Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2014 13:15 - Обективен анализ за ролята на руския цар АлександърII в демократичното ни общество
Автор: apologetic Категория: Хоби   
Прочетен: 3583 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 15.08.2014 07:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не желая да правя инсинуации и внушения, но заради омразата ни към царизма и властваването на соц-мисленето, в България има един единствен гроб на цар - този на Калоян. Това показва целенасочено отричане от собствената история. И в тази, станала фанатична тенденция на антицаризъм (антимонархизъм;  в случаи като Симеон второвото царуване съвсем оправдан), всички ние, президента и българското общество дължим най-високото държавно отличие, връчено посмъртно на цар Александър II за неговата първостепенна и авторитарна роля в освобождението на България от Османско иго.
И тук започват множество писачи да спекулират не е ли Руско-Турската война завоевателна за Русия и поробителна за България? Оттук започва и един от крайъгълните камъни на разделението русифилство-русофобство.
Ето защо тази тема се нуждае от обективен анализ.
Ако трябва да изложим най-силния мотив на русофобските позиции, ще трябва да признаем техния аргумент, че не може една империя като Русия да не постъпва имперски, тоест завоевателно в една такава война. Дотук аргумента на русофобските позиции е железен. Но това е само привидно. В действителност това е единствената война в цялата световна история, която не натоварва с репарации освободените територии и признава чужди на победителя държавни суверенитети. И нека да не забравяме, че една такава война струва много, много пари, в които не могат да бъдат калкулирани моралните загуби и загубите на човешки животи.
Не Русия, а еднолично Александър II води войната срещу Турция. В този смисъл не може да не се държи сметка на добрата политическа воля на монарха за осъществяване на независима власт в освободените територии. В резултат на тази война външнополитическите позиции на Русия в международен план са силно-разклатени.
Англия и Франция са дипломатически готови да обявят война на Русия при по-нататъшни завоевателни действия на територията на Балканите. Въшнополитическият мотив на царя да води война за освобождение на братски християнски народ като българския успява да пробие на международната дипломатическа сцена. Следователно за разлика от други руско-турски войни, изхода от войната е успешен и международно признат, като цяло диплооматически легитимиран.
Ето защо русофобското мислене, че империята на Русия е водела завоевателна мисия за поробването на българите е дълбоко лицемерно, грешно и извратено. Нещо повече, дипломатическата рефлексия на войната е изцяло успешна и по дипломатически причини Русия спира завояването на Македония и Румелия под натиска от заплаха за война. С други думи руския цар Александър рискува короната си, за да освободи Балканите в прекия смисъл на думата - той поставя Русия в изкюлчително неблагоприятна дипломатическа среда заради България, печелейки политическата антипатия на Англия и Франция, изпразва своята държавна хазна и остава неподготвен за нови текущи конфликти.
Не на последно място можем да заподозрем руско-турските конфликти като начало в кризата на царската институция в Русия. С други думи войната е успешна за България, но е неуспешна в пълна степен за Русия, която печели единствено повече врагове на външнополитическата арена.
На сцената на политическата история не е известен подобен "имперски алтруизъм", в който една страна помага на друга за свой собствен ощърб.
В самата история на Русия има повече поглъщане на държави, но само една и единствена независимост дадена на България след водене на война (раждането на Украйна е друга супа родена от глупостта на Хрусчов).
Нека не забравяме и ролята на цар Александър Втори и като реформатор. Той е първият цар, отменил крепостничеството и сами по себе си това е втория главен фактор за дестабилизацията на неговата институция в бъдещ план. Това безспорно е израз на неговото царско великодушие и човеколюбивост. Този анализ обаче, не е за грешките на Александър като политик, а за неговата цялостна роля като политик в приноса му за освобождението на България. И като такъв той заслужава най-почетна и първа позиция сред всички български и чужди държавници, помогнали за добруването на страната ни. И ако ние не признаваме неговата първостепенна роля и акцентираме вниманието върху българското опълчение в онзи период, то ние бихме били чиста проба камили, които си заравяме главите в пясъка, за да дишаме през сламка и да се спасим от жегата на належащите и ценните за нацията ни въпроси. Защото ако не можем да признаем приноса на чуждите държавници, как да видим колко талантливи и добри са нашите собствени.
Съжалявам, че завършвам с неизбежни нотки на сърказъм.

Моля негово величество Президента да се самосезира. Ако той е зает да се самосезират заетите му съветници, с които той се самоидентифицира.
А ако някои мислители искат да стигнат по-далеч в своите спекулации, могат да твърдят съвсем правилно, че в случая с Рускотурската освободителна война, царизма за първи път е допринесъл за развитието на партокрацията и демокрацията в страната.
Автор: Д. Георгиев

P.S.: След героичната епопея на връх Шипка, надали има друг държавник, който повече да заслужи орден Стара Планина от самия Александър. След Освобождението името Александър добива обнародване и то остава популярно и до днес, но без да е свързано с Александър Велики.
Ние сме такива, че признаваме цар Александър Втори за освободител, градейки му паметник, но не признаваме неговото фактически атрибутиране като такъв, отдавайки му реална държавна почит - тоест ние българите в жестовете и оценките сме двойнствен народ.
Пиша с ясното съзнание, че днес завоевателя на Крим, Путин е насочил лигите си към България и се опитва да я раздели с Турция. Но нима можете да сравните липсата на политически свободи в Русия с отмяната на крепостничеството по време на Александър Втори. Съпоставка не е възможна.

Липсата на държавно отличие на руския цар Александър Втори, държи нацията в едно трайно и пълно отчуждение от най-висшите форми на човешка добродетелност, на безпредметна резервираност и на неспособност за благодарност за извършено благодеяние към нас, към народа ни, към родината ни.
Безспорно Руско-турската освободителна война от 1878 година е най-важното външнополитическо събитие за България от времето на края на Второто Българско Царство. Благодарение на него съществува третия живот на българската държавна кауза.
Ето защо се обръщам специално към Президента на Република България да преразгледа политиката си по държавните отличия и да поправи съществуващите противоречие в името и честта на българския народ.








Гласувай:
4



1. apologetic - Нека да напомня, че Княжество България плаща данък на Османската империя, а не на Русия
27.06.2014 14:08
Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък - трибут. [1] Пример за васално княжество в историята на България е Княжество България, което е възстановено/конституирано като трибутарно княжество според Берлинския договор. Член 1 от този договор гласи:
„ България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана... “

Независимостта на България е възстановена на 22 септември 1908 година в старопрестолния Търновград, когато в църквата "Свети Четиридесет мъченици" в тържествена обстановка е прокламирано от Фердинанд възстановяването на независимостта на България чрез превръщането и в царство, т.е. прогласено е възвръщането на царското ѝ достойнство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2702400
Постинги: 870
Коментари: 751
Гласове: 3730
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031