Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2014 00:34 - ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.) - част трета
Автор: ruuter Категория: Политика   
Прочетен: 4044 Коментари: 0 Гласове:
3



 На 9.10.1916г. в щаба на Конната дивизия в Гелинджик ген. Иван Колев получава поредното признание и благодарности за своите бойни подвизи, този път лично предадени от престолонаследника Н.Ц.В. княз Борис и ген. Ст.Тошев.

След неуспеха си руско-румънските войски се отказват от по-нататъшни активни действия и отново при Кубадин настъпва ново затишие. Румънските 12-та и 15-та дивизии са изпратени в Трансилвания, за да спират германското настъпление. 
На тяхно място пристигат две нови руски дивизии: 115-та и по-късно 3-та Сибирска дивизия. Руските войски, заели позиции напречно на линията Меджидие - Кубадин - 
Добрич поемат фактически център на съглашенските войски в Добруджа.  Лявото крило, съставено от 9-а и 19-та дивизии, начело с ген. Рашку, има за цел да прикрива Кюстенджа. Между руските сили и дясното крило е разположена сръбската дивизия. Начело на руско-румънските войски продължава да бъде ген. А. Зайончковски, а щабът е в гр. Меджидие.
След неуспешната контраофанзива на Добруджанския фронт следва затишие, продължило около две седмици. От 7 до 19.10.1916г. - деня, в който започва втората атака за овладяване на Кубадинската позиция, пред фронта на 3-та армия големи действия не се развиват. Водят се разузнавания, патрулни схватки, артилерийска и пушечна стрелба между охранителните части.
Планът за подновяването атаката на Кубадинската позиция предизвиква нов разрив в отношенията между фелдмаршал А. фон Макензен и ген. Ст. Тошев. Той настоява главният удар да се съсредоточи в центъра на румънските позиции, около Кубадин. Преценявайки съотношението в жива сила, българският генерал изтъква нуждата атаката да се проведе след пристигането на германската тежка артилерия и очакваната германска дивизия. А. фон Макензен се съгласява атаката да се проведе с участието на германските подкрепления, но заповядва главния удар да се нанесе срещу левия румънски фланг, в направление към село Топра Хисар.
В крайна сметка Щаба на ,,армейската група Макензен’’ налага своя план за атака на румънските позиции. Фелдмаршал А. фон Макензен поема командването на 3-та армия и разделя силите й на две групи: Източна и Западна. 
Източната група, под командването на ген. Т. Кантарджиев, заема позиции от морския бряг до жп линията Кара Омер - Меджидие. Тази  група включва усилената Конната дивизия, германската бригада Боде, 217-а немска дивизия с тежката си артилерия и Сборната дивизия на ген. Т. Кантарджиев.
Западната група, начело с ген. Ст. Тошев, е разположена от по-горната жп линия до брега на Дунав и е в следния състав: 4-та Преславска дивизия, 6-ти турски корпус и най-западно 1-ва Софийска дивизия.
Главните сили на Източната и Западната група трябва да се съсредоточат съответно на десния и на левият си фланг, като по този начин се цели обхождане на противника във фланговете му.
Задачите на двете групи са различни. Докато Източната група провежда основната настъпателна операция, Западната - с настъпление на широк фронт, ще увлича румънците и ще им пречи да се изтеглят.
Главната сила при Кубадин при втората атака е Румънският корпус в състав- 2-ра, 5-та, 9-та, 12-та, 19-та дивизии, с обща численост - 71 дружини. Той е подкрепен от кавалерия - Каларашка бригада от 8 ескадрона.
Руските войски при Кубадин отстъпват на румънските си съюзници в пехота (48 дружини от корпуса, обединил 61-ва, 115-та и 3-та стрелкова дивизия), но ги превишават в кавалерия, която включва 32 ескадрона.
Освен руско-румънски войски при Кубадин е и Сборната сръбско-хърватска дивизия с обща численост 13 дружини.
Втората атака на Кубадин започва на 19.10.1916г. В 6.30 ч. българо-германските войски предприемат офанзива по целия 70- километров фронт. Първо има артилерийски обстрел, а след утихването му пехотата се вдига в атака. Главният удар е насочен към румънското ляво крило и по-точно към Топра Хисар. Тук се намира 217-ма германска дивизия, по-голямата част от тежката артилерия, а фелдмаршал А. фон Макензен лично води атаката. 
Българската артилерия, чийто огън се коригира от аероплани смазва съпротивата на румънците. Гаубичните руски батареи прекратяват борбата още на първия ден, 
а румънската артилерия е неспособна да се противопостави на българската. Скоро румънската 9-та дивизия започва бързо да отстъпва. През провлака между морето и езерото българската конница, заедно с придаденият им 11-и маршеви полк, си проправят път и овладяват селата Текир гьол и Аджиджа. 
Западната група предприема демонстративни действия, за да се поддържа страха у румънците за десант на Дунав при Силистра. Фелдмаршал А. фон Макензен заповядва да се открие артилерийски огън по румънския дунавски бряг. Това дава резултат, тъй като командването на Дунавската армия предприема прехвърляне на руския конен корпус към Калъраш.
На 20.10.1916г. главните успехи постигат българските войски. 1-ва Софийска дивизия заема главната отбранителна позиция по линията Дунав-Сапата Баца и възвишенията западно от с. Кокарджа. Жестоки боеве този ден водят преславци. 
4-та Преславска дивизия без да дочака пристигането на 31-ви Варненски полк и настъпването на 36-ти Козлодуйски полк, преминава в решително настъпление в 
15 часа. В някои участъци с атаки на нож противникът е изтласкан. Така преславци застават във фланг и в тил на силите на противника. Това налага през нощта противниковите позиции в селата Османча и Едилкьой да бъдат напуснати. 
На 20.10.1916г. Конната дивизия с пехотата атакува мощно и в 9.30 ч. са превзети селата Тузла, Чатмалар и Карлъ. Противникът прави неуспешен опит с прегрупиране на разбитите части и ураганен огън да намали темповете на атаката. Въпреки това Ловчанският полк и Конната дивизия напредват и заплашват фланга на неприятелската група при Топра Хисар, застрашена и притисната от север от 4-та Преславска дивизия, напредваща към с. Кубадин.
Решителният удар е насрочен за 21.10.1916г. и остава скрит за румънското командване. Източната група продължава напредването си с Конната дивизия, а 4-та пехотна дивизия начело с ген. П. Киселов извършва пробива при Кубадин. 
Под  ураганния артилерийски и пушечен огън, преславци намиращи се близо до село Кубадин в упорит бой от 10 часа успяват да изтласкат противника едва към 17 часа.
Окопите на противника са завзети от преславци след яростна атака ,,на нож’’.
В 17.00 ч. ген. П. Киселов изпраща донесение до командващия армията, че укрепената позиция и селото са в български ръце.  Пленени са 24 руски офицери и 2800 руски войници.
На 21.10.1916г. към 13.30ч. позицията при Топра Хисар също пада в български ръце. Успехът се дължи главно на кавалерията на ген. Иван Колев, който обхваща фланга на противника и със завземането на селата Тузла и Урлукьой застрашава тила му.
Успехът на българите войски при Кубадин е пълен. Триумфът е голям, защото 
е осъществен въпреки обстрела по море от корабите на руската артилерия от Кюстенджа.
За периода от 20.09 до 15.10.1916 г. обстрелването на българските позиции, разположени южно от с. Тузла има систематичен характер. На 19, 27, 28.09 и от 1 до 8 и 12.10.1916г. са нанасяни артилерийски удари от ескадрените миноносци „Капитан-лейтенант Баранов“, „Лейтенант Шестаков“, „Завидньіи“, тралчиците № 290, № 294, № 295. Обстрелите са организирани с устойчива връзка между корабите и крайбрежни армейски части за коригиране на стрелбата. Извършва се и т. нар. „безпокояща стрелба“ по обекти върху позициите ни с цел морално въздействие и изтощаване на българската войска. 
Огневата подкрепа от руските кораби съществено затруднява българските атаки. Когато 
3-та армия преследва разбитите противникови части на 21 и 22.10.1916г., руският линеен кораб „Ростислав“ с мощната си артилерия (четири 254 мм. и осем 152 мм. оръдия), участва в защитата на укрепената линия на левия фланг на руско-румънската армия и противодейства завладяването на крайбрежния район и гр. Кюстенджа. 
След разгрома при Кубадин Щабът на Добруджанската армия се изтегля към Расово, а на 23.10.1916г. към Браила. Ген. А. Зайончковски е сменен от ген. Владимир Сахаров (1853-1920), който става главнокомандващ на руско- румънските войски в Добруджа.

image
Ген. Владимир Сахаров

Отстъпващите сили от десния румънски фланг (2-ра и 12-та дивизия) се насочват към укрепената позиция при Черна вода. Руските войски от централната група също отстъпват на север, а румънските 9-а и 19-а дивизия се насочват чак към Кара Мурад. Същевременно отстъпващите към Бабадаг формирования войски, увличат със себе си и 3-та Сибирска дивизия, която тъкмо е пристигнала на бойното поле. Отстъплението на руската бригада Медер към Меджидие оставя левия фланг незащитен и това принуждава румънците да отстъпят зад ж.п. линията Меджидие - Кюстенджа. След загубата на Кюстенджа руският флот се изтегля към Сулина и 
от там окончателно напуска добруджанското крайбрежие.
След завладяването на  укрепената позиция при Кубадин  на 22.10.1916г. 3-та армия започва преследване на отстъпващия противник, продължило до 26.10.1916г.
Усилената Конна дивизия напредва на десния фланг, покрай Черно море в посока към Кюстенджа. Вляво и зад нея настъпват Сборната и 217-та германска дивизия. 4-та Преславската дивизия напредва към Меджидие, а 1-ва Софийската заедно със 6-ти турски корпус - към Черноводската предмостна крепост. От всички български дивизии главният удар срещу руснаците нанася 4-та дивизия, която преследва на широк фронт 61-ва и част от 115-та руски дивизии. 
На 22.10.1916г. 4-та дивизия влиза в бой с техните руски ариергардни части и новодошлите подкрепления (4-ти сибирски корпус и 3-та стрелкова руска дивизия). Съшият ден българите влизат във важното пристанище Кюстенджа. 
При Междидие, овладян на 23.10.1916г. след кратък бой преславци посрещат и обръщат в бягство частите на сибирския корпус. Руските загуби при Меджидие са големи. След боя окопите и полето около този град остават осеяни с трупове на убитите руски войници. 
4-та дивизия залавя  пленници - 10 офицери и около 900 войници и взема следните трофеи : 10 картечници, 3 бомбохвъргачки, 3 оръдия, 2 локомотива, 200 вагона. 
По-бавно поради силната руска съпротива настъпват ‘’шопите’’. На 25.10.1916г. частите 
на 1-ва Софийска дивизия влизат в Черна вода, а на следващия ден пада и Хърсово. 
С овладяването на Черна вода жп линията с Румъния е прекъсната. Градът се оказва опразнен от жителите му, избягали в Румъния, а неговата чаршия е ограбена и подпалена от отстъпващите руски войски.
Противникът отстъпва дезорганизиран във всички участъци. При бягството си от Кюстенджа щабът на руския кавалерийски корпус изоставя, разхвърлена по пътищата цялата си архива. 

Особено важна роля в действията по преследване след падането на Кубадин
има Конната дивизия. Тя постига нов голям успех. 
На 23.10.1916г. при село Кара Мурад, северно от Кюстенджа, частите на дивизията 
Атакуват руско-румънски войски - т. нар. бригада Фримо и руската 265-та Оренбургска дружина. Противникът е изцяло разгромен. Ген. Иван Колев записва нова бляскава победа. Чрез изкусна маневра българските кавалеристи обкръжават и пленяват руската 265-та Оренбургска дружина, заедно с командира и едно руско бойно й знаме. Това е бойното знаме на 1-ви батальон от 265-и опълченски Оренбургски полк. На него е изобразен православен кръст и вензела на руския император Николай ІІ. Освен тях и девиз: „За вярата, царя и Отечеството”.
Знамето, пленено в боя при Кара Мурад е боен трофей на 2-ри конен полк. При пленяването му са се отличили: майор Добрилов, поручик Янакиев, вахмистър Митев и старши подофицер  Христов.
В Бюлетин на щаба на армейската група „Макензен” от 24.10.1916 г. пише: 
„Преди пладне тя (Конната дивизия - бел. авт.) разпръсна при Карамурад руския 265-и опълченски батальон и плени неговия командир”. В Бюлетина е написано: „Конната дивизия срещна съпротива, отхвърли една румънска бригада, взе знамето на 265-а опълченска дружина и плени 800 войници.”
Знамето е получено в НВИМ от Кавалерийската инспекция към Министерството на войната.

image
Пленено руско бойно знаме в боевете за освобождението 
на Добруджа през 1916г.  Фотоархив на МО.


Всъщност броят на пленниците в боя при Кара Мурад е по-голям. Те са уточнени в донесението на ген. Иван Колев N 601 от 24.10.1916г., което ще цитираме по-долу изцяло:

Кота 103 (Карамурад тепе), 24 октомври 1916г.
9ч. 20 м. пр.пл.
,,Всичко заловени пленници през вчерашния ден от 1 конна дивизия - около 1300 души долни чинове, от които 520 руси. Вън от това, заловен е командирът на бригадата от 9 дивизия, полковник Фримо, един руски подполковник и 12 души офицери.’’
Началник на 1 конна дивизия,
( п) Генерал- майор Колев

Българският триумф в боя при Кара Мурад вдъхновява художника на Конната дивизия               
Н. Кожухаров да създаде картината ‘’Кара Мурад’’

image
Боят при Кара Мурад на 23 октомври 1916г. от художника Н. Кожухаров


Успехите на кавалерията продължават и след победата при Кара Мурад.
Само за два дни (25-26.10.1916г.) конницата на ген. Иван Колев завладява Хърсово и участъка между Остров на Дунав и Хамамджи близо до Черно море. 
Остатъците от отстъпващия противник са разпръснати и са пленени близо 1000 души, заедно с няколко батареи и обози. Заради тези свои успехи цар Фердинанд награждава ген. Иван Колев с нов орден ,,За храброст’’, а германския кайзер Вилхелм II с ,,Железен кръст’’, I степен.
Операциите в Добруджа не са приключени по вина на германското главно командване, което налага на 3-та армия своя план за война. Завземането на Черна вода и Кюстенджа е възприето от него за края на войната в Добруджа. 
За окончателния разгром на Румъния е възприет и наложен на българите нов план. Той предвижда настъпление във Влашко чрез форсиране на Дунав от района на Свищов.  За целта е създадена т. нар. Дунавска армия под немско командване. 
Тя се сформира чрез отнемане на части от 3-та Българска армия. Цялата българска 1-ва Софийска дивизия, без 16-ти пехотен Ловчански полк, 6-ти турски корпус и немските войски в Добруджа са включени в Дунавската армия.
Изваждането на 1-ва Софийска дивизия от 3-та армия става повод за изостряне на конфликта на ген. Ст. Тошев с фелдмаршал А. Макензен. Този конфликт е решен чрез оставката на бележития българския генерал на 23.11.1916г. Командването на 3-та армия се поема от ген. Стефан Нерезов.
В 3-та Българска армия остават две пълни пехотни дивизии (4-та Преславска и Сборната , общо 43 дружини), Конната дивизия и тежката артилерия. Тези войски получават задача да се отбраняват на линията Бонасчик - Ташавлу - в най-тясната част на Добруджа, между Дунава и морето.
Така войната в Добруджа навлиза в нова фаза. От 4.11 до 15.12.1916г. е периодът на упоритите отбранителни действия на 3-та армия на ген. Стефан Нерезов.
След съкрушителните удари на Българската армия разнебитените румънски части постепенно се изтеглят и противникът все повече се засилва с руски дивизии.
В този период ноември – декември 1916г. в Добруджа остават да действат да действат изключително руски корпуси (47-и армейски корпус, 4-ти Сибирски корпус, 3-та стрелкова дивизия, 30-та пехотна дивизия, Опълченска дивизия. 3-та Конна дивизия и само 5-та каларашка румънска бригада.
Така руските императорски войски се оказват по стечение на обстоятелствата последна опора на румънската власт над българска Добруджа.
По-сериозни боеве се водят  в периода до 11.11.1916г., когато руският Сибирски корпус неуспешно се опитва в отделни участъци да пробие авангардните български позиции. 
На 23.11.1916г. противникът настъпва с още по-големи сили, главно срещу Сборната дивизия, като с веригите си достига на някои места на 400-500 крачки от телените мрежи. Частите на 30-та руска дивизия дори се опитват да атакува българските окопи. Обстреляни от силен огън, руските войски са отблъснати. На отделни места врачанският полк се хвърля в атаки ,,на нож’’ и отхвърля руската пехота.
На 30.11.1916г. руските войски започват своите стремителни атаки срещу 4-та Преславска дивизия, които продължават с характерния за тях устрем и на 1 и 2.12.1916г. 
В тези дни българските окопи са сривани от руските тежки фугасни снаряди. Руснаците атакуват дори с бронирани автомобили (танкове), въоръжени с картечници зад които се движи гъста маса руска пехота. Посрещната си са със силен пехотен и артилерийски огън от наша страна. Малки групи руски войници успяват да минат огнената завеса и да се промъкнат през телените мрежи, за да бъдат унищожени с огън и нож до крак. 
4-та Преславска дивизия само на 1.12.1916г. отблъсква 5 последователни руски атаки. Картината се повтаря и на следващия ден, когато руските войски пак атакуват ожесточено. Позициите на преславските полкове обаче се оказват непробиваеми независимо, че са отслабени с отнемането на 8-и Приморски полк, изпратен в Македония и са атакувани от цялата 10-та Сибирска дивизия.
За тези победоносни боеве ген. Ст. Тошев пише в спомените си следното:
,,Славните преславци показаха, че както умеят  да вървят стремително в атака, тъй също знаят и да остават непоколебимо на пунктовете, издадени и изложени под най-силен накръстен (кръстосан - б.а.) артилерийски огън, и срещу ужасния устрем на руските войски.’’


image
"Руски брониран автомобил Остин 2-ра серия с име “Скобелев”, пленен в бой
на 17.XI.1916г., с руски офицер от екипажа му (вероятно командирът на бронеавтомобила) и български офицер-техник


След неуспешните си атаки в Добруджа противникът се оттегля, като от 4.12.1916г. преминава към отбрана. Това положение на затишие, което се нарушава периодически само с взаимна артилерийска и пехотна престрелка, продължава до 14.12.1916г.
През нощта срещу 15.12.1916г. руските войски отстъпват и 3-та армия сутринта на същия ден преминава в решително настъпление. Целта е окончателно очистване на Добруджа от неприятелските войски. В новата настъпателна операция участват Конната дивизия, 4-та преславска дивизия, Сборната дивизия и 6-ти турски корпус.
Настъплението е бавно поради дъжда, мъглата, калта и студа. А се усеща и вече натрупана умора от непрекъснатите 4-месечни боеве. Артилерията поради мъглата не може да подкрепи българската пехота, която сама с огън трябва да си пробива път напред. 
При преследването на противника полковете и дивизиите влизат в боеве с руските ариергардни части. 
На 19.12.1916г. се води още един знаменит бой на частите на Конната дивизия при Сатул Ноу. Тук срещу българите се изправя т. нар. ,,дива ‘’ дивизия, която дотогава е считана за непобедима. Тя използва атака , наречена ,,казашка лава’’. При нея ескадроните като същинска лава светкавично се нахвърлят с нечовешка ярост против българските позиции. В  откритото поле малобройните български части , без да трепнат , ги громят с пушечен, картечен и артилерийски обстрел. Шепата българи устояват на руската ‘’лава’’.
Руснаците оставят по бойното поле край Сатул Ноу стотици убити хора и коне. 
Българите помагат на ранените руски войници, които обясняват, че са атакували, за да поднесат подарък за именния ден на руския император Николай II.
Конните полкове от 10-та Донска казашка бригада са искали след толкова поражения на руската кавалерия в Добруджа да си отмъстят и да спечелят  поне една победа. Но ги застига още едно поражение, още един позор и нова слава за българската армия.
Пехотата също има успехи и съдейства за победоносния ход на кампанията на 3-та армия. На 20.12.1916г. 4-та Преславска дивизия пробива руската позиция и успява да настъпи цели 5 км. В този ден в боя при село Балабанча 31-ви Варненски полк от 4-та дивизия пленява две руски дружини с около 1000 войници.
На 21.12.1916г. руските войски провеждат четири последователни контраатаки, съсредоточени срещу нашата Конна дивизия, но не постига успех и започват да се изтеглят в посока към гр. Мачин, където имат изградена предмостова позиция.
На 22.12.1916г. Сборната дивизия завладява  гр. Тулча, а на 24.12.1916г. частите на 
4-та пехотна дивизия и на Сборната дивизия - и гр. Исакча. Руските части се изтеглят по двата моста над Дунав при Исакча, след което ги разрушават. 
Руските войски решават да защитават упорито посоката за гр. Мачин - Браила, защото оттук се застрашава левият фланг на армията им във Влашко. За това им способства силно пресечната и труднодостъпна местност и приготвените предварително ред укрепени позиции. Завладяването на тези позиции, които съставляват Мачинския п-в, и изтикването окончателно противника от Добруджа се възлага на усилената Конна дивизия, 4-та Преславска и Сборната дивизии.
В края на декември 1916г. частите на 3-та армия се намират вече пред силно укрепената Мачинска позиция - последното късче добруджанска земя в ръцете на противника.
В началото на януари 1917г. започват решителните боеве за Мачинската позиция. 
След атаки на ,,на нож’’, през телените заграждения тя е завзета. На 3.01.1917г. са разгромени последните руски ариергардни дружини в района на Мачин. На 4.01.1917 г. български войски влизат в Мачин, а на следващия ден русите се изтеглят окончателно от Добруджа през Въкърени. 
На 5.01.1917г. с овладяването на Браила от българските войски окончателно е освободена цяла Добруджа до делтата на Дунав. Това е финалът на Добруджанската кампания на 3-та армия и съюзните й германски и турски войски.
Войната на България с Русия в Добруджа е пълен триумф за страната ни в чисто военен аспект. Българската армия бие наред в жестоки сражения руските войски по суша, въздух и вода. България успешно защитава свободата си и своя суверенитет. И вместо унищожение на България Русия постига собствената си гибел.
Пораженията и неуспехите на руските войски на Балканите допълнително задълбочават кризата в империята, довела до революциите през 1917г., свалили от власт самодържавието.
Погребан е унизителния за България Букурещки договор от 1913г. и е поправена несправедливостта от 1913г. Цяла Добруджа до делтата на Дунав е освободена.
Натрапеното и крепено с лъжи и измама за сметка на България русофилство понася тежък удар. Веднъж разклатено през 1913г. , то окончателно банкрутира в 1916-1917г. 
Не случайно дори и закоровели русофили, които са настоявали България да подкрепи Русия в световната война, осъзнават, че това е невъзможно. И е така не толкова поради прогерманската политика на правителството на Васил Радославов и цар Фердинанд, 
а поради антибългарската политика на Русия.  Редица русофили като народния поет Иван Вазов захвърлят своето русофилство и дават израз на чувствата си в стихове.
През 1916г. Иван Вазов  възкликва пред ,,настървените руски войни’’ в Добруджа: 
,, О, руси, о братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? 
Първата му публикация е в "Мир" (XXV, бр. 5005) от 11.11.1916 г. под заглавието "Написано при първото появяване на русите в Добруджа като съюзници на румъните". Стихотворението носи дата 7.09.1916 г.
Така успешната война на България против Русия през 1916-1917г. придобива и други още по-важни измерения, които имат значение за българите въобще.
Става дума за отхвърляне на българския комплекс на малоценност пред Русия. 
Не случайно пред своя приятел проф. Шишманов Иван Вазов заявява: "Аз съм преди всичко българин." 
С кръв и жертви на бойното поле българският народ доказва, че обича свободата 
си и в името на осъществяването на националния идеал за създаване на Целокупна България от Добруджа до Македония и от Моравско до Бяло море е готова да се опълчи и против Русия.
Военните успехи на България над руските императорски войски са закрепени юридически от българската дипломация. 
Успешната война против Русия завършва дипломатически с подписването на мирния договор в Брест - Литовск на 3.03.1918г. От руска страна той е подписан от болшевишкото правителство на Ленин. Като правоприемник на Царска Русия то се съгласява да признае разгрома на руските императорски войски на фронтовете в Добруджа и Румъния. 
Според клаузите му Русия се признава за победена и капитулира пред Централните сили. 
40 години след края на Руско - турската война и договора от Сан Стефано победена Русия признава правото на България да живее самостоятелно и национално обединена.                                                                                                                                   
Така България се сдобива с нова историческа дата 3.03.1918г. Дата, на която завършват нейните усилия за истинско освобождение от ,,освободителите’’ и то в нейните етнически граници.

Янко Гочев, историк

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я :

1.  Аргатски. В. Военна история на България 681-1945. В. Търново. 1999г.
2.  Б ъ л г а р с к а т а  армия в Световната война 1915-1918. т.8. С. 1939г.
3.  Б ъ л г а р с к а т а  армия в Световната война 1915-1918. т.9. С. 1943г.
4. Вълканов, В. Първата българска подводница, Военноисторически сбор ник, г.  LXVIII , кн. 3, май-юни 1999г., с. 130-145.
5.  Георгиев. В. Трифонов Ст.  История на българите 1878-1944 - в документи. т.II. С. 1996г.
6.  Георгиев. Хр. „Сръбската доброволческа дивизия в боевете в Добруджа”. В: Военноисторически сборник. 1927г. кн.1-2. с.117-127
7. Ген.- лейтенант Иван Колев. Добруджанският герой. Сборник.Ч.1 и Ч.2, С.2008г.;
8.  Д - р Р а д о с л а в о в В. Дневни бележки 1914-1916.  С. 1993г.
9. Зайончковски А. Мировая война (1914-1918), М. 1924,1931, 1938-1939г.
10.  Зафиров. Д. „Оперативно-тактическата визия на Тутраканската операция” В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с.33-40
11.  И з в о р и  за историята на Добруджа 1878-1919. т.1. С. 1992г.
12.  Илиева Илиана. „Битката за Тутракан”. В: Известия на Националния исторически музей. т. XVII. С. 2006г. с.108-114
13. Илиева Илиана. „Българските войски на Добруджанския фронт 1916-1917 г.”. В: Военноисторически сборник. 2008г. кн.2. с.9-12.
14. Илиева Илка. „Разкази на очевидци за съдбата на добруджанци през 1916-1918 г.” 
В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с.474-481
15. И с т о р и я  на България.(Авт. кол-в Г.Марков, Р.Попов, Цв. Тодорова и др.). т.8. С. 1999г.
16. И с т о р и я   на Добруджа. (Авт. кол-в А. Кузманова, Бл. Нягулов, П. Тодоров, 
К. Пенчиков и др.). т. 4. В. Търново. 2007г.
17. Йосипеску. С, Л.-Кр. Димитриу. Фламандският маньовър (септември-октомври 1916) - В:  П ъ р в а т а  световна война на Балканите. Сборник доклади и научни съобщения. 
С. 2005г. с. 28-37
18. Казанджиев. Г. „Конфликтът между генерал-фелдмаршал Август фон Макензен и генерал-лейтенант Стефан Тошев”. В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с. 324-347.
19. Казанджиев Г. Добричката епопея. 2006г.
20. Калчев. К.. Българо-турски военнополитически отношения и връзки (1913-1915 г.)  В.Търново. 2010г.
21. Калчев. К.. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918г.) В.Търново. 2011г.
22.Канавров. Д. „Военоморските сражения по Добруджанското крайбрежие на България през Първата световна война”. В: Военноисторически сборник. 1996г. кн.4. с.41-69
23. Канаваров Д. „Морският бой при Балчик - 1916 г.”, „Военно издателство”, 2009 г.
24. Криворов. И. „Българската военна стратегия през Първата световна война”. В: Военноисторически сборник. 1998г. кн.1. с.112-132
25. Кузманова, А. Добруджанският въпрос (1878-1944). В: Военноисторически сборник. 1993г. кн.1. 21-41
26. Лечев. В. „Разгромът на румънския десант при с.Ряхово”. В: Известия на държавните архиви. 2003г. т. 84. с.41-61
27. Лудендорф Е., Моите спомени от войната (1914-1918), Берлин, 1921г.
28. Макензен А., Писма и записки на генерал-фелдмаршала от войната и мира, Лайпциг, 1938г.
27. Марков. Г. ‘’Голямата война и българският ключ за европейския погреб’’ 1914-1916г. С. 1995г.
28. Недев. Н. България в Световната война 1915-1918. С. 2001г.
29. Павлов, Вл. Българският военноморски флот в Първата световна война,  Военноисторически сборник, 1971г., кн.2, с.54-78.
30. Панайотов Ат.  Как съветската подводница С -34 става германо - българската УБ-? 2010г.
31. Панайотов Ат. Първият командир на първата българска подводница;
32. Пеев, П. Подводник №18, В: Разкази, посветени на хероите - моряци  от флота на Негово Величество, С, библ. Прослава, 1939, с.108- 120.
33. Пенчиков. К. „Добруджанският въпрос в международните отношения по време на Първата Световна Война 1914-1917 г.”. В: България, Балканите и Европа. ВТУ. 1992г. с.130-138
34. Пенчиков. К. „Освобождаването на Северна Добруджа през 1916-1917 г.”. В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с.56-69
35. Попов, Ж. Румъния и българският национален въпрос (Македония и Добруджа)
1903-1913г. С., 2004г. с. 23-25
36. Тодоров. П. ‘’Паметна дата в новата история на Добруджа’’ - В: 7 0  г о д и н и  свободен Тутракан. 2010г. с.1-3
37. Радославова. Л. „90 години от отвличането на българи от Южна Добруджа в Молдова през 1916 г.”. В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с.464-473
38.Станчев. С. „Планиране на военните действия на Българската армия в Тутраканската операция”. В: Тутраканската епопея и войната на северния фронт 1916-1918 г. Тутракан. 2007г. с.24-32
39. Тошев. Ст. Действията на III армия в Добруджа през 1916 г. Отговор на писаното за българите в мемоарите на ген. Лудендорфа. 1921г.
40.  Централен военен архив. ф.012. оп.1. а.е. 87.
41.  Чолов. П.  Генерал Иван Колев. С. 1971г.
42. Кирицеску К. История на войната за обединението на Румъния 1916-1919 г.” 1922г.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruuter
Категория: Политика
Прочетен: 435612
Постинги: 226
Коментари: 205
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031