В типично ориеанталски стил с известна промяна в стилово отношение е продукцията Великолепния век, интерпретираща историческата сага за Сюлейман и неговото управление. Филмът обаче не може да избяга от пропагандата и сблъсъка на двете религии, представяйки в апотеозна светлина въпросния османски владетел. Преплитайки личната драма на отделни персонажи с пресилената драма на царското управление, екранизацията само постига евтиния ефект на турските сериали, които потъвайки в детайлите на ежедневието и протежността на дребната фактология, губят и правят на истинска боза тази историческа сага от 38 серии.

http://vbox7.com/play:1957bc775e
http://www.dailymotion.com/video/xincvm_yyyyyyyyyyyyy-yyy-17-yy-yyyy-2-y-yy-yyyyyyyy_shortfilms#rel-page-1 

Във „фалократичната“ османска държава мъжкият монопол бил разчупен още от неговата баба Гюлбахар Султан, както и от майка му Хафса Султан, които давали акъл на управниците, в т.ч. и на самия владетел. Хуррем Султан (Роксолана) – жената на Кануни, се развихря най-вече след като си урежда сметките с Махидевран, и след смъртта на Хафса Вали- Де Султан през 1533 г. От момента, в който потомствената украинка и бивша робиня става башкадъна, започва нейният възход, почти до самата й смърт през 1558 г. (тоест 25 години тя държи Сюлейман Кануни в ръцете си). Хуррем се включва активно във водовъртежа на политическите заговори, семейни интриги и престъпления. Тя има ключова роля при убийството на везириазамите Макбул Ибрахим Паша и Кара Ахмед Паша. Съюзявайки се с Рюстем Паша, тя стои и в основата на заговора срещу шехзаде Мустафа – един от любимите синове на Сюлейман от Махидевран, който е убит заедно с дъщеря си и своя зет. Да не говорим за това, че тя е и първопричината за изпращането на Махидевран Кадън в изгнание. Само смъртта попречила на Хуррем да постави на трона сина си принц Баязид. Но пък нейната дъщеря Михримах и внучката й Айше Хюмашах не останали по- назад от своята именита майка и баба и определено се намесили активно в сблъсъка между Селим (бъдещ султан) и Баязид. Михримах е тази, която насажда омразата между Сюлейман I и Баязид, а последен акорд от тази семейна драма се явява смъртта на Баязид барабар с неговите синове.

В плен на интригите попадат Селим II и неговият син Мурад III, които били заслепени от любовта и страстта си към своите кадъни. Възползвайки се от „слабия им ангел“, техните нежни половинки заплели такива задкулисни игри, в които взели участие всички обекти и субекти в харема: от падишаха, през министрите, наложниците, евнусите, кетхюдите, калфите; в машинациите се включили дори мюфтията и, естествено, и еничарс- ките аги. Известният везир Сокуллу Паша, въпреки своите безспорни качества, се видял в чудо от това змийско гнездо. Като главни „актриси“ в политическата игра се откроили Михримах Султан, Нурбану Султан (жена на Селим И), Сафие Султан (на Мурад III), дъщерите на Селим II – Исмихан, Гевхермюлук, фатма, Весфие и сие (дъщерята Айше Султан) и др.

След тази бъркотия на хоризонта изгрява звездата на Кьоеем Мах-пейкер Султан. Съсредоточавайки властта в свои ръце, тя задълго време диктува волята си в империята, до детронацията на нейния син Ибрахим I през 1648 г. Особено характерни за нейното време са ширещото се рушветчийство и корупцията, твърде типични като явление и при Нурбану и Сафие Султан. Султан Ибрахим, който както стана дума по-горе, е бил луд на темата жени и плътски удоволствия, накрая съвсем му отпуснал края. Но пък Кьосем не се давала на неговата женска „камарила“, която манипулирала сладострастния й син, и всячески се опитвала да го отдалечи от валиде султанката. В края на краищата жените на Ибрахим успели да го скарат с властната му майка, която била изгонена от двореца. Всъщност падишахът се отнесъл твърде непочтено и към своите сестри, като ги карал да прислужват на наложниците му. Да не говорим за това, че на последните той дарил и най-хубавите поземлени хасове, които били стопанисвани от техните бездарни роднини или любовници. Но Кьосем Султан все още не била казала своята последна дума.

На 18 август 1648 г. Ибрахим I е свален от трона след поредния пуч на еничарските аги, като човекът в сянка, който дърпа конците, е самата Кьосем. Десет дена по-късно малоумният падишах е убит по най-безпардонния начин, след изрична фетва, издадена от улемата. Като главна причина за отстраняването на двадесетия османски монарх се изтъква фактът, че той изнасилил красивата дъщеря на шейхюлисляма, но в интерес на истината той вече бил омръзнал на всички. Кьосем Султан отново става главната кадъна в харема и тъй като синът на Ибрахим Мехмед IV е твърде невръстен (на 7 години), тя за пореден път окупира властовата пирамида. Кьосем воглаве с агите от еничарския оджак налага политически режим, като отново на мода идват интриги- ^Те> Далаверите и рушветите, които всъщност никога не са спирали. Впоследствие султанката подготвя пъклен план, крайна цел на който е отравянето на Мехмед IV и убийството на неговата майка Турхан Султан, но той не се осъществява. В двубоя надделява по-младата Турхан, която успява да си спечели по-силни съюзници, като накрая Кьосем е удушена в една нощ в началото на септември 1651 г.

В момента, когато се разиграват тези събития, Мехмед IV е едва на десет години. Естествено е Турхан Султан да поеме регентството и в тази си роля тя се проявява като прагматична и дипломатична управница, жена, която разбира от военни дела и финанси. Трябва,да се отбележи също така, че при нея подкупите са сведени до минимум. Успехите на валиде кадъната се дължат и на факта, че нейното регентство съвпада с управлението на способните везири от рода Кьопрюлю, които са шиптъри по рекрута „девширме“ (кръвен данък). Всъщност именно при тяхната доминация се слага краят на „Салтаната на жените“, който приключва в исторически план някъде към 1656 г. След тази година ролята на жените в управлението намалява, като отделни приглушени проблясъци от това се забелязват при Махмуд II и Абдюлмеджид I.

Когато владетелите пожелаели, те викали някоя от кадъните (или всичките) при себе си за разговор. Към тях те се обръщали нежно и галено с „Кадънъм“, а самите кадъни се споменавали помежду си като „Йол- даш“(другарка). При Мехмед V Решад (1909-1918), когато някоя от кадъните желаела да посети своя господар (разбирай да сподели неговото ложе), тя изпращала при него с покана башслугинята Хазнедар (Хюнкяр) калфа, която обикновено се движила с фенер в ръка. За отбелязване е, че почти всички жени на въпросния Мехмед V се отличавали със своята висока култура. Що се отнася до кадъните, те се обръщали към своите синове (шехзаде) със свойското „Ефенди хазретлери“ или просто като „Арсланъм“ (лъвчето ми) и съгласно изискванията винаги ги посрещали изправени (все пак това е бъдещ падишах). Независимо на колко години били принцовете, те се отнасяли с подобаващо уважение към своите майки и ги целували по ръцете. Когато някой от по-издигнатите членове на сарая изразявал своето уважение към дадена кадъна, то съгласно етикета я целувал по крайчеца на роклята й, на което нежната особа деликатно казвала „недей“... Когато кадъните излизали по сокаците, това се правило по възможност тайно, но самото наличие на най-красивите карети, харемаги, калфи и кочияши подсказвало на простолюдието, че това са персони от най-висок ранг.
Източник - http://www.librev.com/component/content/article/30-discussion-culture/1355-2011-09-19-08-15-08

Mojete da gledate filma s bg subtitri

http://www.dailymotion.com/video/xincvm_yyyyyyyyyyyyy-yyy-17-yy-yyyy-2-y-yy-yyyyyyyy_shortfilms#rel-page-1

мразя турски сериали-но този го гледам с интерес-много от
тъй наречени дворцови интриги,са актуални и към днешна дата-
има какво да научи човек.