Основен парадокс
В България мнозинството лъже в своята професия. Всеки иска да изкяри максимално по един типично ориенталски дребен начин, макар общата система да ни минава всички без изключение.
В България има форми на безплатен труд и хората с подобно мислене са свикнали да не заплащат за труда на хората - този почин вероятно е останала от тъмното време на Вълко Червенков когато той въведе задължителния обществен труд.
В България създадената шпионска мрежа от доносници-комунисти и агенти докрай чрез страха разгради почтенните души на гражданите и селяните на страната и превърна от тях добре смазана машина на подлизурковци, клюкари и фантастични мастори по омаскаряне дори и на невинните. Ако няма нещо да говорят за теб, ще го измислят, за да ти сложат черното петно на срама.
Най-ценени бяха опетнените, опозорени или покварени другари - всички знаеха техните недъзи - тайно и никога явно им се присмиваха, но бяха почитани като преданни другари.
Най-тежки щети се нанесоха по времето на Вълко Червенков, когато той взе руския комунистически почин, че трябва да се работи безплатно за обществото без да се плаща. От там се загубиха всички ценности и българина спря да плаща за всичко - вместо това въведе схемите услуги за услуги, боб за бог, вино за ракия, жена за жена. Навремето другарките бяха длъжни да помагат безплатно на другарите, когато във тях се зароди твърдо чувство между краката. Това се водеше помощ по партийна линия и имаше партиен план за идната петилетка. После дойдоха края на лъжите, Брежнев и Громико спряха да играят карти и черепа с петно на главата унищожи комунизмената зараза - всички видяхме истините и се обидихме жестоко, че сме лъгани в светлото бъдеще на строя.
Особено тежки последици имаше изграждането на общество на лъжите - едно консервативно лицемерно общество. За всеки се докладваше, шпионите шпионираха шпионите. Създаде се общество на агентите, което и днес живее в небивал уют.
Унищожаването на елита на България е другата огромна вреда. Той продължава и днес.
Поддържането на ниски икономически показатели и отварянето на границите е другия начин кръвта на българите емигранти да захрани последните дни на западните общества. Цялостната капитация на обществото и наличието на живот само в партийното русло обрича активното гражданско общество на разруха. Ето защо България няма ефективно гражданско общество - то не може да се справи с милиционерския и партизиран режим в страната, които му противодействат.

Генерал Атанас Стефанов е пример за това как всички хора преди 9-ти септември със заслуги към българското общество и отличени с германски награди са били малтретирани, заличавани от народната памет, омаскарявани и подигравани, били са маргинализирани в обществото и са обричани на "обществена смърт". За жалост това е най-малкото, което властта е правела за тях. Успоредно със обезличаването на тези хора, техните семейства са подложени на тих геноцид и на трайно обществено отхвърляне. Благодарение на това днес се една нация, която е дала повече свои, отколкото е взела чужди жертви. Такава болна нация уместно е самоподложена на изчезване, разруха и собствен геноцид. Никъде няма друга подобна нация в Европа. Ето защо българите изчезват благодарение на своите културни практики и грешни политики, благодарение на своя характер и национално самосъзнание.
Горянското движение - затрива около 100000 работоспособни българи и техните семейства
Матеериали по изследването:
Разказ на Тодор Иванов Секулов - очевидец и потърпевш от безчинствата на властта: - „Герасим Тодоров, нашинец од Влахи, немаше големо образование, но уживаше голем авторитет меѓу нас, Македонците. Во неговата организација беа и околиските управници на Благоевград и на Сандански. Не" предадоа браќата Кирил и Ачо Беѓусови, едниот беше член на организацијата, а другиот наш јатак. Штом власта разбра за нас, донесе полиција од цела Бугарија и ја блокира сета област околу Влахи. Сите не" фатија, а нашиот водач го опколија во една плевна, во маалото В’чковци. Не можејќи да избега се самоуби. Полицијата неговото тело го изложи во Кресна за да го предупреди народот да не бара никаква Македонија. Не се знае каде е погребан. Се зборува дека е запален и оти неговата пепел е расфрлена за да не му се знае гробот“.
Секулов ќе лежи во многу бугарски затвори: пет години ќе мине во Белење, затвор на остров на Дунав, кој го споредуваат со југословенскиот Голи Оток, три години во Сливен, две во Плевен, три во Самоводене, Трновско...
„Во затворите имаше многумина Македонци. Во времето кога бев во Белење, беа околу 150, што ги знаев, а во другите затвори низ Бугарија, којзнае колку имаше. Испотепаа многумина наши. Управите на затворите често исценираа убиства. Во Белење, на пример, додека работевме надвор, имаше определена граница до каде можеме да се движиме, меѓутоа, стражарите ќе не" тераа да ја поминеме таа линија за потоа да пукаат во нас, без предупредување. Оправдување секогаш имаа. Многумина загинаа така“, ќе ни раскаже Секулов.

И Јане Андреев е еден од осумдесеттемина од организацијата на Герасим Тодоров. Осуден бил на 12 години, одлежал осум и пол. Неговиот брат Лазар, исто така, бил осуден на 15 години. Во неговите сеќавања се врежани многу црни затворски епизоди. Ни раскажа за еден случај кога седуммина Македонци од Кулата и од Куларово се удавиле во затворот во Белење. Со чун го преминувале Дунав и тука, во ладните води, завршиле нивните животи. Се сеќава и на смртта на Петар Донков, кој умрел во истражниот затвор во Благоевград, од тепање.

„И сега, и кога и да е, дење или ноќе, во сон или на јаве, ќе речам дека сум Македонец“, ни говореше Андреев со нескриена гордост. „Не можам друго да бидам, ништо друго, освен она што сум. Сите треба да имаме слобода, да кажеме што сме, да имаме свој јазик, своја култура. Никој не може мене да ме прави Бугарин, кој им го дал тоа право на сите оние што во мое име сакаат да решаваат“. 


http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemID=C900E9B4B4008B4F8EB0CB010EE8413E


http://www.scribd.com/doc/74650799/%D0%97%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-1948-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dimitar_Tsvetkov_colonel_from_Smilevo.jpg





http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0

Кристилина Георгиева - кристален недипломат на Република България
Безусловно по мое мнение най-некадърния дипломат на България без никакъв опит за всички възможни времена е този въпросен персонаж. В опита да се впише в концепцията на еврокомисар по въпросите на хуманитарните кризи и бежанците и особено като специалист по въпросите на устойчивото развитие, тя успя да изложи страната си на риск и да компрометира името на страната си, като такава, в която властта е неспособна да се справи с бежанците. В стремежа си да блесне на хоризонта на европейската политика и комсомолския устрем да изпълни политическите поръчки на своята партия, тя вкара солидна порция емигранти от Турция осигурявайки нова работна ръка за ЕС, така и изместване на политическия фокус от неспособността за ефективно управление на своята партия. Макар и избрана от квотата на ГЕРБ, Настъпилото недоволство от бежанската вълна само показа на управляващите колко са слаби политици и колко е фатално слабите политици да се подвеждат по думите на една неопитна жена. 
Нужно е да се подчертае, че икономическия опит в Световната банка не е съотносим с опита на дипломат от кариерата. Кристилина успя да агитира по моето скровно мнение най-бедната европейска страна като България да направи неимооверни разходи по издръжката на бежанците и директно да застраши националната сигурност със заявената от нея агитация за приемането на бедстващите сирийци.
Крайно мизерните условия на местата за настаняване на бежанци са изплашили европейските партньори и Кришстилина вероятно съжалява за несбъднатите планове по нейната собствена героизация като възродител на една неуспешна бежанска вълна към България. Нейните действия удивително показаха слабостта на управление на БСП, лошия граничен контрол на двете управляващи партии и липсата на ефективни бариери, което доведе и до провел във влизането в Шенген.
Доказателството: http://www.dnes.bg/world/2014/01/03/oon-kym-es-ne-vryshtaite-bejanci-v-bylgariia-tam-e-nechoveshko.211293?utm_source=blog&utm_medium=dnesbox&utm_campaign=insidebanner

В добавка красивите доноснически фейсове на фасадата на всички фасади в Бг:

Досието на ректора на УНСС проф. Стати Статев: Приел сътрудничеството с ДС с удоволствие, донасял срещу учени дисиденти ДОСИЕТА - Учени Написано от Христо Христов         Стати Статев | Източник: Интернет. Сайтът desebg.com публикува досието на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Миналата седмица Ранобудните студенти поискаха оставката му заради отношението му към колегите им от УНСС, окупирали зала там. В запис на разговора с протестиращите студенти, разпространен в интернет, ректорът заявява: „Ще станете ли по велики? Ще станете ли по-велики пред себе си от това, че дремете по тия банки цяла нощ. Това си е наглост. Вие нямате мярка. Мога да ви запазя и места в някой хотел, ако искате. Единственото, което ви пази е, че гледам на вас с неособено голямо уважение, но като на млади хора, които биха се поучили, както и ние сме се поучавали от недостойни постъпки, които сме правили. В момента вие пречите, пречите пречите. Всичко друго е илюзия.” На репликата на студент, че въпросът не е в това дали им харесва повече в България или чужбина той отвръща: „Ами отивайте в чужбина колега, но не пречете на тия, които искат да учат”. Накрая заявява, че „УНСС не е ваш дом и дай Боже, няма да бъде”.

Досието на Христо Монов: Агентът, нарекъл протестиращите „интернет лумпени”, слухтял в СУ и сред интелигенцията     Христо Монов е вербуван от ДС две години преди промените, за да следи и донася за настроенията в Софийския университет и сред студентите | Снимка: radiomilena.com. документите от архива на ДС, удостоверяващи принадлежността на народния представител от Коалиция на България Христо Монов към репресивния апарат на БКП. Кариера Христо Монов е роден през 1958 г. в с. Тлачене, община Бяла Слатина, област Враца. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След завършването си практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция. По време на тройната коалиция (2005-2009) и кабинета Станишев е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Членува в редица световни асоциации по психология. На изборите за 42-ро Народно събрание през май 2013 г. заема второ място в листата на БСП във 2 МИР-Бургас от гражданската квота. В качеството си на кандидат-депутат е проверен от комисията по досиетата и през април 2013 г. принадлежността му към ДС е обявена от независимия орган. Христо Монов е един от 5-те народни представители, сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, които БСП вкарва в 42-то Народно събрание.

Горбачов пък влезе в историята не с разбиването на комунизма, а с превръщането му в капиталистическо новообразувание.
Ето ви и човека, който треся цяла една държава - недосегаем за нея - Делян Пеевски

Това са няколко мои мнения, натрупани през последните месеци и събрани в един постинг.
Постингът е посветен на негово величество и светейшество "агент -знаен и незнаен български".