Това е първи и единствен до сега филм за проблематиката на клонирането в неговия морален контекст. Филмът поставя главните морални пречки за съществуването на клонирането като общоприето или стандартно явление в обществото. Забелязва се и тенденцията на авторите да дамгосат явлението със специфичните средства на изкуството на филмографията. Основното объркване произлиза от въпроса кой на кого е майка? От тук следва безусловния извод, че определящо за живота на индивида е неговото социално проявление, сравняването му с останалите, идентифицирането му с майката, дори в онези периоди от живота му, когато той е зрял и независим. Най-близкото обкръжение и неговата по-широка социална среда представят индивида като пълноценен в своето проявление. Нещо повече - този филм поставя съмнение върху това майчина или немайчина е ролята на главната героиня (актрисата Ева Грийн) по отглеждането на детето. 
Но което е най-важното, филма скандализира с отсъстващата роля на бащата въобще. Още по-гнусно разбира се става, когато познаваш точно такива реални хора, които са изградили свой вътрешен демонимен свят, където паяжините на миротворството и растат без безспокойство и упрек. Още по-скандално разбира се е трупното донорство, демонстрирано във филма.
Поставя се и една по-финна сянка на съмнение в главния аспект на родителския егоизъм - кого отглежда родителя във своето дете - себе си или някой друг, него и собствения си партньор. Отговорът е един и еднозначен.
А относно мълчанието на майката носител - то е най-яркия белег за една нечиста съвест.