Град на жестокостта, амбициозните и изнервени хора, град на хората без усмивки, на просяците, на бедстващите и мизерстващи хора, на красивите автомобили-убийци, на старите и необичайно екстравагантни сгради. Град на еклектиката, на шума, на неуредения и неудобен, крайно нефункционален градски и междуградски транспорт, на безпардонността, на  байганьовщината. Град на бетонното строителство и на унищоженото от Батенберг и Димитър Петков световно историческо наследство. Град без нощни влакове. Град съсипан и ерудиран от алчни управници, на които никой не търси сметка. През 16 век германският пътешественик и посланик на Свещенната римска империя в Цариград Стефан Герлах пише за София и я нарича Боклукополис. Той бива цитиран по-късно и от Константин Иречек. Ако не можем да поставим собствен отпечатък на негативите в един град, това не сме ние. Това е нашия почерк. Затова и един чешки скулптор беше изобразил страната ни като тоалетна, тъй като и до ден днешен имаме проблем да поддържаме нужната степен на чистота в обществените си тоалетни, което изразява нашите вътрешни човешки дълбочини.