Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04 15:36 - Речник на равногорския диалект и говор
Автор: apologetic Категория: Хоби   
Прочетен: 142 Коментари: 1 Гласове:
4



 

РЕЧНИК НА ДИАЛЕКТНИЯ ГОВОР ОТ РАВНОГОР

 

А

азмaк – мокро, мочурливо място.
айлякчия – свободен от работа, незает човек.
айнаджия – мързелив, ленив.
алашик – свикнал е.
алeк – елeк
алo – буря (дъждовна, снежна, вятърна) .
алaлем – като че ли, струва ми се че, май че.
альамeть – голям шум, голяма стрелба, голяма пукотевица.
ангъчи – дървен строителен материал, за покриви и други.
апрaци – сърми (от зелеви или лозови листа)
aпсъздън – изведнъж, неочаквано, изневиделица.
арбанашка – разпален огън.
аргaсва го – кара му се, хока го, навиква го.
aркума – голям, едър, лаком кон.
арниса – спря да вали, вече не вали.
асчия – готвач (на сватби, тържества и др.)
ачик – открито, на показ.

Б

балтaк – топор.
бальтия – брадва.
барабaр – еднакъв със ….., равен със …..
тъс барабaр – точно със…, съвпада със…, еднакво със…
баранисам – разбърквам, разхвърлям нещо подредено.
бастардиса го – повреди го, развали го, похаби го, съсипа го.
бeкушь – малко дървено трупче за специална детска игра.
бeна – локва, вир.
беруга – локва, вада с течаща вода.
бигoрь – много солено.
биляк – белег (от рана или нараняване).
биляшка – бележка, квитанция.
блестунка (блещунка) – светулка.
блюва – повръща
боаджик – предната ос на волска кола.
бoзнев – сив (цвят).
болика – болка
брактиса се – не задържa плода си, абортира (за домашно животно).
брeнца – гази, прецапва през вода, през локва.
брусе (нигорно, нидолно) – говори каквото му хрумне, (ни в клин, ни в ръкав).
брусна – изсипа, потопи? нещо в корито или съд с вода.
брусница – червена боровинка.
бруки – пъпки по лицето или тялото.
бръжди – тръпне.
бубручасал – настръхнал от студ
бугеш – будала, мълчалив, необщителен човек.
бумбaрь – бръмбар.
бунeлка – вилица.
бурилка – специален съд за бъркане на мляко.
бурия – тръба във вид на фуния, за усилване на звука.
бурания – яхния от кисело зеле и ориз или булгур.
бъйкушь – прост, недодялан, занесен човек.
бърджука – прави водни мехурчета в съда, от който пие.
бъре да… – поне да……
бърнью – човек с големи увиснали устни.
бърна – устна.
бърдук – малък глинен съд.
бъркано мляко – мътеница.
бърчина –  открито, огледно място ,най-често заравнено, но високо
бесняе си – играе си, занимава се с нещо незначително.

В

веруга – верига за окачване на съд на оджака.
вистигaрка – дървена подпирачка при товарене на кон
или магаре.
властунки – израстъци, ластари (при фасул, ягоди и други).
водник – специално място в стара къща за измиване на
кухненски съдове.
воище – ок на волска кола.
возильник – намокрил се, напикал се човек.
вoньтю – човек с неприятна миризма.
врaнгала – врява, глъч; човек който много говори.
вульгя – кожена торба от цяла овча кожа.
въгърец – подкожна подутина на говедо, с личинка от
паразити.
въза – плетено вълнено въже за торба, престилка и др.
възгалят се – разголват се
вълъстaрь – стъбло на киселец.
вълмo – къделя, топка вълна, свитък сено.
вървитник – хълм, по който минава път.
върдзoбла – завързано по специален начин сено, за
натоварване на кон или магаре.
върга – цицина.
върдзуль – възел.
въркузунь – късо, тънко въженце (обикновено за потури) .
върлинки – тънки, дълги, неодялани дръвчета, за огради на ниви,
ливади, дългата част на каруци и за други цели
въсяньца – гъсеница.
вяшки – вежди.

Г
гаджaл – слаб, сух човек или животно.
галагoнки – овча и друга тор, във вид на парчета.
геч (стана геч) – късно (късно е).
гибeлъ – знак (кол, чим) на ливада, показващ че тя се
пази за втора коситба.
главoк – човек който не взема от дума, дебела глава.
говея – постя
граoль – плевел с черно семе.
грaсна – изпусталял кон или друг добитък.
грoбе – гробище.
гугучь – дървен или метален ченгел (кука), за издърпване
на затиснато (сбито) сено или слама.
гурчумaнь – гръклян.
гулия – алабаш.
гюрнуль – счупено, но със запазено дъно гърне.
гючбеле – най-после.
гълбaшка – вдлъбнатина, ямичка.
гърлешка – синя слива.
гърмуда – голяма буца от сирене, масло и други.
гьoзъм – вид готварска подправка, джоджен.

Д

давe – голям звънец.
джaбра – ревльо, плаче с широко отворена уста.
джaга – голям дълъг трион с две дръжки, за трупи.
джалoса се – удари се
джаруль – подутина
джигъль – жегъл на хомот.
джуапь – съвет, посъветване, акъл.
джугъль – бос крак (стъпалото и пищяла).
джуджуль – ледена висулка по стрехите.
джумерть – отзивчив, услужлив, не отказва, дава каквото му
поискат
джуркуль – щурец
джъруль – цицина, подутина след удар.
дзвиска – овца първескиня.
дзипка – припка, тича за да настигне другите.
дзиф – асфалт
диметно – начин за тъкане на две нити.
дрингъль – окъсана дреха, висящи парцали.
дрoнки – топчета от овча тор.
другушно – някогашно, старо, от отминало време.
дудале – сополи.
дуламa – вид мъжка дреха
дурли се – сърди се, муси се, цупи се.
дурльо – сърдит, намусен, нацупен човек, сърдитко.
дюлгeрь – зидaр.
дъньек – съд с голям обем.
дървoтьник – дръвник, мълчалив инат човек.
дъргъзица – креслива птица, сойка.

Е

Ж

жаблина – венеца на устата.
жaбка – мястото за хомота на воището.
жир – желъд (дъбов или буков).
жугнува – шава, мърда.
да не си жугнал – да не си шавнал, да не си мръдналл
жунки – обелки
жърда – буково право дърво.

З

зaбела – мазнина за готвене и запръжка.
забори – забрави.
забялено – мазна гозба.
завoди се – състояние на добитък след оплождане.
загивaса се – забави се някъде, залута се.
зaдевък – количество сено, дърва и друго, което човек
може да носи сам.
задянал се – нарамил някакъв товар.
зайре – тревен фураж, зимнина за добитъка
зaлга – залък.
залисах се – разсеях се, отклоних си вниманието.
зaлупка – капак на гърне или тенджера.
запил се – сгодил се.
зaсруг – гаванка.
зафугaнчи го – захвърли го.
зашлеви го – удари го с ръка, шамарoса го.
зaшто-пoшто – на две – на три, набързо, как да е.
зравова – здрависва, поздравява.
зуница – горска ягода.
зунка – цветна дъга при дъжд.

И

избрийнал се – обсипал се с пъпки
изводка – зеленчуково стъбло от кромид, цвекло и
други, оставено за семе.
изкимaсва – изпитва с хитрост, измъква информация.
измикярь – ратай, прислужник, помощник, храненик
изпaднал – отслабнал, обеднял.
изрeбрил се – излегнал се, проснал се.
изстъргвам – подпитвам, разпитвам, питам настойчиво.
изшилено – изострено
илeть – не спазва правилата, разваля играта,
прави мръсно някому.
илье се – хили се, смее се.
изсурна го – излъга го, надхитри го.
истиндак – полицейско или съдебно следствие. Разпит.

Й
йоз – лански ялови шилета.

К

кабаать – вина, грешка, прегрешение.
кабиль (не кабиль да дойде) – (иронично) : Охо, няма да дойде а? Ще
дойде не, ами и хоро ще играе.
кабрулeт – вид дървена шейна с подвижна предна част.
кaдеш – пушек, дим.
кайнак – извор
калавaрь – царевичен кочан, мамул
калaмь – масур (къса дървена тръба за навиване на
предена вълна).
кaлеш – вид тревисто ливадно растение
кaлци – чорапи без стъпила, от глезена до коляното.
кальмaнка – насекомото калинка.
калмaна – кума, кръстница.
калтaт – кум, кръстник.
камбурь – навъсен, намръщен човек.
кaмень му е – много е добре, нищо не му пречи,
наредил се е.
кандилка се – ходи нестабилно, клатушка се (за пиян човек).
кaндра – малък дървен съд за мляко и други храни.
каптиса – открадна, присвои (нещо).
кaпушки – капчуци.
каракуца – куцука, подскача на един крак.
карeкла – стол с облегалка, виенски стол.
катaнец – катинар.
кафтaнь – връхна (горна) дреха.
кепeнькь – капак, затварящ горната част на стълбище.
ким за адно, ким за друго – било за едно, било за друго.
кимбирли – като че ли, може би.
кинига – книга, хартия.
кистерме, на кистерме? – криво, накриво, настрани.
клашник – вид горна женска дреха.
клепaрь – животно с дълги увиснали уши. Удрямал,
муден човек.
климба се – клатушка се
клинка – изостава, тътри се след всички.
клoсна го – ужили го (пчела, оса).
клосило – жило (на пчела, на оса).
клюкнал – клекнал, свил се.
клямба – хлопка, окачваща се на врата на едро
животно.
ковчaг – сандък, скрин, за съхранение на момински,
невестини или други дрехи.
козянка – вид женска забрадка.
коика – скимти (за куче).
койрук – опашка на животно.
кoкальки – костилки.
кокaльки – дрянови напречници на хомот.
кондак – приклад на пушка
кoнинко – колко малко.
кoпань – дървен уред за чукане на лен.
копчило – закопчалка
кoрса – ужким.
корaкь – малко желязно чукче.
костура – ножица
котловaрка – кобилица.
коцaкь – задната част на самар, за закачане
на въжетата.
кoцкарь – безсрамен, похотлив мъж.
кочомaрь – овчар, който се грижи за стадо от кочове.
крaти се – изчерпа се, свърши, не е в наличност.
крaшник – краешник на хляб, парче хляб.
кремень – кремък
кузнья – опушена, задимена стая, кухня.
кулп – език на звънец.
куна – икона (църковна)
к?нда – малко хълмче, могила.
кундуна – вид официална (празнична) женска дреха.
кукнал – приседнал, приклекнал, свил се.
кукуда – тояга с удебелена част на края й.
кундуре – вид обувки
купeчко – модерно, по градски.
купънь че – добре че.
курджия – пъдар.
куртулиса се – отърва се, свършиха се мъките му.
куркумaч – сгъстено, продължително варено
прясно овче мляко.
кутав – пипкав, туткав, муден, бавен.
кутлувaрка – кобилица.
кюстeк – женски накит от мъниста.
кюсерия – женска кърпа
кюснаха се – удариха се, блъснаха се с главите ( за животни
които се борят)
къкъль – плевел къклица.
кълдупка се – премята се, преобръща се, прави кълбо
напред.
къка – ври, шуми (водата в тенджерата)
къльчутина – изкълчено.
кънъ – мазна, тежка глина.
къре – изпусталяло, слабо говедо.
кърпи клашник – вид ливадно цвете (кърпи кожух)
къръщиса ги – смеси ги.
къкле – пуши (огън, цигари)

Л

лaана – зеле.
лeтву – наклонено, с малък наклон.
льeпки, льепатaре – стари чехли.
лигащина – човек с неприлично поведение в говоренето
лиготи се – неприлично и невъздържано се смее и приказва
лимба се – клати се, нестабилна е (маса, мебел и др.).
лимби – къдрици, чупки на коса, сресана на вълни
коса.
линка – скитосва, не се прибира вкъщи.
лиовeрь – револвер.
лисица – подковообразна част от волска кола,
съединяваща задната ос с опашката.
лисник – листен фураж, складиран върху дърво
или кол.
лити – вали дъжд.
лито – начин за тъкане на четири нити.
лoбда – вид зеленчук.
лoйка – изпусталяло, слабо куче.
лонгурь – висок, слаб човек.
лoчка – вдлъбнатина (и на животно).
льепчунь – самостоятелна долна част на чорап,
стъпило. Носи се отделно, като пантоф.
люскам – ям лакомо, плюскам
люфта – опит, (до три пъти е люфтата).

М

магеря – правя нещо, майсторя нещо
мaрна вoда – хладка вода.
мaксус – нарочно.
масурка – куха дървена тръбичка за навиване
предена вълна на рудан.
мaшка – тънка пръчка
мащурика – ма?щерка
мeльца – ръчна мелница за булгур.
ментешeта – панти за врата или прозорец.
миждурина – цепнатина, фуга между дъските на
под или ограда.
мийлюзин – мързеливец, лентяй
мисаль – четириъгълна кърпа за увиване, покриване,
или носене на храна (баница, пита и др.)
бохча.
мискинъ – неприятен, лош човек, мръсник
млoгу дoлен чувяк – много лош, неприятен човек.
моанaт – податлив на болести, слабовaт
молaве – дъвче нещо в устата.
мoтькя – мотика.
мравильник – мравуняк
мукaнь – който не говори разбрано, само мука.
мунафлък – разваляне с неверни сведения годеж
или друго дело.
мума – разчорлена, несресана жена.
мурафeть – способност, майсторлък.
мурдарисва – размътва вода в извор.
мусaндра – вид долап, за храна или продукти.
мушлика – дървоядно червейче.
мъмърец – дребно ракообразно, скарида (в студените
извори).
мънтaре се – бави се, мотае се, мъкне се нанякъде.
мъргаве – работи, човърка нещо
мърца – отпуснат, развлечен, увиснал.
мървaк – почернял, тъмен.
мърлoк – котарак.
мъсленик – сополанко.
мътoк – яйцето, което винаги стои в гнездото.
мъшaсал – настръхнал от студ.
мюждe – награда за добра, блага вест.
мяса на …. – прилича на ……
мясе (на хорото) – играе ситно, на място.

Н

набaзрил – напълнил (чаша или друг съд) .
набaбрено – набрана на плисета (гънки) дреха.
набуцал се – напълнил си устата.
нaвлек – досадник, нахалник, неканен гостенин.
нагоди го – нагласи го, накара го, застави го.
надскaкам – пропускам дата, етап или действия
в определен ред.
нажиза – нагрява, напича (слънце, огън).
накамарил – натрупал много, с куп
накамбурен – навъсен, намръщен.
накармoти се – нахрани се обилно, наплюска се.
нaплати – периферната част на дървено колело
за волска кола.
нaплетъци – допълнителни плитки, които се вплитат
в собствените, когато те са къси.
напрeш (отнапрeш) – напред, преди (отнапред).
нарица – благославя, произнася благопожелания.
начичкан – обсипан с брадавици, тръни и други.
начучулил се – извисил се нависоко, покатерил се нависоко
начъквам – начупвам, разчупвам хляб.
нафадульчил се – здравата се нахранил, надул се.
несвърта – пусто, ненаселено, диво място.
нефелен – не е хубав, грозен, лош
нимoй – недей.
нити – подвижни разпределители на нишките
при дървен стан.
ногaвци – крачоли на панталони.
ноджичка – тънка кожена връвчица за цървули.
наъуть – леблебия, нахут.

О
обивaря – попарва дроб, черва и други вътрешности.
oбраз – лице на човек.
одрипка – подскача (топка и др.).
oдуше – задушница.
oдър – дъсчен под на волска кола.
oмис – физиономия, лице, лик.
познат ми е по oмис – познат ми е по физиономията, по лика.
омуть – надежда, очакване.
оплaвям – изплаквам с чиста вода дрехи и други.
oпъчко – oпако (за плетиво, за говор).
приказва oпъчко – приказва неразбрано.
опляшване – почистване, остъргване на шкембе.
орати – приказва по адрес на други, злослови.
ортoсал се – хванал се за работа с желание, шета.
oртума – дълго въже за самар или кола.
отвър? – на повърхността, отгоре, открито.
сърцето ми е отвъру – сърцето ми е открито; вълнувам се
при най-малката причина.
отпoри му калая – скара му се, направи му скандал.
отпрeш – отпред.
отсам – от към мене, от към моята страна.
отстипам се – отдръпвам се, отказвам се.
отцвичи се – появи се вода (цвика) в квасеното мляко.
офeндал се – изцапал се много грозно.
оцутра – сутринта.

П

пaзгань – навалица, много народ.
пaкось – пакост, беля.
панта – обръщение към дете, на което не се знае името.
папуци – обувки.
пармaци – радиални дървени части на колело,
свързващи главината с наплатите.
перaлькя – дървен уред за удряне на дрехи поставени
върху камък, когато се перат на реката.
пeро – листо на дърво, зеленчук и др.
петaци – парчета от стомна, гърне или друго керамично
изделие
пизюль – много мръсен парцал.
пипoнь – пъпеш (но и изроден плод на джaнка)
пискунь – пищялка, свирка
питaрь – лоена пита , овча или говежда.
пишин – първо, най-напред.
пишляк – съединителна клечка за наплати.
плaйнало – презряло, изгоряло жито или сено.
платика – част от черга, изтъкана от едно кроснo.
плитонка – плитка от женска коса
пличка – вали като из ведро.
пляшене – чистене на шкембе след обиваряването му.
поводило – късо въже или синджир на оглавника.
пoвърдза – превръзка.
подeмка – вид горна мъжка дреха, незакопчаваща се.
пoдлуга – парче от необработена свинска или говежда
кожа, която се поставя в скъсан цървул.
пoдница – глинена кръгла тепсия, за печене на
царевични или други пити.
поднячвам се – потулвам се, скривам се на сухо, на завет,
на лека работа, на служба и други.
полог – място, където мътят кокошките
пометaч – дълъг прът със завързана накрая тъкан,
за измитане на пещта.
помeтна – абортира, не задържa плода си (за жена).
помивка – парцал за забърсване на дюшеме и други.
подкокорoса ме – принуди ме, агитира ме, склони ме.
пoфтенка – човек който непрекъснато иска нещо.
правeц – пряк път.
прaменъ – кичур, перчем, стиска трева.
прашoлек – прахоляк.
прeшнель – “маховика” на ръчното вретено,
сложен в долния му край.
претопи ме вoда – изпотих се.
присад – едра круша, присадена на дивачка
прискрипа го – преряза го
присмичи го – пристегна го много, до изтъняване
присъркам – присърбвам, преглъщам горчивина, обида.
пригръща – количество сено, дърва и др. колкото
човек може да обхване с две ръце.
приматaрь – продавач на кинкалерия по панаири.
примаймутье – прилъже.
приодaнец – пришелец, не е тукашен.
притуре – добавя храна на добитък, или добавя малко
количество в друго по-голямо.
притъйна – притихна болка, плач и др.
приявьца – кихавица, кихане.
проадaнец – поселанин, скитник, ходи от къща на къща.
прoвърник – лице, съобщаващо за идващата сватбена
процесия
прокoпца – прокопса, не видя добро.
протoгер – я?щен, простира се нашироко.
прядьъъъъ – преди много дни, ония дни.
пуска се – стреля се.
иде се пускане – стреля се, има стрелба.
пъргълeц – детска игра за въртене на нанизано
на конец копче.
върви като пъргълeц – върви много бързо, припка, тича.
пъздърь – отпадък от обработването на лен, чоп.
пъльджoк – охлюв
пънчуга – пън, дънер.
пърцика – пръска вода от съд, чешма, уста.
пърчoль – перчем, дете с неприбрана къса коса.
пърша – бели петна по кожата на лицето, гъбички
пърънь – преди малко, одеве.

Р

разджaбрил се – разревал се, развикал се.
развoди се – състояние на добитък преди оплождане.
развуня се – размириса се
размърцинил се – отпуснал се, развлякъл се.
разснопявам – раздробявам на едри парчета или части.
разкальчищaвен – разнищен, размъкнат.
разлагoва се – развлича се, прекарва времето си приятно.
ремень – ремък (за панталон, за пушка и др.)
рипка – тича., припка.
ристикaч – дълъг прът за работа в пещта при печене
на хляб.
рудaнь – уред за предене на вълна.
рука – вика.
ръкaвница – ръкавица.
ръкoйка – малък свитък от житни класове.

С

сaань – сахан, медна плитка чиния.
сaач – меден или железен похлупак за по?дница,
връ?шник
сакaщина – нарицателно за несръчен, непохватен човек.
сaла – краставица.
салaм е – солиден е, стабилен е, сериозен е.
самовървильник – автомобил.
сантия – входно помещение в къща, свързващо
няколко стаи и етажи, чрез развито в
него стълбище.
сапа – задната горна част на говедо
сараoш – пияница.
сарък – тънък, дълъг прът, за окачване на зимнина и др.
сгунчи се – развали се (дъвка и др.), обърка се нещо.
сергeнь – вид долап непосредствено до пода.
синци – дребни мъниста за везмо.
скрипълец – малка дървена шайба с жлеб по
периферията, за дървен стан.
скрипъльъц – вид ливадно растение.
скoкоть – гъдел.
скондaпца се – спъна се в някакво препятствие.
скяса го – смъмри го, скара му се.
смразиха се – намразиха се, скараха се, ненавиждат се.
смъркам цигари – пуша цигари, “пия тютюнь”.
смъркни го – пийни го (вино, мляко).
спира ми – удъ?ржа ми.
спря ми от заплатата – удържa ми от заплатата.
спица – щифт на оста на колелото на волска кола.
споважиха се – наредиха се, нанизаха се, подредиха се
един след друг.
спопирам се – влизам в пререкание, споря.
спътърам – приготвям набързо нещо за ядене
срaшник – сладка папрат.
сригуль – остригано, с къса коса.
срупки – вече поръбени стари разранени пъпки.
стиваса го – удари го, халоса го.
сувать – лятно планинско пасище (Костов сувать) суркам се – пързалям се, изпързалям.
сурка квo да е – говори каквото му падне.
сушки – прашинки, дребни отпадъци.
сукaрь – връв за завръзване на вълнен чорап.
съгмaл – дойни овце.
съклeть – притеснение
съркам – сърбам гозба, питие.
сърт – гребен на планина.
сюрьгюнь – разстройство, диария.
сюрьпущина – лека жена.
сюртюк – безсрамен, похотлив мъж.
Т

табaнь – железният обръч на дървеното колело.
тагарe – по-голямо, по-едро от останалите,
(рак, охлюв и други) .
таин – дажба
тайрe – голям стомах, голямо шкембе.
талим – военно строево обучение
тамънь – точно, тъкмо, току -що.
тамънь е – става, пасва.
тамънь дoйде – тъкмо дойде, току-що дойде.
тараджик – малко, ниско, слабо говедо.
тараш?вам – ровя, ровичкам, търся, претърсвам.
татръзи – влачи по земята
тезгерe – тарга.
телембeк – звънец за овце, чан.
терам – търся нещо, диря нещо.
теслимявам – предавам някому нещо, приобщавам.
стори се теслим – предаде се.
тимба – глава на човек (иносказателно, присмехулно)
тoкье – топче за детска игра.
топaч – буца, топка масло, грудка.
трaана – булгур.
трaга – лоша , неприятна миризма.
тричкам – правя нещо но несръчно, непохватно, неумело.
тричко – несръчен, непохватен, неумел човек.
тропалясва – вдига шум, тропа, топурка
трoшка – малко количество, малко нещо.
тръслю – развлечен, с паднали ниско панталони
или измъкната риза човек.
тръсна му – слoжи храна на прасето или на добитък.
трябье – чисти ориз, фасул и др.
тузлумaнь – тежък, мързелив човек.
тулумбaрь – с голям корем, шкембест.
тумурук – юмрук.
тураник – непрекъснато хапващ човек.
турма – мъгла, пушек, облак, буря.
туфлю – тромав, развлечен, неприбран човек.
тъптaни черва – пълнени с кълцано месо черва, суджук.
търбусерь – човек който се грижи само за стомаха си
търъниса – непрестанни звуци на гладна кокошка.
тътрaлка (каква си тътрaлка) – хлопка, дрънкалка (каква си дрънкалка)
тъфтъбик – дървеница.
тюльбень – лека лятна забрадка от бяло платно
тюкюрь – сяра
У

уем – такса в натура за мелене на жито.
уздaдуф се – усетих се, досетих се.
не се уздaдуф – не се досетих.
укряпка – дървен прът за застопоряване на кроснoто
по време на тъкане.
умуть – намерение за някакво действие, надежда.
уплъф – уплаха
упъре – мехури, подутини от изгорено, от коприва.
урезка – отрязък за попа от хляб, пита и др.
урсуз – несговорчив, опък човек.
усип – сипей
усъфeркал се – съживил се, оперил се, развеселил се,
повишило му се е настроението.
yтръш – подвижно метално съединение
между хомота и вои?щето.
утцъде – отсам.
утьвлил се – охранил се, напьлнял е.
уфaк – черен ориз.
уфeндъл се – изцапал се много, изложил се.
учъпка – нещо много малко, колкото от едно
отчупване.
Ф

фарaш – кош за боклук или отпадъци.
фаша – тясна лента от говежда или свинска кожа,
за цървули
френки – земни ябълки
фтeса – влиза да пасе в чужда ливада.
фудая – одая, стая.
фужна – пламна, разпали се мигновено.
фукарa – сиромах човек.
фултaци – подутини от ухапване или обрив.
фурка – хурка.
фурник – един цял хляб, самун.
фурчъ – четка за чистене на дрехи, за измиване на
дюшеме, за зъби.
фъдуль – човек или животно с голям корем

Х

Ц

цадaк – цедка, метална или тензухена.
цедилка – тъкано вълнено парче със зашити дълги
върви за задяване на гръб.
цецювка – комар (дребна мушица)
ципори – люспи от зърна на грозде и др.
цирика – писка (птица), плаче (дете).
цирговно – ревливо, плачливо дете.
цицирка – тече по малко с тънка струя., капе.
църница – черна боровинка.

Ч

чапарaшка – патерица, подпирачка.
чaска – довечера, на стъмване, на мръкване.
чейрeкь – четвъртина от заклано животно.
чепати се – кълчи се
четуна – боров, елхов или хвойнов клонак.
чидa – въпреки, ако, не го вземам под внимание.
чирки – циреи.
чирепка – строшен глинен съд, на който е останало
дъното и малко от стените.
читривaй – конски галоп.
чишире – потури.
адни чишире сяно – количество, което се побира в едни потури.
чочки – растението репей, но и неговите семенни
кошнички, които имат обвивни листчета, с
кукесто закривени навътре връхчета
чумбас – мъжка прическа
чуменяе – боледува, отслабва, слабее.
чурилка – подвижната част на бурилката.
чумав – несресан, разрошен
чучнал – застанал прав без да мърда, стои на място
чъбурь – дървена каца с елипсовидно сечение.

Ш

шаврантия – лека жена
шамия – вид женска забрадка.
шарлaнь – олио.
шеньликь – веселие, радост.
шикeрь – захар.
шилесто – остро
шльъвъ – лиглю
шляве се – лигави се.
шуленце – нещо много малко по размер (плод, животно и
др.)
шумка – храст, а също така – банкнота.
шуленце – малко гиздаво животинче.
шяйка – пирон.
ш?пла – царевична пита.

Щ
щивaле – вид обувки

Ъ

ъльбене – смеене.
кво са ъльбиш? – какво се смееш?
ърленик – сополанко, висят му сополите.

Ю

юз – метално канче с дръжка.
юрьть – празно, пусто място.

Я

ДРУГИ ИЗРАЗИ

Дяте се милoва сaмо га спи. – дете се милва (гали) само когато спи (за да не
се разглези).
Зяпнал кат плявня. – зинал, отворил широко уста.

Оть ни миличко няйде. – ах миличкото ми, ох на мама.

Утре ша а пляни и пясък. – утре ще има много народ, ще има голяма
навалица, ще бъде претъпкано.

Дуйна го да бяга – хукна да бяга подплашен.

Вятера го нoсе – бяга бързо като вятър.

Ким лябец кое, ким твa нувa – малко хляб и нещо друго.

За из нaа сранa е голяма рaпта ?бав чувяк – в това отношение е много добър човек.

Свил се кат рeмень – прегънал се.

Кат oгънь; кат змийчe; кат виявьца – много остър нож, или коса за сено.

Кат благ?несто ми се види – струва ми се че е сладко.

Тумкай; пуфкай; дъни; прaскай – яж.

Аднo слoжно прикaзва. – говори разбрано, гладко, хубаво.

Адни чишире сяно – малко, недостатъчно количество сенo.

Стaнал а адин…пoкрий па нoси – сравнение за много слаб човек,
почти мъртвец.

Не кабилъ да му кaжа – непременно ще му кажа.

Турь са в кoтещи вятер – побягна, хукна да бяга, духна нанякъде.

Мaнджата на кучешка вяра ни мяса – не е вкусна, много е лоша,
на нищо не прилича.

Кaмень му е, боли го корeма ! – да не би да му е зле, какво му липсва.

Изпило си е душътъ. – чудесно е.

Бир тамънь, тъс барабaр – става, пасва, точно е, много е добре.

Мразници мъ полaзиха. – тръпки ме полазиха, настръхна ми кожата.

Тoа чувяк къ съ усoса – как се затрудни този човек, как си изпати.

Eла, мама шъ тъ г?ньче – ела, мама ще те гушне.

Eла, мама шъ тъ дяньче. – ела, мама ще те задяне в цедилката.

Те пък, кво съ разпърдяха – те пък, какво се скараха, разпръснаха,
разделиха, разведоха.
Записал: Петър Иванов Кузманов




Гласувай:
4
0



1. apollon - Равногорската дума рага е за вейка на фасул
01.04 16:28
Друга равногорска дума е гъруля - зелена слива
Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2186166
Постинги: 860
Коментари: 744
Гласове: 3582
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031