При хората с изградена ценностна система, когато някой ти е враг, ти не можеш да го възприемаш независимо от всички обстоятелства като приятел. При българската политика всичко е възможно. Ето защо когато Чърчил е от страната на Антантата по време на Втората Световна Война, той истински недоумява как България ще се бие рамо до рамо с доскорошната си поробителка Турция като две съюзни държави. По това време Антантата е за първи път решена да сложи край на турската империя при добре организираната битка и десант при планираната Галиполската кампания на Дарданелите, за да може империята никога повече да не се простира в границите на Европа, но и за да бъде заличена окончателно. Чърчил недоумява как 500 години на България са малко под турско робство, за да може самата тя да се окаже съюзник на Турция. След военните действия на българите, Чърчил губи тотално планираната военна атака край Чанаккале и Галиполи. Оттогава започва да се формира изключително ненавистното му отношение към българите. Това са черни страници от неговия политически опит. Втори ясен момент е същата позиция на България да участва в Тристранния пакт и да бъде противник на Англия през Втората Световна Война. Макар да има известни истинни проблясъци върху природата на българите, Чърчил до края на живота си не ще смели фактология за българите и не ще може да разбере този народ, неправейки разлика между самия народ и кобурготската наемна политическа линия на поведение на страната. С други думи независимо от правилните изводи, които политика независимо сам стига до тях, той никога не ще разбере величието на един народ като българския, може би защото самия той произлиза от род на генерали, убийци и службогонци, а няма произхода , доблестта и честността на обикновения трудолюбив българин. Загубата на Галиполска офанзива допълнително е затвърдена с най-масовото убийство на английски войници през цялата английска история при битката за Дойран. Ако тази битка несъществуваше, нямаше да съществува и България. Независимо от победата България успява да изтъргува на политическата сцена за втори път своята политическа цялост. Нашето робско битие продължава дори и в момента, макар и неофициално обявени като роби на партии, на политики, на влияния, но това не прави народа лош, а само разкрива неизбежната робска рутина и несправедливите обективни реалности като обкръжаваща среда.



Чърчил за българите - черен спомен от Дойран Речите на Чърчил са на основата на Гьобелс

Не ми трябва народ, който си честити банята веднъж седмично.

Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба.

Зa Бългaрия: Бългaрия е толковa достойнa зa увaжение,колкото бездомно куче!

• Харесвам прасетата. Кучетата гледат на нас отдолу-нагоре. Котките гледат на нас отгоре-надолу. Само прасетата гледат на нас като на равни.

Хората често се препъват в истината, но сетне се изправят и бързо продължават нататък, сякаш нищо не се е случило.


Чърчил за българите: племе конекрадци някъде на балканите

Чърчил:
- Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!

Всички се смутили от тази дръзка откровеност и настанало неловко мълчание. Молотов дори се изчервил от яд. А нашите представители така се объркали, че не могли с нищо да му възразят. Но в групата бил попаднал един от преводачите на нашата делегация. Засегнат и с накърнено национално достойнство, той се обърнал към Чърчил:

- Да, сър – казал той много учтиво и с усмивка, - вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си!



ОЦенката на Чърчил за ролята на България - цитати д източник от уикипедия:
Май 1915 година е времето на преговори за участието на България, която все още е неутрална. Още преди това, като член на Военния съвет Чърчил яростно се застъпва пред кабинета за привличането на България на страната на Антантата „на всяка цена“ ^[54]. В писмо до външния министър Едуард Грей Чърчил протестира против пасивното изчакване на събитията от външното министерство:

“

Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси... Засега сме в българския лагер, нека да останем в него. Тя (България) струва колкото останалите взети заедно и тя ще докара останалите.[55]

”

През юни 1915 г. Чърчил пише меморандум, в който казва, че при първия по-значителен успех при Дарданелите:

“

България неизбежно трябва да се устреми към Одрин, а с България целият Балкански полуостров ще мине на наша страна.[55]

”

В меморандум от юли 1915 г. Чърчил пише:

“

Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа, както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта.[56]