По действителния разказ на Цветана Кисьова - пряк свидетел на живота на споменатата в разказа историческа личност с литературното оформление на автора.

Вероятно името й идвало от Юсеина. Цар Фердинанд докарал в имението си младото черно момиче. Била много способна и пъргава, каквито способности се изисквали за царския двор. Всеки ден в ловната резиденция на цар Борис пристигали гости от целия свят. Предварително те давали поръчки какви гозби ще консумират по време на своето гостиване. В кухнята имало три телефона - един, по който телефонирал самия цар и задавал своите поръчки, втори, от който звънели от царската администрация за гостите на резиденцията и техните изискани гастрономически желания, и трети, на който тя сама телефонирала на царя. Всяка вечер се готвело различно меню. Можем само да си представим колко е голяма е била отговорността на царския готвач. Юза дълго време търсила в околията сръчно и работливо момиче и тогава най-накрая попаднала на Вяра. Те станали много добри приятелки.
В кухнята не се допускали никакви външни хора освен готвачката и нейната помощничка. Това били най-доверените хора на царската фамилия, които осигурявали препитанието на семейството с най-вкусните и изискани гозби. Независимо от нуждата от работна ръка в кухнята, външни хора освен двете споменати служителки не се допускали от съображения за сигурност. Страхът от умишлено отровителство бил изключително осезаем особено след горчивия опит на европейските царски династии по време на Средновековието, когато това, наред с убийството с хладно оръжие, били най-разпространените начини за отстраняването на неудобните.
Най-довереният човек на Юза бил самия цар, който споделял с нея всички тревоги, нерадости, съмнения и подозрения. Вероятно всеки би се учудил на връзката между цар и слугиня. Но Юза не била обикновена царска готвачка. Тя имала ред други дарби като човек и като негърка, чийто дълбоки корени в Африканския континент и давали възможност да гледа бъдещите събития чрез числа, звезди и карти. Тя била необикновен човек и често помагала на царя да излезе от трудни ситуации. Може да се каже, че Юза била член на кралското семейство. Тя готвела и специални ястия на децата на царя - Симеон и Мария Луиза, които имали свои спални, също своя занималня и специален за тях басейн.
В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. Може би самата Юза също е знаела за заповедта и за злощастната съдба на евреите, а по-късно и на себе си. Вероятно тя е била тайния човек в сянка, който давал ценни съвети за политиката на Царска България. ***** В дните след нахлуването на Червената армия в България и изнася целия златен резерв на БНБ от цели 25 тона злато, придворната готвачка Юза е все още на работа. Гостите в двореца са значително намалели и Юза усеща тревожно настъпилите промени. Царското семейство е лишено вече от своя глава, когато комунистическото управление взема.
След референдума на 15.09.1946 за обявяване на България като Република, царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Симеон Сакскобургготски завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия.
Уви дадена е заповед всички сътрудничали на царския режим да бъдат обявени за врагове на народа и трябва да бъдат заловени, съдени и убити. Комунистите идват в ловната резиденция и  правят опит да заловят всички служители. Това е прекрасно известно на Юза, която няколко дни преди това вижда собствената си съдба и моли най-добрата си приятелка Вяра да й помогне. Но какво да направи клетата жена, която ако я скрие в родното си място Куртово, ще рискува първа да изложи себе си на опастност, а после и най-добрата си приятелка, защото властите първо щели да търсят избягалите именно в най-близкото населено място. Тогава тя решила да се обърне за помощ към сестра си, която била женена и живеела в Стамболийски. Помолила родната си сестра Дена да приюти бягащата от правосъдието и властта бивша царска служителка и независимо от риска тя се съгласила. Докато тя се укривала в къщата на Дена, се запознала с дъщеричката й Цеца, която била малко и невръстно момиче на 8 годинки. Разбрала, че детето е будно и за благодарност към направения жест на майка й да бъде приютена и скрита, тя подарила на Цеца необичайна тетрадка, където негърката научила момичето да гледа по числа, по звезди и по карти. За жалост не се знае събдата по нататък на царската готвачка от суровите и железни лапи на комунистическия режим, но според Цеца тя отдавна е предала Богу дух. Самата Цеца още е жива благодарение на Божието провидение и благодеяние и още помага безкористно на хората. Неин баща е един от първите български учители с висше образование, родом от Батак, Никола Георгиев Алтънов, завършил в Цюрих.
Вероятно вие сами можете да си представите колко е трудно за една жена, при това негърка да избегне съдбата си от злата и тежка бяла ръка на нечувания по жестокост комунизъм. Представете си фашизма и фашошизоидизма на времето. Аз обаче смея да си мисля, че смелата Юза, проницаваща и способна, успява да се измъкне от преследвачите.Нещо повече, смея да се надявам, че тя е жива, някъде на някоя звезда, където е далеч от човешката злоба.

http://apollon.blog/izkustvo/2017/04/10/trogatelniiat-razkaz-na-edna-starica.1520942