Мислите ни ще бъдат заети от един автопортрет от 1493 г.

Може би един човешки образ не говори за себе си толкова много неща, колкото атрибута, с който той сам се олицетворява. Не е достатъчен само образ - нужна е идеята, която пресъздава той. А когато едно изкуство няма средствата , за да говори, нужни са символи, разказващи сами за се бе си. Какво по-добро олицетворение за зрелостта от трънливия стрък. Същата осъзната зрялост, с която Христос размислява в Гециманската гора а сетне поема по пътя към Голгота. Има ли тогава по-голям враг на човека от неговия собствен,малък, земен, солен и невъзможен за прогонване съюз страх, освен ако не е в съюз с меланхолията и отчаянието. Тогава когато изглежда, че човек губи битката. Може би само зрелостта дава надежда да се преодолее житейския страх. Затова и автопортрета на Дюрер носи белезите на себеосъзнаването и кой по-добър символ от тръните в ръката - една болезнена съпричастност към себепознанието на Сократ. И всичко това постигнато с един полски ветрогон, твърде контрастен на плътта, но за сметка на това болезнено ясен и красноречив. Би ли могъл човек да се радва на себе си, ако не страда - възможна ли е перманентната наслада  -този отговор идва със зрелостта. Физиката на болката и страхът от нея, са субектите които ни карат изначално да постъпваме грешно и тяхното превъзмогване е дело само на зрелостта. На фона на крехката младост зрелостта кани перспективата на един предизвестен край и това е един ужасен жребий в ръцете на артиста, който нито може да остави, нито да задържи, но това което държи в ръката ясно му напомня какво е битието и в какви закони на това битие живее, сам той част от този закон и отлъчено противостоене.
Четката - символ на нишката на живота, която изтича и преминава. Съзерцание в трънливостта на битието, в обречеността на човешкото съществуване, контрастиращи на фона на младежкото изумление от една невъзможна за промисляне човешка съдба. Съзерцание за тръните в собствената душа, за неспокойния дух, бликащ отвътре като неукротим и бълбукащ извор.







Атрибуции на човешкото изображение - артистизъм, ранимост, омраза към болката, слаба опитност с желание за себепознание, откритост, честност, болезнена чувствитеност, предизвикателност, стремеж към откриване на собственото си място. Образът и тялото са опасани с червена нишка, което поставя пространствен и структурално идеен акцент на творбата.