Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2016 20:27 - Чистата поезия на България
Автор: apologetic Категория: Поезия   
Прочетен: 2637 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 23.12.2016 11:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРЕДЧУВСТВИЕ Иван Пейчев

на Вапцаров

Ако отново мога да живея
и пак отново трябва да загина,
преди устата ми да занемеят,
ще изрекат: “Върнете ми Родината.”

Ако отново трябва да погледна
за сетен път небето ясносиньо,
с надеждата на погледа последен
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

Ако със слънцето и ветровете
аз трябва да се разделя завинаги,
притиснал свободата до сърцето си,
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

Ако със всички пътища на хората
отново моя път ще се размине,
не ще проклинам участта си горка,
ще кажа пак: “Върнете ми Родината”.


На разпита мълчанието бяло
ако в косите като сняг застине,
целунал младостта си на раздяла,
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

Ако отново мрака приближаващ
погълне майка, дом, деца, любима,
в секундите, които ми остават,
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

Ако пред мен отново се отвори
стрелбището с тунела бетониран,
преди куршумите да заговорят,
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

И ако чужд остана на земята,
заради която трябва да загина,
вместо молба или вместо проклятие
ще кажа пак: “Върнете ми Родината.”

КЪМ РОДИНАТА
 
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

                          Атанас Далчев, 1965 г.

 

ПЪТ Иван Пейчев

Из дълбокия път,
натоварени, скърцат колите
и пред тях в ямурлуци
с равни крачки мъжете вървят.
Глухо пукат главините,
на развала пропяват петлите
и широките хълбоци
на воловете едри димят.
И пред тях с тъмноалени бризги
небето дамгосало,
ниско слънце трепти
и залязва зад рида плешив,
и се чупят в скалите
лъчите му, тъмни и коси,
и безшумно се свличат
с остър блясък по сипея сив.
Бавно дългия път
намотават коравите спици.
От усоите дъха
ланска шума и пещерен страх
и със черно заляни,
люшкат черни пера катраниците,
сякаш мрака катранен
във завоите капе от тях.
Този път през гори и балкани,
с хайдушки посии,
път през буйни реки,
върхове и през снежни била,
в него зиме и лете
бляскат бури и вълците вият,
ветрове и орли го кръжат
и кръстосват крила.
Тук се носи дима възгорчив
на огнищата срутени;
всеки дънер е с белег,
с ятаганени ясни следи,
всеки извор студен е тъмнеел
от устни барутени
ален кон е поил
и куршумени рани е мил.
В този път няма нивга
колите да спрат и починат.
Той върви и се вие
под копитата, капнал за сън;
светлина върху него
там през облак цеди месечината,
както бледен лихвар
отброява алтън по алтън.
А мъжете вървят
и се взират под вежди във тъмното,
гдето паднал дъжда
в коловозите смътно блести,
гдето в камъни тъмни
громолят колелетата спънати,
гдето в дълбея трябва
да подпираш каната с плещи.
Ти ли, моя земя,
ти ли, моя обичана Българийо,
крачиш бавно така
в каменистия, стръмен път

и шуми, до сърцето ти пазено,
знамето старо,
на което със кръв е написано –
“Свобода или смърт”? 
 
                  Из “Далечно плаване”, 1962.

 


 










Гласувай:
9


Вълнообразно


1. rosiela - Браво
18.12.2016 10:45
за Далчев!
цитирай
2. анонимен - браво, на първа страница е иван п...
18.12.2016 13:00
браво, на първа страница е иван пейчев, а не лудото чучело.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2702450
Постинги: 870
Коментари: 751
Гласове: 3730
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031