Частни анализи :: Пънчо и Загорелка

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.01.2012 13:22 - Пънчо и Загорелка

Автор: apologetic Категория: Хоби

Прочетен: 1982 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.03.2012 21:44

Пънчо и Загорелка бяха най-красивите гъбки в гората от своя вид. Пънчо беше с кафява губличка и дебело бяло пънче. Той беше най-малката манатарка в гората и растеше под куполите на майка си и баща си. Близо до неговата полянка, пълна с цветчета, праханки, множество бръмбари и пеперуди, до самия й край с шумата на съседните вековни дървета беше израстнала неговата приятелка Загорелка. Тя беше грациозна гъба, чиято майка бе сърнела и бе израстнала преди години на това място. Имаше красив бял чадър, а по средата на своята талия имаше красива и нежна пелерина, а пънчето и беше толкова високо, че тя бе най-високата гъба в гората. Нямаше по красива от нея. Бръмбарите мечтаеха да нахапят от нейната бяла и нежна пелерина. Горските мишки мислеха, че под дъхавия аромат се крие бяло сиренце като край някоя мандра. Всяка от най-красивите пеперуди се състезаваше да кацне върху изящната й чадъреста купола, за да се препича на слънчевите лъчи и да изглежда още по-хубава. Разбира се Загорелка щеше да стане кафява като всички свои събратя и сестри, но в последните дни на нейната свежа премяна, тя все още светеше с най-чистия и млечно-бял цвят в цялата гора. През деня Пънчо и Загорелка често си изпращаха послания по някоя друга добра пеперуда и се радваха на топлите летни дни. Любуваха се на вълшебния и многолюден свят на насекомите. Споглеждаха се когато ловци и диви животни минаваха покрай тях и се стараеха да изглеждат незабележими, сякаш са потънали в околните треви и целия горски камуфлаж и помага да останат незабелязани, освен от най-зорките очи. Малките сърнички е оглеждаха в Загорелка, а малките вълчета пъхаха нослетата, за да усетят вкусния аромат на Пънчо. Мнозина горски животни знаеха, че манатарките и сърнелките са най-вкусните в цялото гъбно царство. Най- ароматна от всички гъби оставаше само пачето краче, а най-красивата и най-опасна бе червената мухоморка и дяволската гъба.
Всички горски животни се радваха за Пънчо и Загорелка, защото те бяха добри приятели и растяха в най-самотната полянка с средата на планината. Катерицата скоклива много харесваше сърнели, но като видя красивата Загорелка, я заобиколи и я остави да краси гората. Мечката поспаланка отчупи едно парче от бащата на Пънчо и така остави малкия гъбчо да расте под закрилата на своите родители. Но след няколко дни едно малко русо момиченце на име Петя се бе загубило в гората, намери Загорелка и Пънчо и отнесе със себе си, за да не умре от глад. Така Пънчо и Загорелка бяха щастливи, че успяха да помогнат и да спасят от глад първокласничката Петя.

Нагоре