Лекарства повлияващи кръвообразуването

 

Витамин В₁₂

 

Не­до­и­мъ­кът на ви­та­мин В₁₂ на фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на е че­с­та при­чи­на за въз­ни­к­ва­не­то на ане­ми­чен син­д­ром.

 

Ви­та­мин В₁₂ (ци­ан­ко­ба­ла­мин) е сло­ж­но ме­та­ло-ор­га­ни­ч­но съ­е­ди­не­ние, ко­е­то се до­с­та­вЯ с хра­на­та, гла­в­но с жи­во­тин­с­ки­те про­ду­к­ти.

 

Дне­в­ни­те ну­ж­ди на въз­ра­с­тен чо­век от ви­та­мин В₁₂  са мал­ки-от 3 до 5 mcg.

 

Об­що­то му съ­дър­жа­ние в чо­ве­ш­киЯ ор­га­ни­зъм е 2-5 mg,раз­пре­де­ле­но в де­па­та и кръ­в­та.

 

Ос­но­в­ни­те ета­пи в не­го­ва­та об­мЯ­на са сле­д­ни­те: в сто­ма­ха се свър­з­ва с бел­тъ­ка га­с­т­ро­му­ко­п­ро­те­ин (гли­ко­п­ро­те­ин, intrinsic factor)и об­ра­зу­ва ком­п­ле­к­с­но съ­е­ди­не­ние.

 

Ре­зор­б­ци­Я­та му се из­вър­ш­ва в ли­га­ви­ца­та на иле­у­ма и ди­с­тал­ни­те от­де­ли на тън­ки­те чер­ва по ак­ти­вен ме­ха­ни­зъм с уча­с­ти­е­то на спе­ци­фи­ч­ни кле­тъ­ч­ни ре­це­п­то­ри.

 

При по­с­тъ­п­ва­не на го­ле­ми ко­ли­че­с­т­ва ви­та­мин В₁₂ в ор­га­ни­з­ма се вклю­ч­ва па­си­в­ни­Ят ме­ха­ни­зъм на ре­зор­б­циЯ.

 

Тран­с­пор­тът му до кръ­в­та се оси­гу­рЯ­ва от спе­ци­фи­ч­ни бел­тъ­ци-тран­с­ко­бал­ми­ни.

 

Тран­с­ко­ба­ла­мин I ал­фа-1-гло­бу­лин.

 

Се­к­ре­ти­ра се от не­у­т­ро­фил­ни­те гра­ну­ло­ци­ти и осъ­ще­с­т­вЯ­ва тран­с­пор­та на 70-90%от ен­до­ген­ниЯ ви­та­мин В₁₂.

 

Тран­с­ко­ба­ла­мин II е бе­та­г­ло­бу­лин.

 

Син­те­зи­ра се в чер­ниЯ дроб и оси­гу­рЯ­ва тран­с­пор­та на 10-20 % от ви­та­мин В₁₂.

 

За­се­га не е из­ве­с­т­но към кой вид бел­тъ­ци се от­на­сЯ тран­с­ко­ба­ла­мин III.

 

Той пре­на­сЯ око­ло 10%от ви­та­ми­на.

 

В чер­ниЯ дроб, му­с­ку­ли­те и кле­т­ки­те се от­ла­га за­пас от ви­та­мин В₁₂.

 

Той е био­ло­ги­ч­но ак­ти­вен са­мо в ко­ен­зим­на­та си фор­ма.

 

Най-ва­ж­ни за чо­ве­ка са две не­го­ви ко­ен­зим­ни фор­ми: ме­тил­ко­бал­мин и де­зо­к­си­а­де­но­зил­ко­бал­мин.

 

Те уча­с­т­ват в из­г­ра­ж­да­не­то на ну­к­ле­и­но­ви­те ки­се­ли­ни и в ос­та­на­ли­те про­це­си на хе­мо­по­е­за­та, в из­г­ра­ж­да­не­то на ми­е­ли­но­ви­те об­ви­в­ки на не­р­ви­те и в ли­пи­д­на­та об­мЯ­на.

 

По вре­ме на бре­мен­ност, а съ­що та­ка и при при­е­ма­не на про­ти­во­за­ча­тъ­ч­ни сре­д­с­т­ва ко­ли­че­с­т­во­то на ви­та­мин В₁₂ в ери­т­ро­ци­ти­те и в се­ру­ма на­ма­лЯ­ва.

 

До­л­на­та гра­ни­ца на се­рум­на­та му кон­цен­т­ра­циЯ е 150 pmol/l.Стой­но­с­ти по-ни­с­ки от 75 pmol/l се сре­щат при пер­ни­ци­о­з­на ане­миЯ, ат­ро­фиЯ на сто­ма­ш­на­та ли­га­ви­ца и др.

 

Кон­цен­т­ра­ци­Я­та на ви­та­мин В₁₂ в се­ру­ма се уве­ли­ча­ва при нЯ­кои ми­е­ло­п­ро­ли­фе­ра­ти­в­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ (хро­ни­ч­на ми­е­ло­ле­в­ко­за, по­ли­ци­те­миЯ ве­ра) и при чер­но­д­ро­б­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ.

 

Vitamin B₁₂

 

Съ­с­тав :

 

a-(5, 6-dimethylbenzimid-azolyl)-cobamidcyanid.

 

Действие

 

Ви­та­мин В₁₂ уча­с­т­ву­ва в син­те­за на съ­е­ди­не­ниЯ с по­д­ви­ж­ни ме­тил­ни гру­пи в тЯ­с­на вза­им­на връ­з­ка с фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на при син­те­за на пу­ри­ни и осо­бе­но на ну­к­ле­и­но­ви ки­се­ли­ни, вли­за­щи в съ­с­та­ва на про­то­п­ла­з­ма­та и Яд­ра­та на кле­т­ки­те.

 

Ну­к­ле­и­но­ви­те ки­се­ли­ни на Яд­ро­то са не­об­хо­ди­ми за син­те­за на бел­тъ­чи­ни.

 

Ге­не­ти­ч­ни­Ят ма­те­ри­ал на хро­мо­зо­ми­те в кле­тъ­ч­но­то Яд­ро, кой­то е съ­с­та­вен от ДНК, из­п­ра­ща ге­не­ти­ч­на­та ин­фор­ма­циЯ чрез РНК (ку­ри­ер) в про­то­п­ла­з­ма­та, къ­де­то спе­ци­фи­ч­ни­те ами­но­ки­се­ли­ни се по­д­ре­ж­дат от дру­га РНК (пре­на­сЯ­ща) вър­ху ри­бо­зо­ми­те-мЯ­с­то­то на про­те­ин­ниЯ син­тез.

 

Ви­та­мин В₁₂ сти­му­ли­ра, уле­с­нЯ­ва кле­тъ­ч­но­то де­ле­не, ре­ге­не­ра­ти­в­ни­те про­це­си и ра­с­те­жа на мла­ди­те ор­га­ни­з­ми; сти­му­ли­ра ери­т­ро­по­е­за­та, ле­в­ко­по­е­за­та и тром­бо­ци­то­по­е­за­та; с "въ­т­ре­ш­ниЯ фа­к­тор" на сто­ма­ха об­ра­зу­ва про­ти­во­а­не­ми­ч­ниЯ фа­к­тор, кой­то се скла­ди­ра в чер­ниЯ дроб.

 

Ока­з­ва бла­го­п­ри­Я­т­но вли­Я­ние вър­ху фун­к­ци­и­те на чер­ниЯ дроб (про­ти­во­ди­с­т­ро­фи­чен ефект), не­р­в­на­та си­с­те­ма; дей­с­т­ву­ва про­ти­во­а­лер­ги­ч­но и про­ти­во­въ­з­па­ли­тел­но при по-го­ле­ми до­зи; по­ви­ша­ва по­но­си­мо­ст­та към глю­ко­за; по­до­б­рЯ­ва фун­к­ци­и­те на по­ло­ва­та си­с­те­ма, ко­жа­та и ор­га­ни­те на хра­но­с­ми­ла­тел­ниЯ ка­нал.

 

Хро­ни­ч­ни­те не­до­и­мъ­ч­ни съ­с­то­Я­ниЯ се про­Я­вЯ­ват с ле­в­ко-, лим­фо- и тром­бо­ци­то­пе­ниЯ, хи­пер­х­ром­на ма­к­ро­ци­т­на ане­миЯ, ди­а­рии и сму­ще­ниЯ в ре­зор­б­ци­Я­та.

 

По­ка­за­ниЯ:

 

Пер­ни­ци­о­з­на ане­миЯ, пер­ни­ци­о­зо­по­до­б­ни ане­мии (хра­ни­тел­на ма­к­ро­ци­т­на ане­миЯ), за­бо­лЯ­ва­ниЯ на сто­ма­ш­но-чре­в­ниЯ ка­нал, чер­ниЯ дроб; спру; ма­к­ро­ци­т­на ане­миЯ при бре­мен­ни (ед­но­в­ре­мен­но с ви­та­мин В₆ и ви­та­мин С); не­в­рал­гии и не­в­ри­ти; алер­ги­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ; сму­ще­ниЯ в ра­с­те­жа и хра­не­не­то у де­ца; сти­му­ли­ра­що сре­д­с­т­во при пси­хи­ч­но и фи­зи­че­с­ки из­то­щен ор­га­ни­зъм.

 

Дозировка

 

При пер­ни­ци­о­з­на ане­миЯ и вси­ч­ки В₁₂-фо­ли­е­во­де­фи­ци­т­ни ане­мии-му­с­кул­но по 30-50 га­ми 2-3 пъ­ти се­д­ми­ч­но; при по-те­ж­ки фор­ми по 300-500 га­ми 1 път се­д­ми­ч­но.

 

Ле­че­ни­е­то про­дъл­жа­ва нЯ­кол­ко се­д­ми­ци.

 

По­д­дър­жа­щи до­зи при ком­пен­си­ра­на пер­ни­ци­о­з­на ане­миЯ-20-30 га­ми през ден.

 

При не­в­рал­гии, не­в­ри­ти, псо­ри­а­рис-по 250,500,1000 га­ми 2 пъ­ти се­д­ми­ч­но през ден или все­ки ден.

 

Опа­ко­в­ка: Ам­пу­ли 100,250,500 и 1000 мкг; ам­пу­ли 1000 мкг с про­т­ра­хи­ра­що дей­с­т­вие.

 

еритропоетин

РЕ­ГУ­ЛИ­РА­НЕ ОБ­РА­ЗУ­ВА­НЕ­ТО НА ЕРИ­Т­РО­ПО­Е­ТИ­НА

Ери­т­ро­по­е­ти­на (ЕП) е гла­в­ни­Ят ху­мо­ра­лен ре­гу­ла­тор на ери­т­ро­по­е­за­та и дей­с­т­ви­е­то му по­чи­ва вър­ху сти­му­ли­ра­не на про­ли­фе­ра­ци­Я­та и ди­фе­рен­ци­а­ци­Я­та на ери­т­ро­и­д­ни­те мла­ди кле­т­ки в ко­с­т­ниЯ мо­зък.

След от­к­ри­ва­не­то му през 1906 г. в про­дъл­же­ние на 70 год. той е бил тру­д­но раз­би­ра­ем хор­мон не са­мо по от­но­ше­ние на не­го­ва­та мо­ле­кул­на стру­к­ту­ра, но и във връ­з­ка с ре­гу­ли­ра­не­то и ви­да на био­ге­не­за­та му.

За про­из­хо­да на ЕП са съ­з­да­де­ни 3 те­о­рии: 1)пла­з­мен ен­зим ос­во­бо­ж­да­ва ЕП от про­ге­ни­тор­на мо­ле­ку­ла, об­ра­зу­ва­на в бъ­б­ре­ка; 2)ре­на­лен ен­зим от­це­п­ва ЕП от на­ми­ращ се в пла­з­ма­та про­ге­ни­тор; 3)ЕП се син­те­зи­ра ди­ре­к­т­но.

По­на­с­то­Я­щем са из­ве­с­т­ни мо­ле­кул­на­та стру­к­ту­ра на ЕП, се­к­вен­т­но­ст­та на не­го­ва­та иРНК и ор­га­ни­те, в ко­и­то се съ­дър­жа та­зи РНК.

От то­ва мо­же да се за­к­лю­чи, че гла­в­но­то про­из­во­ди­тел­но мЯ­с­то при фе­тал­ниЯ пе­ри­од е чер­ни­Ят дроб, а бъ­б­ре­ци­те про­из­ве­ж­дат по­ч­ти 90%от ЕП при въз­ра­с­т­ни­те.      

Фи­зи­о­ло­ги­ч­ни­те ме­ха­ни­з­ми за об­ра­зу­ва­не­то на ЕП по вре­ме на фе­тал­ниЯ пе­ри­од са не­из­ве­с­т­ни, до­ка­то ре­нал­на­та про­ду­к­циЯ на ЕП е до го­лЯ­ма сте­пен про­у­че­на.

Фа­к­то­ри, по­в­ли­Я­ва­щи на цир­ку­ли­ра­щи­те кон­цен­т­ра­ции на ЕП

 

От­да­в­на е из­ве­с­т­но, че кон­цен­т­ра­ци­и­те на ЕП се вли­Я­Ят от раз­ли­ч­ни ус­ло­виЯ, ка­то в ос­но­ва­та им ле­жи про­ме­не­ни­Ят при­ток на ки­с­ло­род.

Най-сил­ни­Ят сти­мул за по­ви­ша­ва­не на се­рум­ни­те кон­цен­т­ра­ции на ЕП е ане­ми­Я­та по­ра­ди кръ­во­за­гу­ба или на­ма­ле­на­та фун­к­циЯ на ко­с­т­ниЯ мо­зък е вза­и­мо­в­ръ­з­ка ме­ж­ду ти­тъ­ра на ЕП и по­ни­же­ние на хе­ма­то­к­ри­та.

Ин­ха­ли­ра­не­то на СО, ко­е­то во­ди до фун­к­ци­о­нал­но на­ма­ле­ние на ки­с­ло­ро­д­ниЯ тран­с­пор­тен ка­па­ци­тет, съ­що про­ти­ча със сил­но по­ви­ше­ние на се­рум­ниЯ ЕП.

До по­ка­ч­ва­не на ЕП-ти­тъ­ра во­ди съ­що и по­ви­ша­ва­не­то на ки­с­ло­ро­д­ниЯ афи­ни­тет на хе­мо­г­ло­би­на.

По­ни­жа­ва­не­то на ки­с­ло­ро­д­но­то на­лЯ­га­не в ар­те­ри­и­те, на­при­мер при кар­дио-пул­мо­нал­ни сму­ще­ниЯ, съ­що во­ди до по­ви­ше­на про­ду­к­циЯ на ЕП, до­ка­то уве­ли­че­на­та ма­са на ери­т­ро­ци­ти­те (напр. при polycythaemia vera)по­ни­жа­ва кон­цен­т­ра­ци­Я­та на ЕП.

Ос­вен от ки­с­ло­ро­д­но­то сна­б­дЯ­ва­не про­ду­к­ци­Я­та на ЕП се вли­Яе и от ме­та­бо­ли­т­ни фа­к­то­ри: хи­по­фи­зе­к­то­ми­Я­та и гла­дът во­дЯт до на­ма­ле­ние на ЕП, а щи­то­ви­д­ни­те хор­мо­ни по­ви­ша­ват кон­цен­т­ра­ци­Я­та на ЕП.

На­к­раЯ ЕП-ти­т­ри­те мо­гат да бъ­дат по­ви­ше­ни чрез при­ла­га­не на ко­балт.

Об­що взе­то, съ­с­то­Я­ни­Я­та с на­ма­лен при­ток на ки­с­ло­род и по­ви­ше­ни ки­с­ло­ро­д­ни ну­ж­ди про­ти­чат с уве­ли­че­ние на ЕП, и об­ра­т­но-уве­ли­че­ни­Ят при­ток на ки­с­ло­род во­ди до по-ни­с­ки кон­цен­т­ра­ции на ЕП. Из­г­ле­ж­да съ­що, че фи­зи­о­ло­ги­ч­на­та ро­лЯ на ЕП е да на­га­ж­да об­ра­зу­ва­не­то на ери­т­ро­ци­ти­те към ки­с­ло­ро­д­ни­те ну­ж­ди на тъ­ка­ни­те.

Бъ­б­ре­чен ки­с­ло­ро­ден сен­зор

 

НЯ­ма до­ка­за­тел­с­т­ва, че вре­ме­то на по­лу­жи­вот на ЕП по­д­ле­жи на фи­зи­о­ло­ги­ч­на ре­гу­ла­циЯ.

Мо­же да се при­е­ме, че ЕП-кон­цен­т­ра­ци­и­те в пла­з­ма­та са прЯ­ко от­ра­же­ние на бъ­б­ре­ч­на­та се­к­ре­ци­он­на ско­рост, ко­Я­то оче­ви­д­но се кон­т­ро­ли­ра от ки­с­ло­ро­ден сен­зор, кой­то се ре­гу­ли­ра чрез съ­о­т­но­ше­ни­е­то внос/ну­ж­да от ки­с­ло­род.

Ме­с­то­по­ло­же­ни­е­то на то­зи ки­с­ло­ро­ден сен­зор в бъ­б­ре­ка все още не е из­ве­с­т­но, но по­ра­ди сво­и­те фун­к­ции той е раз­по­ло­жен в стру­к­тур­ни уча­с­тъ­ци с ви­со­ка кон­су­ма­циЯ на ки­с­ло­род.

Опи­ти вър­ху жи­во­т­ни да­ват ос­но­ва­ние да се пре­д­по­ла­га, че бъ­б­ре­ч­ни­Ят ки­с­ло­ро­ден сен­зор се на­ми­ра в про­к­си­мал­ни­те ту­бу­ли.         

Ос­вен че не е по­с­ти­г­на­то кле­тъ­ч­но ло­ка­ли­зи­ра­не на чу­в­с­т­ви­тел­ниЯ към ки­с­ло­род ме­ха­ни­зъм, не е иден­ти­фи­ци­ран и кле­тъ­ч­ни­Ят тип, про­ду­ци­ращ ЕП.

Тъй ка­то ЕП не се на­т­ру­п­ва в кле­т­ки­те, не­го­во­то до­ка­з­ва­не мо­же да ста­не чрез in-vitro-хи­б­ри­ди­зи­ра­не с до­ка­з­ва­не на иРНК за ЕП.

По-но­ви про­у­ч­ва­ниЯ по­ка­з­ват, че иРНК за ЕП се на­ми­ра в бъ­б­ре­ч­на­та ко­ра в не­по­с­ре­д­с­т­ве­на бли­зост с про­к­си­мал­ниЯ ту­бул.

Та­зи ло­ка­ли­за­циЯ на про­ду­ци­ра­щи­те ЕП-кле­т­ки съ­в­па­да до­б­ре с кон­це­п­ци­Я­та, че про­к­си­мал­ни­Ят ту­бул иг­рае ва­ж­на ро­лЯ на "при­х­ва­ща­не" на си­г­на­ла за ки­с­ло­ро­д­на не­до­с­та­тъ­ч­ност.

От по­со­че­ни­те фа­к­ти се ви­ж­да, че ки­с­ло­ро­д­ни­Ят сен­зор е чу­в­с­т­ви­те­лен към:

1)съ­с­то­Я­ниЯ, ко­и­то по­в­ли­Я­ват ка­к­то ар­те­ри­ал­но­то, та­ка и ве­но­з­но­то pO2;

2)съ­с­то­Я­ниЯ с нор­мал­но ар­те­ри­ал­но pO2 и по­ни­же­но ве­но­з­но pO2,на­при­мер при ане­мии.

Опи­ти­те са по­ка­за­ли, че ки­с­ло­ро­д­ни­Ят сен­зор мо­же да ре­ги­с­т­ри­ра ка­к­то ве­но­з­но­то, та­ка и ар­те­ри­ал­но­то pO2,ка­то по-си­лен е ефе­к­тът на ве­но­з­но­то pO2.

За­се­га не е из­ве­с­т­но да­ли про­ду­ци­ра­щи­те ЕП-кле­т­ки са­ми по­е­мат и фун­к­ци­и­те на ки­с­ло­ро­ден сен­зор.

В та­къв слу­чай фун­к­ци­Я­та на про­к­си­мал­ни­те ту­бул­ни кле­т­ки би мо­г­ла да се съ­с­тои в пре­в­ръ­ща­не­то на pO2 в об­к­ръ­же­ни­е­то на про­из­ве­ж­да­щи­те ЕП кле­т­ки към ве­но­з­ни стой­но­с­ти.

То­ва би пре­д­с­та­в­лЯ­ва­ло па­си­в­на фун­к­циЯ на про­к­си­мал­ни­те ту­бул­ни кле­т­ки при ре­ги­с­т­ри­ра­не­то на ки­с­ло­ро­да. Ако про­из­ве­ж­да­щи­те ЕП-кле­т­ки не из­пъл­нЯ­ват фун­к­циЯ на ки­с­ло­ро­д­ни сен­зо­ри, мо­же да се пре­д­по­ло­жи, че про­к­си­мал­ни­те ту­бул­ни кле­т­ки да­ват био­хи­ми­чен си­г­нал за хи­по­к­сиЯ, кой­то за­д­ви­ж­ва про­ду­к­ци­Я­та на ЕП в съ­се­д­ни­те кле­т­ки.

Цен­т­рал­но ре­гу­ли­ра­не на ЕП-про­ду­к­ци­Я­та

Из­ве­с­т­но е, че бъ­б­ре­кът не при­те­жа­ва де­по за ЕП.

Ос­вен то­ва ед­но сра­в­не­ние на ну­к­ле­о­ти­д­на­та се­к­вен­циЯ на ЕП-ген с ами­но­ки­се­лин­на­та се­к­вен­циЯ на мо­ле­ку­ла­та по­ка­з­ва, че ЕП не се син­те­зи­ра ка­то ак­ти­вен пре­д­ше­с­т­ве­ник.

Тъй ка­то ско­ро­ст­та на син­те­зи­ра­не се оп­ре­де­лЯ от съ­дър­жа­ни­е­то на ЕП-иРНК в бъ­б­ре­ка, ко­ли­че­с­т­во­то на по­с­ле­д­на­та е, ко­е­то слу­жи ка­то прЯк по­ка­за­тел на про­ду­к­ци­Я­та на ЕП.

До­се­га­ш­ни­те про­у­ч­ва­ниЯ (гла­в­но с опи­ти вър­ху жи­во­т­ни) са по­ка­за­ли, че вре­ме­то ме­ж­ду за­дей­с­т­ву­ва­не на хи­по­к­си­ч­ниЯ дра­з­ни­тел и по­ка­ч­ва­не на се­рум­ниЯ ЕП е око­ло 1 до 1.5 ча­са не­за­ви­си­мо от жи­во­тин­с­киЯ вид и ви­да на дра­з­ни­те­лЯ.

То­зи ин­тер­вал съ­дър­жа сле­д­ни­те от­дел­ни фа­зи:

1)на­ма­лЯ­ва­не на ки­с­ло­ро­д­но­то съ­дър­жа­ние в ор­га­ни­з­ма;

2)по­Я­ва на си­г­на­ла и при­ве­ж­да­не­то му към ки­с­ло­ро­д­ниЯ сен­зор;

3)пре­пи­с­ва­не на ЕП-ге­на и про­ве­ж­да­не­то му в ЕП-иРНК;

4)от­де­лЯ­не на ЕП и из­ра­в­нЯ­ва­не на кон­цен­т­ра­ци­и­те му в раз­ли­ч­ни­те ча­с­ти на тЯ­ло­то.

СмЯ­та се вър­ху ос­но­ва на до­се­га­ш­ни­те опи­ти, че за ак­ти­ви­ра­не на ки­с­ло­ро­д­ниЯ сен­зор са не­об­хо­ди­ми ма­к­си­мал­но 30 ми­ну­ти.

Все още не е из­ве­с­т­но да­ли на­ча­ло­то на ген­на­та тран­с­к­ри­п­циЯ се вклю­ч­ва в то­зи ин­тер­вал, но 60 ми­ну­ти след по­Я­ва­та на хи­по­к­си­Я­та се до­ка­з­ва Яс­но из­ра­зе­но по­ви­ша­ва­не на ЕП-иРНК.

Та­ка за син­те­за­та, ос­во­бо­ж­да­ва­не­то и раз­пре­де­ле­ни­е­то на ЕП са не­об­хо­ди­ми най-мал­ко 30 мин.

Кои са ме­ха­ни­з­ми­те, чрез ко­и­то ед­но по­ни­же­ние на pO₂ мо­же да до­ве­де до за­си­ле­на тран­с­к­ри­п­циЯ на ЕП-ген ?

Въ­п­ре­ки не­пъл­ни­те за­се­га по­з­на­ниЯ мо­же да се при­е­ме, че pO2 не ре­гу­ли­ра прЯ­ко тран­с­к­ри­п­ци­Я­та на ЕП-ген, ко­е­то на­ла­га ин­ду­ци­ра­не на си­г­нал с по­с­ле­д­ва­що об­ра­зу­ва­не на ме­та­бо­ли­т­ни мо­ле­ку­ли-ку­ри­е­ри.

На­при­мер на­ма­ле­ни­е­то на pO2 мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но от ре­ду­к­ци­Я­та на ки­с­ло­ро­до­за­ви­си­ми­те ен­зи­ми, на­при­мер ок­си­да­зи­те, но съ­що и по ко­ли­че­с­т­во­то на бо­га­ти­те на енер­гиЯ ну­к­ле­о­ти­ди, на­при­мер АТФ.

Ус­та­но­ве­но е, че уве­ли­че­ни­е­то на енер­гий­на­та кон­су­ма­циЯ в ту­бул­ни­те бъ­б­ре­ч­ни кле­т­ки во­ди до по­ви­ша­ва­не на ко­е­фи­ци­ен­та АДФ/АТФ вър­ху оне­зи пла­з­ме­ни мем­б­ра­ни, вър­ху ко­и­то е ло­ка­ли­зи­ра­на Na/K-АТФ-аза­та.

В ре­зул­тат на на­ма­ле­ни­е­то на АТФ на­ма­лЯ­ва ре­а­ци­ли­ра­не­то на ара­хи­до­но­ва­та ки­се­ли­на, ко­е­то пък во­ди до уве­ли­че­но об­ра­зу­ва­не на про­с­та­г­лан­ди­ни.

Сле­д­ва сти­му­ли­ра­не на въз­ло­ви­те ен­зи­ми на глю­ко­ли­за­та и се по­ви­ша­ва ко­ли­че­с­т­во­то на ла­к­та­ти­те.

Та­ка при не­съ­о­т­ве­т­с­т­вие ме­ж­ду ки­с­ло­ро­д­но­то по­да­ва­не (по­с­тъ­п­ва­не) и из­по­л­зу­ва­не­то му се ос­во­бо­ж­да­ват две раз­ли­ч­ни су­б­с­тан­ции-про­с­та­г­лан­дин и ла­к­тат, ко­и­то пре­д­с­та­в­лЯ­ват мо­ле­ку­ли-"ку­ри­е­ри" за ки­с­ло­ро­ден не­до­и­мък.

Ка­то най-се­ри­о­з­ни кан­ди­да­ти за мо­ле­ку­ли-"ку­ри­е­ри" се счи­тат про­с­та­г­лан­ди­ни­те по сле­д­ниЯ на­чин:

1)раз­ли­ч­ни тъ­ка­ни, вкл. бъ­б­ре­ци­те, ос­во­бо­ж­да­ват при хи­по­к­сиЯ про­с­та­г­лан­ди­ни;

2)про­с­та­г­лан­ди­ни­те мо­же да сти­му­ли­рат об­ра­зу­ва­не­то на ЕП в бъ­б­ре­ци­те и кле­тъ­ч­ни­те кул­ту­ри;

3)по­ти­с­ка­не син­те­за на про­с­та­г­лан­ди­ни, по­ти­с­ка in vitro ин­ду­ци­ра­не­то при ки­с­ло­ро­ден не­до­и­мък об­ра­зу­ва­не на ЕП.

Как про­с­та­г­лан­ди­ни­те при­чи­нЯ­ват за­си­ле­на­та тран­с­к­ри­п­циЯ на ЕП-ге­на ?

Ка­то вто­ри про­дукт-"ку­ри­ер", уча­с­т­ву­ващ в пре­да­ва­не на си­г­на­ли­те, се счи­та цАТФ, тъй ка­то е ус­та­но­ве­но, че ак­ти­ва­то­ри на аде­нил­ци­к­ла­за­та, вкл. про­с­та­г­лан­ди­ни­те, сти­му­ли­рат про­ду­к­ци­Я­та на ЕП.

Друг до­б­ре из­ве­с­тен, ма­кар и за­бу­лен в тай­на сти­му­ла­тор на про­ду­к­ци­Я­та на ЕП е ко­бал­тът.

Ус­та­но­ве­но е, че ле­че­ни­е­то с ко­балт во­ди до зна­чи­тел­но по­ви­ше­ние на ре­нал­на­та ЕП-иРНК.

Сти­му­ли­ра­що­то дей­с­т­вие на ко­бал­та не на­ма­лЯ­ва от по­ви­ше­ниЯ тран­с­пор­тен ка­па­ци­тет на кръ­в­та за ки­с­ло­род, ко­е­то по­ка­з­ва, че ко­бал­тът дей­с­т­ву­ва на мЯ­с­то, раз­по­ло­же­но "ди­с­тал­но" от ки­с­ло­ро­д­ниЯ сен­зор.

Съ­що та­ка по­ти­с­ка­не­то на про­с­та­г­лан­ди­но­ва­та син­те­за не от­с­ла­б­ва дей­с­т­ви­е­то на ко­бал­та, ко­е­то по­ка­з­ва, че той нЯ­ма въз­дей­с­т­вие вър­ху ран­ни­те фа­зи на свър­за­ни­те с на­ли­чи­е­то на ки­с­ло­род ре­а­к­ции.

Тъй ка­то ко­бал­тът се счи­та за ин­хи­би­тор на ки­с­ло­ро­д­ниЯ при­ток към кле­т­ки­те, мо­же да се до­пу­с­не, че той уп­ра­ж­нЯ­ва сво­е­то дей­с­т­вие чрез бло­ки­ра­не на при­то­ка на кал­ций към про­из­ве­ж­да­щи­те ЕП кле­т­ки.

То­ва се по­т­вър­ж­да­ва и от въз­дей­с­т­ви­е­то на кал­ци­е­ви­те ан­та­го­ни­с­ти вър­ху про­ду­к­ци­Я­та на ЕП-те ус­ко­рЯ­ват при хи­по­к­сиЯ про­ду­к­ци­Я­та на ЕП.

Във връ­з­ка с то­ва пре­д­с­та­в­лЯ­ва ин­те­рес, че по­ка­ч­ва­не­то на цАМФ-кон­цен­т­ра­ци­и­те во­ди до на­ма­ле­ние на въ­т­ре­к­ле­тъ­ч­ни­те кон­цен­т­ра­ции на кал­ций, тъй ка­то пре­ми­на­ва­не­то на кал­циЯ през кле­тъ­ч­ни­те мем­б­ра­ни се по­ти­с­ка.

То­ва да­ва ос­но­ва­ние да се счи­та, че ЕП-ге­нът нор­мал­но се на­ми­ра под въз­дей­с­т­ви­е­то на про­цес, за­ви­сещ от кал­ци­е­виЯ кал­мо­ду­лин.

По та­зи при­чи­на на­ма­ле­ни­е­то на въ­т­ре­к­ле­тъ­ч­ни­те кал­ци­е­ви кон­цен­т­ра­ции чрез фи­зи­о­ло­ги­ч­ни и фар­ма­ко­ло­ги­ч­ни сре­д­с­т­ва (ве­ра­па­мил, ко­балт) би мо­г­ло да слу­жи ка­то сти­му­ли­ращ си­г­нал за про­ду­к­ци­Я­та на ЕП.

АНЕ­МИ­Я­ТА ПРИ ХРО­НИ­Ч­НА БЪ­Б­РЕ­Ч­НА НЕ­ДО­С­ТА­ТЪ­Ч­НОСТ-ПА­ТО­ФИ­ЗИ­О­ЛО­ГИЯ И ДЕЙ­С­Т­ВИЯ НА РЕ­КОМ­БИ­НАН­Т­НИЯ ЕРИ­Т­РО­ПО­Е­ТИН

Ане­ми­Я­та при хро­ни­ч­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност ве­ро­Я­т­но има по-го­лЯ­мо кли­ни­ч­но зна­че­ние от­кол­ко­то се смЯ­та.

От око­ло 100 000 бол­ни, ле­ку­ва­ни с по­д­дър­жа­ща хе­мо­ди­а­ли­за в, са­мо око­ло 3%имат нор­ма­лен хе­ма­то­к­рит.

Въ­п­ре­ки при­ло­же­ни­е­то на хе­мо­ди­а­ли­за три пъ­ти се­д­ми­ч­но и съ­о­т­ве­т­но­то зна­чи­мо на­ма­лЯ­ва­не на кон­цен­т­ра­ци­Я­та на ос­та­тъ­ч­но­а­зо­т­ни­те те­ла ед­ва 33%от бол­ни­те, ле­ку­ва­ни с по­д­дър­жа­ща хе­мо­ди­а­ли­за, са ре­ха­би­ли­ти­ра­ни.

Съ­ще­с­т­ве­на при­чи­на за не­до­с­та­тъ­ч­на­та ре­ха­би­ли­та­циЯ е умо­ра­та, свър­за­на с ане­ми­ч­ниЯ син­д­ром.

Хи­по­п­ро­ли­фе­ра­ти­в­на­та ане­миЯ при хро­ни­ч­но бъ­б­ре­ч­но за­бо­лЯ­ва­не има сле­д­ни­те ха­ра­к­тер­ни при­з­на­ци: нор­мо­х­ром­ни и нор­мо­ци­т­ни чер­ве­ни кръ­в­ни кле­т­ки, бро­Ят на ре­ти­ку­ло­ци­ти­те с ко­ре­к­циЯ за сте­пен­та на ане­ми­Я­та е око­ло три пъ­ти (по­не два пъ­ти) по-ни­сък от нор­мал­ниЯ от­вор, че­с­то се по­Я­вЯ­ват акар­то­ци­ти, съ­о­т­но­ше­ни­е­то ери­т­ро­и­д­ни/гра­ну­ло­ци­т­ни кле­т­ки в ко­с­т­ниЯ мо­зък е ле­ко по­ни­же­но или нор­мал­но, ни­во­то на ери­т­ро­по­е­ти­на (Епо) в се­ру­ма най-че­с­то е в нор­мал­ни­те гра­ни­ци.

Въ­п­ре­ки че про­Я­ви­те на ане­ми­Я­та при хро­ни­ч­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност ед­ва ли се раз­ли­ча­ват мно­го от те­зи при дру­ги хро­ни­ч­ни ане­ми­ч­ни съ­с­то­Я­ниЯ, те оче­ви­д­но имат съ­ще­с­т­ве­но зна­че­ние за рЯ­з­ко на­ма­ле­на­та ра­бо­то­с­по­со­б­ност на бол­ни­те.

При­б­ли­зи­тел­но при 1/4 от бол­ни­те трЯ­б­ва да се пра­вЯт кръ­во­п­ре­ли­ва­ниЯ, за да се ком­пен­си­ра по­не до­нЯ­къ­де сим­п­то­ма­ти­ч­на­та тъ­кан­на хи­по­к­сиЯ.

При­е­то е да се об­съ­ж­дат че­ти­ри ос­но­в­ни при­чи­ни за въз­ни­к­ва­не на ане­ми­Я­та при хро­ни­ч­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност: не­до­с­та­тъ­ч­но об­ра­зу­ва­не на

Епо, на­ма­лен жи­вот на чер­ве­ни­те кръ­в­ни кле­т­ки, за­д­ръ­ж­ка на ин­хи­би­то­ри или то­к­си­ч­ни ме­та­бо­ли­ти, ко­и­то по­ти­с­кат ери­т­ро­по­е­за­та, и си­с­тем­ни кръ­во­за­гу­би по­ра­ди ка­че­с­т­ве­но на­ру­ше­ние във фун­к­ци­Я­та на тром­бо­ци­ти­те.

При бол­ни­те, ле­ку­ва­ни с хе­мо­ди­а­ли­за, се при­ба­вЯт и дру­ги ме­ха­ни­з­ми, ко­и­то уте­ж­нЯ­ват про­ти­ча­не­то на на­ли­ч­на­та хи­по­п­ро­ли­фе­ра­ти­в­на ане­миЯ.

Без­с­пор­но не­до­и­мъ­кът на Епо е съ­ще­с­т­вен ме­ха­ни­зъм в раз­ви­ти­е­то на ане­ми­Я­та при хро­ни­ч­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност.

Счи­та се, че 90%от Епо се син­те­зи­рат в бъ­б­ре­ци­те и 10%- в чер­ниЯ дроб.

При на­ли­чие на хро­ни­ч­но бъ­б­ре­ч­но за­бо­лЯ­ва­не на­ма­лЯ­ва бъ­б­ре­ч­ниЯ син­тез на Епо, не­за­ви­си­мо от сти­му­ли­ра­не в ре­зул­тат на хи­по­к­си­Я­та или дру­ги дра­з­ни­те­ли. Епо сти­му­ли­ра ди­фе­рен­ци­ра­не­то на ери­т­ро­и­д­ни­те пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци в ко­с­т­ниЯ мо­зък, по­ви­ша­ва ско­ро­ст­та на кле­тъ­ч­ниЯ син­тез на хе­мо­г­ло­би­на и во­ди до пре­ж­де­в­ре­мен­но "из­си­п­ва­не" на ре­ти­ку­ло­ци­ти­те от ко­с­т­ниЯ мо­зък в кръ­во­о­б­ръ­ще­ни­е­то.

Нор­мал­ни­Ят от­го­вор при въз­ни­к­ва­не на ане­ми­чен син­д­ром е по­ви­ше­но­то об­ра­зу­ва­не на Епо с по­с­ле­д­ва­ща по­ви­ше­на ери­т­ро­по­е­за в ко­с­т­ниЯ мо­зък.

При хро­ни­ч­ни бъ­б­ре­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ се на­ру­ша­ва то­зи от­го­вор и въз­ни­к­ва су­б­ма­к­си­мал­но от­де­лЯ­не на Епо.

Ве­че по­ве­че от 30 го­ди­ни се об­съ­ж­да зна­че­ни­е­то на ин­хи­би­то­ри­те на ери­т­ро­по­е­за­та при бол­ни с ХБН.

Ус­та­но­вЯ­ват се: in vitro ин­хи­би­ра­не на ери­т­ро­по­е­за­та при ин­ку­би­ра­не на ми­ши ко­с­тен мо­зък с уре­ми­чен се­рум в при­съ­с­т­ви­е­то на ра­с­те­ж­ни фа­к­то­ри, вклю­чи­тел­но Епо; по­ви­ше­но ни­во на Епо в кръ­в­та на нЯ­кои бол­ни с ХБН, ле­ку­ва­ни с хе­мо­ди­а­ли­зи; въ­ве­ж­да­не­то на бо­га­та на Епо пла­з­ма от бо­лен с ап­ла­с­ти­ч­на ане­миЯ у бол­ни с на­пре­д­на­ла бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност не при­чи­нЯ­ва аде­к­ва­т­на ре­ти­ку­ло­ци­то­за; бол­ни­те, ле­ку­ва­ни с пе­ри­то­не­ал­на ди­а­ли­за, имат по-че­с­то нор­ма­лен хе­ма­то­к­рит в сра­в­не­ние с бол­ни­те, ле­ку­ва­ни с хе­мо­ди­а­ли­за.

Най-че­с­то се об­съ­ж­да зна­че­ни­е­то на па­ра­т­хор­мо­на, спер­ми­на и ри­бо­ну­к­ле­а­за­та ка­то ин­хи­би­ра­щи аген­ти.

До­ка­то гру­би­Ят не­пре­чи­с­тен ек­с­т­ракт на па­ра­т­хор­мон има не­с­пе­ци­фи­ч­но ин­хи­би­ра­що дей­с­т­вие вър­ху ран­ни пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци, ка­к­то на кле­т­ки­те от ери­т­ро­и­д­на­та, та­ка и на гра­ну­ло­ци­т­на­та ли­ниЯ, то пре­чи­с­те­ни­Ят па­ра­т­хор­мон, ре­с­пе­к­ти­в­но ак­ти­в­ни­Ят фра­г­мент (ами­но­ки­се­ли­ни 1-34)не по­ти­с­кат ери­т­ро­по­е­за­та in vitro.

Ефе­к­тът на спер­ми­на съ­що не е спе­ци­фи­чен и за­сЯ­га и гра­ну­ло­ци­т­ниЯ ред, а и ни­во­то на спер­ми­на не е по­ви­ше­но в кръ­в­та на ди­а­ли­зи­ра­ни бол­ни.

Дей­с­т­ви­е­то на ри­бо­ну­к­ле­а­за­та съ­що е не­с­пе­ци­фи­ч­но, за­сЯ­га и дру­ги­те кръ­в­ни ре­до­ве, а при бол­ни­те с ХБН бро­Ят на ле­в­ко­ци­ти­те и тром­бо­ци­ти­те по пра­ви­ло е нор­ма­лен.

По­д­чер­та­ва се, че 3-4-кра­т­но по­ви­ша­ва­не на ни­во­то на Епо в кръ­в­та на бол­ни­те с ХБН и ане­ми­чен син­д­ром пра­к­ти­че­с­ки оз­на­ча­ва не­до­с­та­тъ­ч­на, не­а­де­к­ва­т­на се­к­ре­циЯ на хор­мо­на.

Съ­ще­с­т­ву­ва ма­кар и ле­ко­с­те­пен­но съ­к­ра­ща­ва­не на про­дъл­жи­тел­но­ст­та на жи­во­та на чер­ве­ни­те кръ­в­ни кле­т­ки у бол­ни­те с ХБН.

При на­ли­чи­е­то на нор­мал­ни бъ­б­ре­ци то­зи ефект би се ком­пен­си­рал ле­с­но чрез по­ви­ше­на се­к­ре­циЯ на Епо.

Зна­чи­ма кръ­во­за­гу­ба се ус­та­но­вЯ­ва при око­ло 25%от бол­ни­те с на­пре­д­на­ла ХБН и мо­же да до­при­не­се за раз­ви­ти­е­то на те­х­ниЯ ане­ми­чен син­д­ром.

Най-съ­ще­с­т­ве­но зна­че­ние за те­зи кръ­во­за­гу­би има ка­че­с­т­ве­но­то на­ру­ше­ние на тром­бо­ци­ти­те, ко­и­то пък до­при­на­сЯ за кръ­во­и­з­ли­ви от сто­ма­ш­но-чре­в­ниЯ тракт, ко­жа­та и дру­ги ли­га­ви­ци.

В ре­зул­тат се удъл­жа­ва вре­ме­то на кър­ве­не и се на­ру­ша­ва тром­бо­ци­т­на­та аг­ре­га­циЯ, на­ма­лЯ­ва се ак­ти­в­но­ст­та на тром­бо­ци­т­ниЯ фа­к­тор 3,на­ма­лЯ­ва ни­во­то на тром­бо­к­сан А₂ и се уве­ли­ча­ва то­ва на про­с­та­ци­к­ли­на в тром­бо­ци­ти­те, на­ма­лЯ­ва ак­ти­в­но­ст­та на ком­п­ле­к­са ме­ж­ду фа­к­тор VIII и фа­к­то­ра на von Willebrand.

Тра­ди­ци­он­но­то ле­че­ние на ане­ми­ч­ниЯ син­д­ром при тер­ми­нал­на бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност вклю­ч­ва при­ла­га­не­то на ан­д­ро­ге­ни при ли­п­са на се­ри­о­з­ни стра­ни­ч­ни про­Я­ви и про­ве­ж­да­не­то на кръ­во­п­ре­ли­ва­ниЯ при про­Я­ва на те­ж­ка хи­по­к­се­ми­ч­на сим­п­то­ма­ти­ка.

При ди­а­ли­зи­ра­ни бол­ни се при­ла­га ле­че­ние с по 1 мг фо­ли­е­ва ки­се­ли­на през ус­та­та, за да се ком­пен­си­рат на­с­тъ­п­ва­щи­те по вре­ме на ди­а­ли­за­та за­гу­би.

По то­зи на­чин се пре­до­т­в­ра­тЯ­ва по­Я­ва­та на вто­ри­ч­на Ят­ро­ген­на ме­га­ло­б­ла­с­т­на ане­миЯ.

При­ла­га се же­лЯ­зо орал­но или под фор­ма­та на де­к­с­т­ра­нов пре­па­рат ве­но­з­но, за да се оси­гу­ри кон­цен­т­ра­циЯ на фе­ри­ти­на от по­рЯ­дъ­ка на 30-50 нг/мл.

Въ­ве­ж­да­не­то на ан­д­ро­ге­ни по­до­б­рЯ­ва ане­ми­ч­ниЯ син­д­ром или чрез прЯ­ко сти­му­ли­ра­не на ко­с­т­ниЯ мо­зък, или по-ве­ро­Я­т­но чрез сти­му­ли­ра­не об­ра­зу­ва­не­то на Епо в бъ­б­ре­ци­те, и/или чер­ниЯ дроб.

При про­ве­де­но през 1988 г. про­у­ч­ва­не в сра­в­не­ние с 3 дру­ги ле­кар­с­т­ве­ни фор­ми на ан­д­ро­ге­ни най-до­б­ри те­ра­пе­в­ти­ч­ни ре­зул­та­ти се по­лу­че­ни с на­н­д­ро­лон де­ка­но­ат.

Той се при­ла­га му­с­кул­но 100-200 мг се­д­ми­ч­но в про­дъл­же­ние най-мал­ко на 6 ме­се­ца.

Стра­ни­ч­ни про­Я­ви ка­то ви­ри­ли­зи­ра­не, ув­ре­ж­да­не на чер­но­д­ро­б­на­та фун­к­циЯ и др. ог­ра­ни­ча­ват си­с­тем­но­то при­ло­же­ние на ан­д­ро­ге­ни­те.

Чрез пре­ли­ва­не на ери­т­ро­ци­т­на ма­са се до­с­ти­га най-бър­зо по­ви­ша­ва­не на стой­но­с­ти­те на хе­ма­то­к­ри­та и ели­ми­ни­ра­не­то на хи­по­к­се­ми­ч­на­та сим­п­то­ма­ти­ка.

Тран­с­фу­зи­и­те оба­че са свър­за­ни със се­ри­о­з­ни ри­с­ко­ве: съ­ще­с­т­ву­ва въз­мо­ж­ност за пре­на­сЯ­не на хе­па­тит В или ни­то-А, ни­то-В.

В от­дел­ни слу­чаи е ре­ги­с­т­ри­ра­но и пре­на­сЯ­не по то­зи на­чин на HIV-ин­фе­к­циЯ.

Въз­ни­к­ва­не­то на ан­ти­те­ла спрЯ­мо ан­ти­ге­ни от си­с­те­ма­та HLA е при­чи­на нЯ­кои от ди­а­ли­зи­ра­ни­те бол­ни да не мо­гат да при­е­мат тран­с­п­лан­ти­ран бъ­б­рек.

Въз­мо­ж­но е по­ти­с­ка­не­то на ери­т­ро­по­е­ти­ч­на­та фун­к­циЯ на ко­с­т­ниЯ мо­зък в ре­зул­тат на че­с­ти хе­мо­т­ран­с­фу­зии.

У ди­а­ли­зи­ра­ни­те бол­ни ле­с­но мо­же да въз­ни­к­не пре­то­вар­ва­не с же­лЯ­зо по­ра­ди на­д­ви­ша­ва­не ог­ра­ни­че­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на ор­га­ни­з­ма за ели­ми­ни­ра­не­то му.

Се­ру­мен фе­ри­тин над 300 нг/мл, го­во­ри за на­ли­ч­но пре­то­вар­ва­не с же­лЯ­зо.

ВсЯ­ко кръ­во­п­ре­ли­ва­не по­ви­ша­ва ни­во­то на се­рум­ниЯ фе­ри­тин сре­д­но с 60 нг/мл.

Же­лЯ­зо­то се от­ла­га в ре­ти­ку­ло-ен­до­тел­ни­те кле­т­ки на чер­ниЯ дроб, ко­с­т­ниЯ мо­зък и дру­ги ор­га­ни и мо­же да до­с­ти­г­не до сте­пен, го­во­ре­ща за на­ли­чие на тъ­кан­на хе­мо­си­де­ро­за.

Ери­т­ро­по­е­ти­на се на­ми­ра в тол­ко­ва мал­ка кон­цен­т­ра­циЯ в нор­мал­на кръв или бъ­б­ре­ч­на тъ­кан, че оче­ви­д­но не е ре­ал­но пре­чи­с­т­ва­не­то му и из­по­л­з­ва­не­то му за те­ра­пе­в­ти­ч­ни це­ли от те­зи из­то­ч­ни­ци.

Изо­ли­ран е Епо-ге­нът от ге­ном­на­та "би­б­ли­о­те­ка" на чо­ве­ш­ки фе­та­лен че­рен дроб.

Ге­нът, за­е­д­но с дру­ги по­с­ле­до­ва­тел­но­с­ти от ну­к­ле­и­но­ви ки­се­ли­ни, пре­д­на­з­на­че­ни за сти­му­ли­ра­не ек­с­п­ре­си­Я­та на Епо, е въ­ве­ден във ве­к­тор, при­чи­нЯ­ващ ек­с­п­ре­сиЯ на пла­з­ми­ди.
http://medicine-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=126&Itemid=38
http://medicine-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=121&Itemid=38