Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
20.04.2011 18:54 -
Дюрер -опит за анализ на един мистичен символист
Автор: apologetic
Категория: Изкуство
Прочетен: 1258 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2011 19:19
Прочетен: 1258 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 20.04.2011 19:19
Мислите ни ще бъдат заети от един автопортрет от 1493 г.
Може би един човешки образ не говори за себе си толкова много неща, колкото атрибута, с който той сам се олицетворява. Не е достатъчен само образ - нужна е идеята, която пресъздава той. А когато едно изкуство няма средствата , за да говори, нужни са символи, разказващи сами за се бе си. Какво по-добро олицетворение за зрелостта от трънливия стрък. Същата осъзната зрялост, с която Христос размислява в Гециманската гора а сетне поема по пътя към Голгота. Има ли тогава по-голям враг на човека от неговия собствен,малък, земен, солен и невъзможен за прогонване съюз страх, освен ако не е в съюз с меланхолията и отчаянието. Тогава когато изглежда, че човек губи битката. Може би само зрелостта дава надежда да се преодолее житейския страх. Затова и автопортрета на Дюрер носи белезите на себеосъзнаването и кой по-добър символ от тръните в ръката - една болезнена съпричастност към себепознанието на Сократ. И всичко това постигнато с един полски ветрогон, твърде контрастен на плътта, но за сметка на това болезнено ясен и красноречив. Би ли могъл човек да се радва на себе си, ако не страда - възможна ли е перманентната наслада -този отговор идва със зрелостта. Физиката на болката и страхът от нея, са субектите които ни карат изначално да постъпваме грешно и тяхното превъзмогване е дело само на зрелостта. На фона на крехката младост зрелостта кани перспективата на един предизвестен край и това е един ужасен жребий в ръцете на артиста, който нито може да остави, нито да задържи, но това което държи в ръката ясно му напомня какво е битието и в какви закони на това битие живее, сам той част от този закон и отлъчено противостоене.
Четката - символ на нишката на живота, която изтича и преминава. Съзерцание в трънливостта на битието, в обречеността на човешкото съществуване, контрастиращи на фона на младежкото изумление от една невъзможна за промисляне човешка съдба. Съзерцание за тръните в собствената душа, за неспокойния дух, бликащ отвътре като неукротим и бълбукащ извор.
Атрибуции на човешкото изображение - артистизъм, ранимост, омраза към болката, слаба опитност с желание за себепознание, откритост, честност, болезнена чувствитеност, предизвикателност, стремеж към откриване на собственото си място. Образът и тялото са опасани с червена нишка, което поставя пространствен и структурално идеен акцент на творбата.
Може би един човешки образ не говори за себе си толкова много неща, колкото атрибута, с който той сам се олицетворява. Не е достатъчен само образ - нужна е идеята, която пресъздава той. А когато едно изкуство няма средствата , за да говори, нужни са символи, разказващи сами за се бе си. Какво по-добро олицетворение за зрелостта от трънливия стрък. Същата осъзната зрялост, с която Христос размислява в Гециманската гора а сетне поема по пътя към Голгота. Има ли тогава по-голям враг на човека от неговия собствен,малък, земен, солен и невъзможен за прогонване съюз страх, освен ако не е в съюз с меланхолията и отчаянието. Тогава когато изглежда, че човек губи битката. Може би само зрелостта дава надежда да се преодолее житейския страх. Затова и автопортрета на Дюрер носи белезите на себеосъзнаването и кой по-добър символ от тръните в ръката - една болезнена съпричастност към себепознанието на Сократ. И всичко това постигнато с един полски ветрогон, твърде контрастен на плътта, но за сметка на това болезнено ясен и красноречив. Би ли могъл човек да се радва на себе си, ако не страда - възможна ли е перманентната наслада -този отговор идва със зрелостта. Физиката на болката и страхът от нея, са субектите които ни карат изначално да постъпваме грешно и тяхното превъзмогване е дело само на зрелостта. На фона на крехката младост зрелостта кани перспективата на един предизвестен край и това е един ужасен жребий в ръцете на артиста, който нито може да остави, нито да задържи, но това което държи в ръката ясно му напомня какво е битието и в какви закони на това битие живее, сам той част от този закон и отлъчено противостоене.
Четката - символ на нишката на живота, която изтича и преминава. Съзерцание в трънливостта на битието, в обречеността на човешкото съществуване, контрастиращи на фона на младежкото изумление от една невъзможна за промисляне човешка съдба. Съзерцание за тръните в собствената душа, за неспокойния дух, бликащ отвътре като неукротим и бълбукащ извор.
Атрибуции на човешкото изображение - артистизъм, ранимост, омраза към болката, слаба опитност с желание за себепознание, откритост, честност, болезнена чувствитеност, предизвикателност, стремеж към откриване на собственото си място. Образът и тялото са опасани с червена нишка, което поставя пространствен и структурално идеен акцент на творбата.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3732