Малки напразни еякулации са сторените всички напъни в областта на културата по време на комунизма. И как може да бъде друго яче когато бездушевния строй не роди друго освен стерилни плодове. Загледан в издигането на материални колоси, той не можеше да си позволи издигането на духа, сякаш той бе приеман изначално за фалшив, имагинерен, слаб, фантазионен, недоказуем, неприсъстващ и несубстанциален. Духовете през комунизма и социализма (разбирайте онзи социализъм който вечно бе пред прага на осъществяването на комунизма) бяха забранени, тяхното съществуване се осъществяваше само на самодивски острови като Белене. И това е единственото изключение - само там духовете можеха да творят по напора на полицейския ботуш и палка. С други думи само гонените от властта правеха изключение от създадената антидуховна култура и стремежа за стерилизация на културата. Ето защо културното ни състояние е стерилизирано и вакуомирано в буркан, от който семе не е възможно да прорастне. Създали един фалшив свят, в който не вярват, родителите сами прогонват децата си в чужбина, за да бъдат служители и слуги на други чуждоземни господари. Тези малки немощни ерекции и еякулации по своята същност са израз на признатото безсилие и немог в духовния аспект на българската култура и пълното линеене на българското общество. Общество в което маргиналите мечтаят да са българи, а българите мечтаят да са чужденци или маргинали. Уви такова общество го чака единствено предначертаната светла гибел като изчистване от хоризонта на имащите право да живеят и на тези, който ценят своя бит и култура върху земята, на която принадлежат и са се родили.

https://www/watch?v=mJTxAnRsYhw