Отне те вятъра от мен
и вече си ти само спомен.
Отне те света
и даде те на смъртта.
А ти безропотна робиня,
предаде се на своята пустиня,
облечена в безумие
бодеш очите ми в полувидение.

***

За всичко си затваряше очите За всичко си затваряше очите
и точно тъй загуби ни душите.
Не мислеше, че ти си ценна
и всичко изживяно отмина,
изтри, забрави го и за двамина.
Ти помниш, че била си жива
и този спомен лесно заминава,
когато роб окован си ти вече
и от жена, превърна се в момиче.
Недей си сваля очилата, Магнолия,
защото не бих могъл да те позная.
 

Паметникът на Альоша-
Румелийският Гавроша,
щръкнал е до небесата,
кацнал е върху тепета,
като Родоския Колос
чудо е на чудесата,
сее непрогледен хаос
във житата и полята.
на изток гледа към Крим
и за Украйна е неоценим.