна зърника, зърнастец.

110. Иглика (Primula veris) - аглика, гороцвет, калуян, ключанка, кукавично цвете, петопръст, самодивско цвете, христово цвете.

111. Градинска иглика (P.acaulis) безстеблена иглика.

112. Игловръх (Alyssum alyssoides) разваленка,сипаница, дива лекья, поималка.

113. Изсипливче. Грубовлакнесто изсипливче (Herniaria hirsuta) изсипливо биле, развързанче, развързан бурен, сапунче, съпунчи, усипливче, четинеста припътница. Голо изсипливче (H.glabra) усипливче, изсипливче, припътница.

114. Изтравниче. Обикновенно изтравниче. (Asplenium trichomanes) - дива папрат, косатник, малка папрат, самодивска черна трева, синжир папрат, страшник, страшниче, черна папрат, чернокос.
Северно изтравниче (Asp.septentrionale) - влакнеста папрат, клинаво билье, рядък косатник, червен вятър, самодивска черна папрат, самодивска черна трева, църн вятър.

115.Имел бял (Viscum album) - бабини зъби, бяла лепка, вимел, емелика, имила, имял, клейник, кукувича плюнка, омел, скребър, сладун, имел.
Чер имел (Loranthus europaeus) - жълта лепка, имела, жълт имел.

116. Индрише (Pelargonium roseum) - молоха, мушкатово цвете, мушкату, сардюня, стамболски здравец.

117. Исландски лишей (Cetraria islandica).

118. Исоп (Hyssopus officinalis). Чай от исоп се пие при слаб стомах, ревматизъм, жлези, слабокръвие, а при добавка на ружа и слез при гръдобол ,кашлица, задух.

119. Какула, Градински чай (Salvia officinalis) - ада чай, божо дърво, жълфия, зелен джигер, каделка, салвей, лефешка, ливанче, лекарски бъзовлек, лекарски шалвей, мезлеке, рожково биле, ружково биле, ружковото чайче, чай, шалвей, шалвея, шалфей.
Жълта какула (Sal. glutinosa)
Бъзовлек (Sal.pratensis) - ливадна какула, бабух, говняр, дива мятва, див димлюс, добринка, комоника, конски босилек, къделка, ливаден бъзовлек, мезлеке, мидар, полски чай,полски шалвей,шабла.
Горска какула (Sal.nemorosa) - говняр, ада чай, горски бъзовлек, горски шалвей.
Бабиче (Sal.verticillata) прешленеста какула, бабуй, бабух, бабушка, бобушка, гомнер, порлюк, говняр, пръсноцветен бъзовлек шабла.
Меча пета.(Sal.sclarea) - червеникава какула,меча стъпка, дракундия, мускатна какула.

120. Калина (Viburnum opulus) картоп, снежна китка, тутунига.
Офика (Sorbus aucuparia) - самодивско дърво.
        
121. Калоферче (Tanacetum balsamita) кълънфир, каранфил, кариофил, калоферска трева, лимоника, миризливче.

122. Комфорово дърво (Cinnamomum camphora).

123. Камшик (Agrimonia  eupatoria) обикновен капшик, бутрак, камшиче, маясиличе, маясъливче, мастика, охтичево биле, охтивче, ребник, чичек, жълт чичек, чичък, църната билкья, мотика, бутраклиев гюрлюк.

124. Кандилче, Черна капела (Ballota nigra) - копривка, черно кандилниче, мъртва коприва. Отварата се пие при сърцебол.

125.Канела (Cinnamomum ceylanicum) - дарчин, тарчин. Канеленото масло се използва за разтриване при ревматизъм. С мехлем от канела с портокалови кори, син камък, карамфил и стипца се мажат рани. Отвара от канела, карамфил и исиот се пие при кашлица. Стрити кори сварени с вода или вино и мед се пие като чай в продължение на 15 дни.

126. Карамфил (Eugenia caryophyllata)
Див карамфил /Dianthus carthusianorum / Отварата от карамфил се пие при кашлица, магарешка кашлица, помятане и треска. При главоболие и безсъние слепоочията се налагат със смес от карамфил, кимион, канела и смола. При рани в устата и езика се натрива със смес от прах на карамфил, стипца, небет шекер, леща, син камък. При повръщане се пие  отвара от карамфил, тамян, лимон, бадеми, захар. При болки в гърлото се пие смес от стрити корени на прах и ракия /1 ч.л. карамфил се смесва с 20мл. ракия и се пие затоплена. Отвара от див карамфил се пие при главоболие, сърбеж, обриви, сърцебиене, нерви, бъбречни камъни, бяс, ухапване от змий.

127. Кестен (Castanea sativa).
Див кестен (Aesculus Hipocastanum) - конски кестен. При маясъл се пие настойка от ракия и счукани на дребно диви кестени. Използва се 7 или 12 дни след приготвянето й. С такава настойка страдащите от вятър мажат отеклите си стави.

128. Кимион (Cuminum cuminum) Отварата се пие при поовръщане на кръв. Кимион, джожен и семе от целина се налагат при  обриви.

129. Кипарис (Cupressus sempervirens).

130. Кисел трън (Berberis vulgaris) - обикновен кисел трън, див киселец, див чемшир, желтеника, желтика, киселец, киселок, царево грозде, царско дърво, шербет.

131. Клинавче, Сграбиче (Astragalus glycyphyllos) - орлови нокти, клинавиче, мъжко клинавиче, клинаво биле, клинав бурен, клиниче, бабини зъби, бабини пръсти, женско клинавче, клейник, клинско биле, врани нокте, востег, отклишниче, ребрика, ребра конски, сграбиче.

132. Клокочка (Staphylea pinnata) - кучи дрян, див мъргарит, клокоч. Отвара от цветовете служи за пиене и къпане на домашните при нерви, крамоли и несъгласие.

133. Коило (Stipa pennata) - бузалък, ковел, кувил, кувиляк, кукувича прежда, кукувича трева, сребърна трева.

134. Колно цвете (Tagetes erecta) - турта, дупек, жълта ружа, изпъди овчар, кадийка, карафил, кадифе, невен, овчарка, старци, самунче, чалмичка.

135. Комунига, Жълта комунига (Melilotus officinalis) -  дятелина, едър звездел, еневка, жълта еневка, жълто цвете, жълто биле, конаги, комоника, куманига, кумуника, лекарска куманига, медна детелина, медовен трилистник, церителна детелина.
Бяла комунига (M. alba) - eневка, звездел, конско ребро, овчарска комуника, яньовка.

136. Коноп (Cannabis  sativa) - гръста, гръстье, гръстница, конопъ, канап, конопель, конопля, посконь, гръсти.

137. Копитник (Asarum europaeum) - зелен копитняк, копито, кържец, милоглед, кържиц, милодинче, обичниче, попово ухо, потайник, путайник, путайниче, стражак, ушиц, чобан карамфил. Отровна билка!

138. Коприва, Обикновенна коприва (Urtica dionica) - голяма коприва, дива коприва. Гръцка коприва (U. urens) дребна коприва, парлива коприва, питомна коприва.

139. Копър (Anethum graveolens) морач, резание.

140. Коча билка (Nepeta cataria) маче биле, бабици, котешка трева, майчина мятвица, мятвица.

141. Краставица (Cucumis sativus) - огурец.

142. Кратуна (Cucurbita lagenaria) - крачун, крачуна.

143. Кукувича прежда (Cusccuta europea) - вилина коса, капи коса, кукувичина, косица, слети коса, повитак, птича свила, птича прежда, русаля, самовила.

144. Кукуряк (Heleborus odorus) бабатура, бамбатула, вонещ кукуряк, зелен кукуряк, кукурин, кътник, кукуряк бамбатула, куткуряк, кътник, кукуриг, кукурег, папийна глава, спреж, питомна скреж, съклица, христово цвете, чумерика, караджа.  

145. Кучешки кромид лук (Scilla bithinica) Трикратно варена отвара във  вода с мед се пие при стара кашлица.

146. Къклица (Agrosthema githago) - кървавиче, бий-бий тъпанче, дива къкълица, див карамфил, кръклица, пуст-кръвчица, сукървиче, сечена трева, юнашка кръв.  
147. Къпина (Rubus caesius) - полска капина , копиня, купина, къмпина, дяволско грозде.

148. Кървавиче (Bistorta major) - горец, пача трева, куртпанчасъ.

149. Лавандула (Lavandula vera) - изсушени стебла се слагат между дрехите против молци.

150. Лавровишна (Laurocerasus officinalis) - отварата от листата се пие при болки в стомаха и при промивки на гнойни рани.

151. Лазаркиня (Galium odoratum) - ароматна-благовонен брош, горска лазаркиня, див броч, звезден дробник, кръстат бурен, лазарка, миризлив брош, миризлива лазаркиня. Пощенче (Asperula montana) - хълмова лазаркиня, пощенче. Отвара от лазаркиня се пие при кашлица, гърлобол, хрема, пясък в бъбреците, жълтеница, нервни припадъци, нерви сърцебиене, главоболие. Отвара от лазаркиня заедно с мащерка, капинови и ягодови листа се пие за пречистване на кръвта.  

152. Лапад градински (Rumex  patientila) лападец, лапад, лупац, питомен лапад.
Киселец (Rum.acedosa) гластар, гластурец, живовник, киселик, киселица, киселок, киселяк, кишлек, кишляк, козилячка, козя брада, лопош, малък киселец, щавел, щавуняк.
Блатен лапад (Rum. palustris) див киселец.

153. Латинка (Tropaeolum majus) - алтънка, анжор, венедик, жълта лоза, лази бубе, латинче, пеперига, турчин, френчи. Отварата от надземната част на растението се пие за пречистване на кръвта, против нежит, сърцебол и дрисък.

154. Лен (Linum usitatissimum).

155. Ленивче (Lysimachia nummularia) - кръглолистно пълзящо ленивче, бабичка, змийно билье, линив бурен, метил, посечена трева, противиче, пълзящо противиче, разгон, сечена трева, хайдушка трева. С пресни листа се налагат рани и отоци, а с каша от сварени и счукани стебла и листа - при рани и мастити.

156. Лепка (Galium aparine) - еньовче, гергевка, лепавец, лепешка, обикновенна лепка, торица.

157. Леска (Corilus avelana) лешнак, лещах, лещник, фъндък, фъстък, църна леска.

158. Леща (Lens esculenta) лекя, леля, лешча, мержелек. При изгаряне се маже с мехлем от печена леща на прах и олио и се посипва с този прах. Сварена във вода/вино се налага при очебол, ухапано от куче и при заушка.Със смес от леща, стипца, небет шекер, карамфил и син камък се натрива при ранички по езика и устата на деца.

159. Ливадно орехче (Filipendula vulgaris) - диви кошнички, друмиче, живица, живиничв бурен, клинава трева, кочи мъде, кошнички, ливадник, моминска китка, мъжка клинава трева, орешко, орешец, отвратниче, отврът, сарадживче, сараджиче, срамежливче, срамниче, увиснал ливадник, тъжник.

160. Липа, Дребнолистна липа (Tilia cordata).
Едролистна липа (T.plathyfyllos).
Бяла липа (T.fomentosa) - сребролистна липа.

161. Лобода, градинска лобода (Atriplex hortense) - лобода, сладка трева, щир.
Дива лобода (A.roseum) - куча лобода, чувен, огничав бурен.

162. Лоза (Vitis vinifera) - винанца, винена лоза, лозина, лозница, същинска лоза.

163. Лопен, Едроцветен лопен (Verbascum thapsiforme) висок лопен, билчина, богородична хурка, овча опошка, кучешка царевица, царска свещ, маца билка, бабяк, бурдюн, биле, билчина, грашица, дивизма, кукунар, мечо ухо, лепен, лепян, свещилка, любовачка, папалеч.
Бял лопен (Ver.phlomoides) лечебен лопенприпълно биле.
Черен лопен (Ver.nigrum).
Морав лопен (Ver.phoeniceum) гърличева трева.

164. Лугачка (Dipsaccus fullonum) - английска чешлика, бишка, дива вълница, логаица, лугички, люженица, пишкальо, чешлика, чесалка. С пепел от изгорели бодливи топки или изсушени листа смесени със свинска мас се мажат лишей и пъпки по главата на дете.

165. Лудо биле (Atropa belladonna)- беладона, биле, бимбилик, велебилье, голямо биле, люто биле, старо биле, мечкини уши, отровно биле, разваленка, развалниче, разгонка, черна утрова. Силно отровно!

166. Лук (Allium cepta) кромид, червен лук, скалон, кокар, бял лук, арпаджик, мъртвокурец.

167. Луличка (Linaria vulgaris) - конопка, асланче, горчивче, диви зайченца, диво хаджйче, жълто асланче, залистниче, клинавиче, клинаво биле, клинавче, количаво биле, коминче, кученца, ленолист, обикновенно линиче,облен,рибени уста, рибьовче, романче, хаджийче.
Трескава трева (Lin. spuria.) космата луличка,т рескавиче. Има пикочогонно и слабително действие.

168. Лъвска муцунка (Anthirrhinum majus) кученце, зевалица, лъвови уста.

169. Люляк (Syringa vulgaris) лиляк, лиляче, люлека, аргафан, аргован, оргон, слабинки.

170. Лютиче, Обикновенно лютиче (Ranuncculus acer)- гергювче, горцвет, горчив лютик, дива попадийка, жабуняк, желтурче, жълтеница, златна чашка, златно цвете, капикос, качюн трева, кървавиче, кървинос, лескавец, лютивец, лютик, лютница, люто жълтурче, люто лютиче, остролистно лютиче, острочумаво цвете ,офиково биле, папратък, попова шапка, пъльва билка, разложко пирниче, слети коса, струмишко цвекье, трескавиче.
Разгонка (Ran.ficaria) - букрачка, бутрачка, гергина, желтурче, женска клинава трева, зайча мас, кравени боски, лединяк, ледняк, лютиче, мазнец, мазни кокалче, малко лютиче, млечен бурен, пади коса, пролетно жълтурче, пченичка.
Пълзящо лютиче (Ran. repens) - жълтурче, мазни кокалче, разгон, скопирниче, трескавиче. Разгонката се използва против маясъл като 250 мл.вода се варят 10-15 коренчета докато остане наполовина и се пие сутрин и вечер по 1 каф.чашка.

171. Магарешки трън (Cardus acanthoides) - бодил, главесто тръне, главоч, камилешки трън, обикновен бодил, обикновен трън, осъдье, пишкал, трънест главоч, магарешки бодил.

172. Магданоз (Petroselinum sativum) - меродия.

173. Майчин лист (Cassia angustifolia).

174. Мак див (Papaver rhoeas) - полски мак, обикноовен мак, божа, божанка, божинка, божурига, божур, була, бубонка, вълчи мак, герино око, горска булка, дива кадънка, див хашиш, кадънка, калинка, камбулки, капи коса, кикула, була, кокони, кокоружа, лале, лети коса ,слети коса, мачец, пади коса, папаронка, пенурика, пеперуга, петлев мак, пиуняк, пиш-пиш, кукла ,пламеница, пуплек, посурник, пукалче, пъпляк, пъпаруна, ружа, трамбула, турченджик, турче, тутенка, кукувица, червен млечок.

175. Малина (Rubus idaeus) бабинки, тутинки.

176. Малък меденик (Cerinthe minor) - богородично трева, восъчно цвете, млечна трева, млечница, омразниче, проклетийски бурен, проклетия, якмата.

177. Мандрагора (Mandragora officinarum ) - старо биле. Отровно растение! С цялото растение включително и корените се налага при жлези и буци.

178. Маргаритка, обикн.маргаритка (Leucanthemum vulgare) - биволско око, едра лайкучка, бяла  рада, бяло цвете, върти поп, димитровче, хризантема, едро кокиче, изтравниче, мъжко изтравниче, попадийка, филджанче.
Градинска маргаритка (Chrysanthemum partenium) градинска лайкучка, едра лайкучка, момина маргаритка, марадика. Изсушена и стрита на прах се ръси при бълхи и дървеници.

179. Маточина (Melissa officinalis) лимоника, пчелиняк, врес, маторка, мащерика, орисчец, пчеляк.

180. Мащерка (Thymus serpillum) - бабина душица, бяла мащерка, воленика, волетина, воленица, дива мерлудия, дива чубрица, иринкина душица, бяла мащерка, костолом, майчина душица, марина душичка, матерка, матор, махра, овчарска меродия, овчарска чубрица, овчарски босилек, бирa мирудия, риганика, сминдух, тмин, чобрица, чубрика, шапово биле, щерка, ябълкиня, яребичина.

181. Медуница (Pulmonaria officinalis) - великденче, меча питка, мечо цвете, маремиче, мъремски бурен, проклетийски бурен, разноцветен дробник, сладуниче.

182. Медуниче (Mellitis melissophylum) голямо медуниче, женска кушутина, медовник, медуника, медуница, пчеляк, смукалец. Пие се 3 пъти при пясък и камъни в бъбреците.

183. Мекиш (Acer tataricum) - жешел, ковлан, паклен, сърнъч, шестил.

184. Метличина, Полска метличина (Centaurea cyanus) - дива метла, амбер бой, волско цвейкье, горка, горкова майка, дива метлица, дървенка, злъчка, колонка, кантарион, карамфилчета, метла, метлига, метличка, метлянка, модра метла, модрика, пръстейчо, пръстенче, различе, синецвят, синилнички, сини метли, синковец, синок, синьото цвете, синчец, синя билка, синя метла ,синя метлянка, синяк, синяче, соколче, янювичка.
Бяло вятърче (C.diffusa) - роговачка, разперена метличина.
Самогризка (Scabiosa) метла, белоградче, храставец, панаирка, попадия, звездица, короставник.
Метла(Kochia).

185. Мехунка (Physalis alkekengi) - плюскавиче, горчливи пиперки, дива череша, добриче, добрич, добруджик, лазаркиня, лазарево цвете, миунче, меониче, меунче, мехуница, мехурче, мурдароти, назлово биле, плющавиче, пукалче, тъпанче, цървеница, червено биле.

186 .Мечо грозде (Arctostaphylos uva ursi) - диви боровинки. Пикочогонно средство при мъчно и недостатъчно уриниране, при парене по време на уриниране, неволно напикаване, кръвоопикане.

187. Минзухар, Пролетен минзухар (Crocus chrysanthus) -  жълт минзухар, качка, качитка, качунка, качюн ,кръкучка, кърчунка, качун желт, кецатка, кицетка, перлус, прълок, пърлок, чичка.
Есенен минзухар (Cr. pallasii) качунка, минзухар,с ин минзухар, сираче, чиндем.
Шафран (Cr.sativus) - качунка ,минзухар, есенен минзухар, обикновен шафран, същ шафран, есейни шафран.

188. Миризлива върба (Elaeagnus angustifolia) - бяла върба, дяволска върба, дива маслина, урма, зизифия, лох. Отвара от корена се пие при бъбречни болести и трудно уриниране, а отвара от листата при настинка, кашлица,  гущер.

189. Миши уши (Hieracium  pilosella) - рунянка, стръвниче, беснурка, еньов бурен, извиче, истравниче, обикновенна рунянка. Отвара от билката се пие при  сърцебол, къпят се децата за здраве.

190. Мишовка (Minuaria  setacea) - четинеста мишовка, мундарлиева трева. С отвара от нея се правят бани при мункарлък/ ситни червени пъпчици по лицето и главата нa дете /обриви и струпей, а отварата от нея се пие при треска.

191. Млечка (Euphorbia) - змеюва млечка, конски млечок, мандражина, млечен млечок, млеч, млечък, смил.

192. Мокреш., Обикновен мокреш (Nasturtium officinalis) лекарски пореч, пореч, друмиче, истравиче, истравниче, кресон, мокрица, макриш, поточарка, поточен крес.
Друмиче (N. pirenaicum) пирински мокреш.
Горски мокриш (N. silvestris.) горска поточарка, дива поточарка, женско изтравниче,стравниче.

193. Момина сълза (Convalaria majalis) - гергьовденче, гергьовка, гергевка, поргьовденче, бял зюмбюл, бисериче, гергьови баби, гороцвят, двулик, ландъш, любиче, майче, маргарит, одраки, просце, цвете бисер.    

194. Мораво рогче (Clavicceps purpurea) главница, главучеста гъба, главня, девидже, главня-рогче, намел, рогалка, рогач, рогче, червена главичка, шипеста гъба.

195. Морков (Daucus carota) - будрак, гулия, див морков, морква, момински срам, моркул, мъжко срамниче, срамеж, срамежливче, срамничи, срамниче мужко, срам.

196. Мразовец, есенен (Colchiccum dutomnale) - есенен минзухар, безвременник, див шафран, есенна качунка, житница, качунка, какюма, качун, кърпи гуня, кърпи клашник, кърпи кожух, минзифар, пъди овчар, чахрут.

197. Мушкато (Pelargonium zonale) барбароса, молоха, жлезница, сардела.

198. Мушмула (Mespilus  germanica) Плодовете се ядът като затягащо средство,а отварата от тях при гърлобол.

199. Мъждрян (Fraxinum ornus) бял ясен, клечат ясен, манов ясен, мъждрявка, мъждрян, мъжки ясен, осен.

200. Мъжка папрат (Dryopteris filix mas) - горска майка, горска папрат, дива папрат, меча папрат, мъжка противоглистна папрат, широка папрат.
Вирулка (Gimnoccaprium dryopteris) Смърчова папрат. При увеличен далак се пие отвара от вино от листа и корени на мъжка папрат,а със тревата се налага далака.

201. Мъртва коприва, Бяла мъртва коприва (Lamium album) - дива коприва, дядово винце, кошутина, сладкият бурен.
Петниста мъртва коприва (L. maculatum) - мъртва коприва, подурица, проклетият бурен, проклетийски бурен.
Червена мъртва коприва (L.purpureum) обикновенна мъртва коприва, великден, великденче, гергьовче, глуха коприва, попско цвеке, петльови гащи ,червено великденче, черна мъртва коприва.

202. Наваличе (Polystichum lonchitis) - навалче, навал, сърповидна папрат, копиевиден многоредник. Отварата от листата се пие при безсъние, стряскане на сън, уплаха.

203. Наметка (Cynoglossum fficinale) - наумка, чернокорен богорождично мляко, винче, гавяз ,кучешки език, лековита мишина, лепка, миша билка, мишинец, овчарска игла, попадийка, черна трева, шапово биле, шап, ябълкиня. Отвара от корени и листа се пие при маясъл, кръвохрак, диария, дезинтерия, жълтеница, спазматична кашлица, гонореа. С помада от листа на растението изпържени в масло се лекува косопад. С листата се пълнят миши дупки.
 
204. Напръстник, Червен напръстник (Digitalis purpurea) бясово биле, вълча опашка, градински напръстник, дядов зъб, личин, напръстниче.
Едроцветен напръстник.(D. grandiflora)- бесниче, бесен бурен, див тютюн, жълт напръстник, количав бурен, клинавче.
Вълнест напръстник (D. lanata) - беснав бурен, бесниче, бесничав бурен, нежитниче, овча опашка, чехълче.

205. Нар (Punica granatum) калинка.

206. Нарцис жълт (Narcissus pseudonarcissus) - желто лале, журул, жълта зарънкадия, заръмкадя, зеленка, зеленкаде, зелимкаде, заръмкаде, зюмбюл, кошаревско цвете, лале, лъжовен журул, мартенче, мартениче, тацет, щърково цвете. Отвара от цветовете на жълт нарцис се пие при сърцебол.

207. Невен (Calendula officinalis) - голямо цвете, градински невен, девецицовец, джонжуля, жълта ружа, карамфилско джунжуле, кокон, левен, невян, ружица, курско цвете, месиче, обичниче.

208. Нокът, орлови нокти (Lonicera caprifolium) - богородично цвете, богородични пръсти, дяволски нокти, кози лист, козя стъпка, къдънска ръка, мустаки, мъндиня, нокет, нокти, петльови гащи, петлой нокти, петлюви мъндиня, седмогащник, скребар, ханъмска ръка.
Обикновен нокът.(L.xylosteum) - бъзовина, бивушка, въшчо грозде, кучи дрян, обикновен нокет. Отвара от стеблата на орлови нокти се пие за пречистване на кръвта, мие се главста при косопад. Запарка от цветовете се пие при слабо сърце, кашлица и диария. Отвара от обикновен нокът се пие при настинка и кашлица.

209. Нузлово биле (Tordylium maximum) - див кимион, чепашка, нузла. С отвара от цялата билка се мие главата при главоболие.

210. Овчарска торбичка (Capsela bursa pastoris) - бабини гниди, спорка, бела трява, рибена коска, гергьовден, изтравниче, лютиче, плешчица, попова лъжичка ,попови въшки, рапан, рупа, слезен.

211. Огнивче (Anagallis arventis) - обикновенно огнивче,полско огнивче, очеболец, видовиня, сапунче, кокоша слепота, мокрица, цревца. Отварата се пие като пикочогонно средство, при пясък в бъбреците и жлъчката, охтика.

212. Оман, бял оман (Inula helenium) - дивисил, девясил, девестил, жълт оман, уман, черночер оман, чер уман, жълто цвете, жълто биле, издавиче, невен.
Мечолистен оман (I. ensifolia) - ветрева трева, вятърчева трева, женска трева.
Бабиче (I. aschersoniana)- жалфие.
Главоч (I.dysenterica).
Ремата (I.germanica) главоч, жълти бурен, зеленика, издавиче,лайкучка.

213. Орлова папрат (Pteridium aquilinum) - конска папрат, висока папрат, едра папрат, кюмюрджийска папрат, папрат, орлица папрат, папра, паперт, папурдак. В комбинация с дюлеви листа се използва при обриви.

214. Острица, Пясъчна острица (Carex colchica) - Бека, бял шавар, гологлав Райко, житница, класатица, колосница, кошута, кошутина, къндра, кръвосер, мъжка кошута, остра трева, острика, подполошка, резавец, саз, шавар, швар.
Брегова острица (C.riparia) - шавар.

215. Очанка (Euphrasia officinalis) - очемилка. Изсушена билка стрита на прах и пресята се използва вътрешно за подобряване на храносмилането при слаб стомах и за усилване на зрението. Настойка във вино се пие за възбуждане на апетита и като укрепващо средство.

216. Очиболец, Сребролист очеболец (Potentilla argentea)- бабиче, дива ягода, зъминиче, зъмска трева, лехусниче, пачи крак, петопръстница, петопръстче, подъбец, прозориче, сребърен петолистник, твърдец, терекьово биле, усойна трева, терека.
Скален очеболец, загърличе (P. rupestris).
Пача трева, гъши очеболец (P. anserina) гъшешки петолистник, гъсино цвете, златурче, пачи очеболец.
Горски очеболец.(P.erecta) бутрак, възел, планински очеболец, трева за сърце, индживар.

217. Паламида (Cirsium vulgare) валявук, вахлачка, вълчец, гингер, нисък магарешки трън ,осът, бодил, страшник.

218. Памук (Gossypium hirsutum) бабаик, бубакер, бубайк, бъбек, бубак, зелен памучник, памбук, памуглик, памучник, травенаст памук, тревест памучник, тревист памучник. При оток се прави якия със смес с счукано памучено семе и яйчен белтък.

219. Парички (Bellis perennis) - арнаут, бяла марта, дребна лайкучка, дребно кокиче, енево цвете, ергенска сълза, маргаритар, момина сълза, оченца, очета, очици, парици, парички от драка, пискюлчи, попадийка, рубие, рубийци, ситни мешета, рубета, турти, туртички. Отвара се пие при маясъл, зъбобол. При кашлица се препоръчва парички, цвят от трънка, липа, слез и бъз, плод от шипки, рошкови и смокини, корени от теменужка и кукуряк. Комбинация от парички и плодове от рошкови приготвена като запарка се смята за ефикасна и  при застаряла кашлица.        
220. Патлажан (Solanum melongena) - син патлажан, син домат, бадиджан, демнька. При хемороиди се напарва над вряща отвара от дръжки и чашки на патлажан и се налага с каша от тях.

221. Пача трева (Polygonum aviculare) - гъсеница, гъскина трева, див фасул, кокоша билка, кокошинка, паче жито, пачина, троска трева, троскот, фасулявче, червенка.

222. Пелин, градински пелин (Artemisia dbrotanum) обикновен пелин, ситен пелин, бажа пилин, бял пелин.
Див пелин.(A.vulgaris) горски пелин, бял пелин, комоника, магарешки пелин, малатра, морач, пачи пелин, син пелин, чернобял пелин.
Боже дърво (A. cobeli) - катранка, амбер, батарак, меризлив пелин.
Глистна трева (A. cina).
Русание (A.vahliana) резане.

223. Перуника, Бяла перуника (Iris florentila) бял крем, бял тъжек, жълто бял тъжек, крем,флорентинска перуника.
Синя перуника (I. Germanica) градинска перуника, гогопурчо, едър замбак, замбак, крем, крив дядо, магарешка ружа, магарешки уши, манастирско цвете, обикновенна перуника, патета, патица, пеперуга, перунига, пиронига, питомен замбак, син замбак, син крен, син тъжек, синя ружа, турско цвете, тъжек, тъжък, хурка.
Блатна перуника (I. pseudacorus.) блатен жълт крем, воден жълт замбак, водна перуника, жълта перуника, жълтоцветен зъмбак, жълта патичка, зъмбак, калугеричка, калугерица, кървавиче, лаля, пате, патенца, пенюрига, тъжак.
Тревовидна перуника (I. graminea) бибета, замбак, корда, патенца, патица, перинака, перин ружа.

224. Пикливче (Euclidium syriacum) - отвара от тази билка се използва против неволно напикаване и растеж на косата.

225 .Пипериче, Обикновенно пипериче (Persicaria maculata) дива върба, коленчеста върба, конски чушки, лисец, лютивче, лютиче, лют бурен, марсол, мисирек, мисирски сопол, маясълчи, прасковина, прасковиче, прасковче, сополян, див пипер.
Водно пипериче (Persicaria hydropiper) лютивче, водна гъшеница, маясълче, папрек, пиперика.
                    
226. Пирей (Agropyrum repens) пирен, пировина, пирел, пирье, жито белузнак, тросък, църн пирел.

227. Пищялка, Лечебна пищялка (Angelica archangelica) - ангелика, благ бъз, едрия бучениш.
Горска пищялка (A.silvestris) - пищялка, конски зъб.

228. Пиявец (Lolium perenne) пиявица, пирел, глушица, метлица, вълвавица, райграс, пирье, пир, църн пирел, черен пирей, чернилка. Отровен плевел, който расте в житните посеви и семената зреят едновременно с пшеницата и трудно се отделя от нея. В малки кооличества предизвиква упойване и повръщане а в големи смърт. За предпазване не се яде топъл хляб и не пие вода веднага след ядене на хляб. Използва се в магии за любов.

229. Плюскавиче, Обикновенно плюскавиче (Silene vulgaris) бий-бий тъпанче, надуто плюскавиче, пукалец, пукалки, пукалче, скрипалец, таболници, тъпанец.
Ушно плюскавиче (S.otites) арменци, студното.

230. Поветица (Convonvulus arvensis) - повит, бяла роза, виена лоза, гирляндо, павет, повитак, скреба, скребер, скребър, слачец.
   
 231. Подбел (Tussilago farfara) баба марта, брандушки, бяло копито, жълта марта, марта, кървавиче, лопен, лопуш, магарешка диря, мартениче, мащеха, меча стъпка, подвалка, пус кръвчица, руши скала, търкалеста билка.

232. Подрумче, Полско подрумче (Anthemis arvensis) - угарно подрумиче, бяла рада, върти поп, белоочица, полски върти поп, лайкучка, попадия, пуканица, пупавка, сечена трева, главоч, кукулайка кечешка, лай лайкучка.
Жълто подрумче.(A.tinctoria)-вапцарска  бяла рада, волско око, главочки, жълт върти поп, жълта лайкучка, кукучка, навалче.
Отвара от цветовете на полско наваличе се пие при кашлица и настинка, а от жълтото за пречистване на кръвта, разстройство, кървав дрисък самостоятелно или в комбинация с жълт кантарион, бял равнец, семена от дюля, кори от нар.

                       233.Подсунка.(Heliotropium  europaeum)-обикновенна
         подсунка,знойка,посечена трева.Пие се при сърцебоол,за пречистване
         на кръвта,маясъъл.
                       234.Подъбиче.Бяло подъъбиче.(Teucrium polium)-маясълче,
         бяла горчивка,количава трева,маяслив бурен,червив бурен.Червено по-
         дъбиче.(T.chamaedrys)бабиче,горчива чубрица,дубче,дъбче,змийско би-
         ле,зъмска трева,трескинья белькя,количав бурен ,количе,късий добри,
         обикновенно подъбиче,поодабниче ,подубниче,поддъбниче.Чесново подъ-
         биче.(T.scordium.)луково подъбиче,урбаличе.Планинско подъбиче.(T.mon-
         tanum).Отвара от чесново подъбиче се пие при сърцебол.Отвара от планин
         ко  подъбиче се пие при изсипано.
                       235.Пореч.(Borrago officcinalis).лекарски пореч,обикно
         вен пореч,огурец.Отварата от листата и цветовете се пие като пикочо-
         гонно средство,за пречистване на кръвта,при нерви треска и сърцебол.
                       236.Праз лук.(Aliium porrum).С пържен в дървено масло
         праз лук се налага при гърлобол,пневмония,отоци,цирей.При мааясъл се
         правят бани в отвара от праз лук.Сокът се пие при далак и се капва
         при ухобол.   237.Праскова.(Prunus persica)
                       238.Прилепка(.Viscaria vulgaris).Сама китка,катраника,
         лепило,прилеп,лепка.Отварата се пие при бодеж.
                       239.Пришница.(Prunella vulgaris)-богородиче,въстег,
         гърлениек,добриче,живеникава билка,живеничав бурен,посечена трева,
         посечено биле,прищена трева,усоиче,усувиче,хайдушка трева,черноглав-
         ка.Пие се при кръвохрак,кашлица,сърцебол,главоболие.
                       240.Пробитиче.(Hypchaeris maculata)-пробита билка,
         потайник,стръвниче,миши уши.Пие се при туберкулоза и нередовна мен-
         струация.     241.Пролез.Многодишен пролез.(Mercurialis perennis)
         многогодишна живолина,многогодишен щир,обикновен щир.Одврат.(M.ova-
         ta)яйцелистна живолина.Отвара от многогодишен пролез се пие при за-
         пек и нередовна менструация.В по-големи дози билката е отровна!.
                       242.Пропадниче.(Padicularis palustris).-ботушки,въш-
         кавец,заушници,въшливче,блатно пропадниче.
                       243.Птиче просо.Белоочица полска.(Buglossoides arven-
         sis).-врабчово  семе,бабино вретенце,червило,ливодно птиче просо,
         враню просо.Белоочица виолетова.(B.purpureucaerulea)медниче,врабчи-
         но семе,великденче,медуница,поддече.
                       244.Пупалка.Едроцвеитна пупалка.(Oenothera biennis)
         двугодишна върбовка,магарешка трева,нощна свещ,свещица.Пуплива трева.
         (Trinia glauca)-трева за пъпък,триния.Отвара от цветовете и листата
         се пие за пречистване на кръъвта при ревматизъм.
                       245.Пчелник.Обикновен пчелник.(Marrubium vulgare)пче-
         линок,бабух,бръчковец,бяла шяндра,бял чичек,десетозъбен тетралян,
         кучосер,кръщигар,мантърка,матърка,мламостник,мламосниче,пчелинек,
         пчелок,пчеляк,пчилинък,ракийниче,съсерка,чалок,челинок,челок,чилинок.
         Мъртва коприва.(M.peregrinum)бодлика,бяла метла,коноплика,кучешка
         метла,петоозъбен тетралян,пръшлика,песъчиво,сосерица,сусерка,съсерка,
         тетралян,междугробска метла.
                       246.Пърхутка.(Lycoperdon bovista).бабин пърдеж,бабин
         пуеш,вълкова пърдешка,вълча пръдня,гъба бабин пуеш,бъбарудка,дъждов-
         ница,кучеф,кучев пуеш,меоница,мечкин пуфеш,обикновенна прахавица,
         обикновенна пръхутка,папайца,пампур,папавица,папешнар,парахутка,
         попово мудо,праканица,прахуда,прахулница,пупаица,пуфка,пухавица,
         пъърхава гъба,пърхуда,тушанка,пушанка.
                        247.Равнец.Жълт равнец.(Achillea  clypeolata)-див
         пелин,жълта еньовица,изройче,рамчец,скаален равнец,главоч,гущерка.
         Бял равнец.(Ach.millefolium)-врабчино цвекье,вратига,гущерова опашка,
         гущерка,гаскина трева,бяла еньовица,еньовче,качино цвете,малфолум,
         месечняк,бял офик,пача трева,пачи пера,покосничко биле,порезика,
         посеклива билка,посечка трева,равнец,равнеж,равника,ресулява билка,
         риснява трева,спореж,сърчово биле,сечена трева,твърдеш,хайдешка трева,
         хилядолистник,яновица,яновичка.
                        248.Разгонка.Червено кучешко грозде.(Solanum dulcama-
         ra)-развоодник,обикноовен развоодник,алена калина,барабойник,горчи-
         во-сладка нощна сянка,дива пепел,куче грозде,нощна сянка,разходник,
         рупеливо биле,утрова,ччерна голия,черна отрова ,сладкият бурен.Чер-
         но кучешко грозде.(S.nigrum)горска разгонка,ггяволско грозде,зърнатка
         зърнек,зърнешник,зърнищец,кокоши грозде,кучешка отрова,кучешко грозде
         мачкино грозие,модриц,мукрен,отрова,отровачка,разваленка,разводниче,
         черно разводниче,черно утровно биле.
                    249.Ралица.Обикновенна ралица.(Consolida regalis)дявол-
         ска трева,кукумявски крак,капи коса,сини китки,синя ралица,полска
         ралица,гащички,гъзениче,дива ралица,дива булица,диво кукунарко,див
         къъзназлия,зелени бостан,зинибийче,зли етърви,кошничка,къзнъзълия,
         мечини очи,опади коса,опашка,птичи клюн,ралика,рачица,рока,ръка,син        
         пръст.Източна ралица.(C.Hispanica)гъзногледица,капи коса,леснородиче,
         невен,опади коса,слети коса,градинска ралица.
                      250.Ранилист.(Betonica officinalis).Рошовина,рошовела,
         хайдушка билка,червен вятър.
                      251.Ребрика.(Gladiolus)шавар,конско ребро,петлово перо.
         Отвара от ситно нарязани 2-3 стърка ребрика,слез и мащерка във вино
         се пие три пъти дневно за пречистване на кръвта.
                      252.Ревен.(Rheum officinale)равен, ревент.
                      253.Репей.(Lappa major)голям репей,лопуш,бутрак,чичек,
         глутеран,горчива лобода,еднолистен репей,кущрява,лепка,лепкач,логач-
         ка,лопуй,лопош,лопруш,лопен,льопка,репошина,ръпа,чичка,чичок.
                      254.Решетка(Carlina acanthifolia)-безстъблена решетка,
         бутрак,бутарче,вилино сито,юдини сита,голия,дива зелка,див кучан,
         голяма решетка,лугачка,мереметка,шереметка,ябълки,трънова гулия,
         решетарка.
                      255.Рибье билe.(Anamirtha cocclus)С плодовете му се
         трови рибата при риболов.Със смес със смес счукани плодове на рас-
         тението с зехтин се мажат засегнатите части по тялото при въшливост.
                      256.Риган.Обикновен риган.(Origanum vulgare)Вранилова
         трева,кеклеч,маеран,овчарски босилек,ориган,риганова трева,риген,
         чай,черновръхче,черновръъхчи,черновръшка,чебрица.Майорана.(O.Majo-
         rana)Вранилова трева,душица,магеранче,магеран,маеран,мъргеранче,
                      257.Рицин.(Ricinus communis)-рициново дръвче,кърлеж,
         мокра къъделка,протока,проток,ричина,рецина,рицина,кануш,килида,
         абдиселятник,аптиселятник.
                      258.Рогозина.(Typha latifolia).широколистна роогозина,
         рогоз,папур,калугери,кош юди,мекаш,мекиш,мача,мъжки папур,саз,топска,
         чикут,шамак.С прах от стрити класове на рогазина се превързват по-
         резни рани за спиране на кръвта.С пепел от изгорелите му класове
         се посипват или с смес с прясно краве масло се мажат като мехлем
         рани от изгорено и лишей.
                      259.Родилна трева.(Lepidium perffoliatum)-горуха.
                      260.Роза.Червена роза._(Rosa damascena)-трендафил,гюл.
         бяла роза _(Rosa alba)
                      261.Розмарин.(Rosmarinum officinalis)-бабин косъм,
         божо дърво,ливанче.
                      262.Росен.(Dictamnus albus)-русалче,русанлийче,роксан,
         русалска трева,самодивска трева,ясенец.     Изт. Диди Ширинян, Варна

http://apologetic.blog.bg/hobi/2011/06/01/spisyk-na-bilkite-v-bylgariia-s-dialektni-nazvaniia-ii-chast.757621    Втора част
                   



Гласувай:
8



1. анонимен - Бихте ли посочили източника, от ...
03.06.2011 14:33
Бихте ли посочили източника, от който е взет този списък
цитирай
2. apologetic - Имате зрително объркване - посочен ...
06.06.2011 01:49
Имате зрително объркване - посочен е
цитирай
3. sparotok - !
17.07.2012 09:45
Ценен списък!

Поздрави!
цитирай
4. romanticgirl25 - Браво на вас! Само да кажа че в родопския край на живовлека викат петрожилка и дори не занят каке искитското име. А какво е болестта маясъл?
09.07.2013 16:46
Много ми е сложно.
цитирай
5. apologetic - http://ec. europa. eu/environ...
30.01.2014 15:54
http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/redlist/downloads/European_vascular_plants.pdf
цитирай
6. apologetic - Това е продължението на списъка
11.07.2014 08:37
Списък на билките в България с диалектни названия II част

http://apologetic.blog.bg/hobi/2011/06/01/spisyk-na-bilkite-v-bylgariia-s-dialektni-nazvaniia-ii-chast.757621
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2702410
Постинги: 870
Коментари: 751
Гласове: 3730
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031