За всички природобюлители предлагам най-новите данни за българската флора Българска тимелея

Thymelaea bulgarica Cheshm.

Сем. Thymelaeaceae – Тимелeеви

Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. Български ендемит.

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 8–35 cm, тънко, нежно, неразклонено или слаборазклонено. Листата последователни, приседнали, линейни, дълги 8–12 mm. Цветовете двуполови и еднополови, зеленикавожълти, разположени в пазвите на горните листа. Прицветниците яйцевидни или ланцетни, дълги 2–5 mm. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена, но семенната продуктивност е силно зависима от климатичните условия.

Местообитания и популации. Обитава разредени субмедитерански храсталаци отCarpinus orientalis с участие наFraxinus ornus, Cotinus coggygria ,Syringa vulgaris и тревна покривка главно от степни и ароматни видове. Почвите са канелено-горски, сухи, каменисти, отцедливи и силно ерозирани с варовита скална основа. Популациите са с численост 25–100 индивида, разпръснати върху площ от няколко m2.

Разпространение в България. Стара планина (Изт. – природен парк „Сините камъни“), Знеполски район, Славянка, Пирин; при 900–1500 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, пороища и ерозия на почвата; утъпкване от туристи. Малка численост и площ на популациите, разногодишни флуктуации в семепродуктивността и числеността на популациите в резултат на годишните климатични условия.

Предприети мерки за защита. Част от популациите са в защитени територии (природен парк „Сините камъни“, национален парк „Пирин“) и задачите по опазването им са заложени в плановете за управление на тези територии. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Строго спазване на предвидените мерки за защита на вида в съответните Планове за управление. Коригиране на туристическите маршрути в находищата.

Литература: Стоева, 2004; Cheshmedziev, 1997.

Автор Милка Стоева

Български ерантис

Eranthis bulgaricus Stef.

Сем. Ranunculaceae – Лютикови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно растение с грудковидно удебелено коренище. Стъблото високо 7–13 cm, изправено, голо, неразклонено. Стъбловите листа 3, дълги до 2 cm, събрани в розетка в основата на цвета, приседнали, дълбоко дланевидноразсечени, дяловете линейни. Цветът единичен, жълт, с многобройни тичинки и плодник от 4–6 свободни плодолиста. Плодът съставен от 4–6 многосеменни мехунки, на върха с кукесто извито носче. Цв. II(III), пл. III(IV). Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.

Местообитания и популации. Среща се в широколистни гори и храсталаци и по тревисти места в покрайнините на горите. Известно с една популация от няколко хиляди индивида, разположени на малки групи.

Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Връшка чука); от 550 до около 690 m н. в.

Общо разпространение. България, Сърбия.

Отрицателно действащи фактори. Сгъстяването на склопа на гората и храсталаците, пожари, плътно обрастване на покрайнините на горите с туфести житни треви. Ограничената площ на популацията.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището му попада в границите на защитена местност „Връшка чука“.

Необходими мерки за защита. По-детайлно проучване на застрашаващите фактори, биологията и екологията на вида, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Включване на Връшка чука като защитена зона от Европейската екологичната мрежа НАТУРА 2000.

Литература: Стефанов, 1963; Панов, 1970.

Автор Владимир Владимиров
Photo author- A.petrova

eranthis hyemalis - photo wiki

Дългогрудеста метличина

Cyanus pseudoaxillaris (Stef. & T. Georgiev) Holub

Centaurea napulifera subsp.pseudaxillaris (Stef. & T. Georgiev) Stoj. & Acht.4,Cеntaurea pseudaxillaris Stef. & T. Georgiev2

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2b(iii)c(iii); C2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, с тесни вретеновидни задебелявания, дълги 4–6(20) cm. Стъблото неразклонено, високо до 15–25(30) cm, бяловлакнесто, силно облистено. Листата бяловлакнести, елиптични до линейноланцетни; целокрайни до перестонаделени; най-горните листа целокрайни, по-дълги от кошничката, събрани в снопче. Кошничките единични, около 3 cm в диаметър. Обвивните листчета светлозелени, широкотриъгълни до полуелиптични. Придатъците на обвивните листчета низбягващи до основата, с тъмнокафяв ръб и ресни със сламеножълт връх. Вътрешните цветове в кошничката тръбести, пурпурни до тъмнорозови, с пурпурни прашници. Външните цветове лъчисти, цикламени до пурпурни. Плодосемката дълга 4–5 mm. Хвърчилката дълга 2–2,5 mm. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани с помощта на мравки.

Местообитания и популации. Из тревисти места и по периферията на каменисти поляни в разредени дъбови и смесени гори и храсталаци, в равнините и предпланините. Популациите са малочислени, с до 50 фертилни индивида.

Разпространение в България. Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 450 m н. в. В последните години видът със сигурност е известен от 3 локалитета – Бесапарски ридове и Овчи хълмове, Пазарджишко и „Аязмото“ край Стара Загора.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на характерните местообитания – ксеротармните дъбови гори, изключително ниската численост и слабите възобновителни и миграционни възможности на вида. Привързаността към специфичен, застрашен хабитат.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие на вида и/или включване в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и подпомагане на размножаванетоin situ ; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Станев, 1975а, 1979в; Банчева, 1999; Bancheva, 1999; Bancheva & Raimondo, 2003.

Автор Светлана Банчева

Лепкаво земно езиче

Geoglossum glutinosum Pers. : Fr.

Сем. Geoglossaceae

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv)].

Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) изправени, пoчти цилиндрични, високи 2–6 cm, с цилиндрична, лепкава, кафеникавочерна дръжка с размери 2–4 Ч 0,2–0,3 cm и с връхна, удълженоланцетна, повече или по-малко сплескана фертилна част, заемаща ? от цялата дължина на апотеция, широка 0,5–1 cm, с хрущялно-месеста консистенция, гладка, слизеста, лепкава, кафява или кафяво-черна. Спорите почти цилиндрични, 60–90 Ч 4–5 μm, с 6–11 септи, първоначално безцветни, по-късно кафяви. Образува плодни тела през VIII–X.

Местообитания и популации. Среща се на почва сред мъх, на поляни и край пътища.

Разпространение в България. Тракийска низина (над с. Каравелово).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на селскостопански дейности (земеделие, животновъдство), замърсяване на въздуха и почвите, суша, глобално затопляне.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за монитиринг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, Стойчев, 1983; Gyosheva et al., 2006.

Автор Евтимия Димитрова

Artemisia eriantha Ten.

Artemisia petrosa (Baumg.) Fritsh1, 4

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii); C2a(i)]. IUCN(V), ЗБР. Глациален реликт.

Морфология и биология. Многогодишно туфесто тревисто растение. Коренището полувдървеняло, с многобройни стерилни розетки. Стъблата 8–20 cm дълги, възходящи до изправени, сиви до сребристосиво-зелени, прилегнало- до вълнестовлакнести. Долните стъблови листа и тези на стерилните розетки двойно, рядко тройно 3-делни, сиво-бели до сиво-зелени, прилегнало- до напластеновлакнести. Стъбловите листа приседнали, цели до плитко просто-перестонаделени. Кошничките 5 mm в диаметър, събрани в рехаво гроздовидно съцветие в горната част на стъблото, полусферични до почти кълбести, на къси дръжки или почти приседнали (в горната част), в основата с простоперести до цели присъцветници. Обвивните листчета прилегнало до вълнесто-бяловлакнести; външните с тесен светлокафяв, вътрешните с широк тъмнокафяв ципест връх. Цветовете с жълтеникави венчета, с прилегналовлакнести дялове. Плодосемките полуцилиндрични, влакнести. Цв. VII–IX, пл. IX–XI. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и коренищни издънки.

Местообитания и популации. Расте по скални пукнатини и на ерозирана скална основа, по скалисти и тревисти склонове във високопланинския пояс. Популациите са сравнително малочислени, фрагментирани и с ограничена площ. Участват в изграждането на скални растителни групировки заедно сLeontopodim alpinum subsp.nivale ,Sesleria k orabensis ,Papaver degenii ,Campanula cochlearifolia , A rmeria alpina, Alyssum cuneifolium subsp.pirinicum идр.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – варовити скали по северните склонове на вр. Мазалат), Пирин (Сев. – по варовити терени между долината на р. Бъндеришка и Разложки Суходол и по-рядко върху силикатни скали – вр. Тодорка и в долината на р. Демяница), Рила (по варовитите скали в Северна и Северозападна Рила); от 1880 до около 2800 m н. в.

Общо разпространение. Южна и Централна Европа (Пиренеи, Югозападни Алпи, Централни Апенини, Карпати, Балкански полуостров).

Отрицателно действащи фактори. Малочислени и изолирани популации, ниски възобновителни възможности, утъпкване при туристически преходи.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, включително и в резерват „Баюви Дупки–Джинджирица“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Божилова, Тонков, 1984; Кузманов, 1984б; Stoyanov, 2008.

Автор Чавдар Гусев
 

Ахтарова метличина

Cyanus achtarovii (Urum.) Holub

Centaurea achtarovii Urum.1, 2, 6, Centaurea triumfettii subsp. achtarovii (Urum.) Kozuharov & N. Andreev4

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото високо 2–12(20) cm, неразклонено, изправено, гъсто бяловлакнести. Листата обикновено в приосновна розетка, широкоелпитично-лопатовидни, целокрайни, рядко пересторазделени; гъсто бяло до сиво напластени от двете страни. Кошничките единични, широки 3–4 cm. Обвивката на кошничката широка 10–15 mm. Обвивните листчета триъгълни, с придатъци, низбягващи почти до основата им, завършващи с черен ръб, снабден с многобройни сребристи ресни. Вътрешните цветове тръбести, синьо-виолетови с пурпурни прашници; външните лъчисти, сини до виолетови. Плодосемката дълга 4–5 mm. Хвърчилката дълга до 0,5 mm. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани с помощта на мравки.

Местообитания и популации. По каменисти поляни към горната граница на гората и в клекови и хвойнови храсталаци в субалпийския пояс, върху варовик. Образува фрагментирани популации от десетки индивиди. Единствено популацията под вр. Ореляк (Южен Пирин) е от няколко стотици индивиди. Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат, отделните находища са силно изолирани помежду си.

Разпространение в България. Пирин; (1700)2200–2600 m н. в.

Общо разпространение. България. Погрешно се съобщава за Румъния катоC. achtaroviisubsp.sooiana Borhidi и за Р Македония вместоC. triumfettii .

Отрицателно действащи фактори. Изграждането на лифтени станции и съоръжения за скитуризъм, ерозията. Привързаността към специфичен хабитат, ниският репродуктивен, възобновителен и миграционен потенциал на вида и ограниченото разпространение.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от популациите на вида са в границите на национален парк „Пирин“ (резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Ореляк“). Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, при необходимост подпомагане на размножаванетоin situ и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Нинова, 1984; Банчева, 1999; Bancheva, 1999; Meshinev, 2006; Bancheva & Raimondo, (in press).

Автор Светлана Банчева


 

Бледоохрена рутщрьомия

Rutstroemia calopus P. Karst.

Сем. Rutstroemiaceae

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii)+2b(iv)].

Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) повърхностни, разпръснати, дисковидни, с цилиндрична, бледоохрена дръжка, дълга до 3 mm; дискът 1–15 mm в диаметър, слабо вдлъбнат до почти плосък, бледоохрен. Спорите широкоелипсовидни, със заострени краища, 12,5–15 Ч 5–6 μm, едноклетъчни, с две едри мастни капки, безцветни. Плодни тела се образуват през V–VI.

Местообитания и популации. Среща се в тревни съобщества на мъртви листа и стъбла на тревисти растения.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша).

Общо разпространение. Европа.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на суша, залесяване, туризъм, дърводобив, промяна в динамиката на местните видове, които влияят директно върху хабитата, ограничено разпространение.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Dimitrova, 1996, 2002b; Gyosheva et al., 2006.

Автор Евтимия Димитрова

Бодлива меластиза

Melastiza cornubiensis (Berk. & Broome) J. Moravec

Melastiza chateri (W.G. Smith) Boud.

Сем. Pyronemataceae

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].

Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) 0,5–1,5(2.5) cm в диаметър, приседнали, първоначално чашковидни, по-късно разперени, с яркооранжев до яркочервен химений; външната повърхност по-светла, по ръба с къси снопчета от кафяви, тъпи на върха, власинки с размери 90–160 Ч 7,5–10 μm, с 1–4 септи и стени, дебели 1–2 μm. Спорите елипсовидни, 17–19 Ч 9–11 μm, едноклетъчни, с 1–2 едри мастни капки и с груба, неправилна мрежа по повърхността, често с шиповиден израстък на всеки край. Образува плодни тела през V–X.

Местообитания и популации. Среща се на влажни песъчливи, глинести или варовити почви.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Родопи (Зап. – резерват „Беглика“).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на залесяване, дърводобив, животновъдство, ограничен ареал.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е в резерват „Беглика“. Популациите на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Александров, 1970; Стойчев, Димчева, 1987б; Gyosheva et al., 2006.

Автор Евтимия Димитрова

Алпийски корал, Боров корал

Hericium flagellum (Scop.) Pers.

Сем. Hericiceae – Корали

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]

Морфология и биология. Плодното тяло храстовидно или кораловидно разклонено, месесто, високо до15 (20) cm, бяло, понякога с розов оттенък, по-късно жълтеникаво до кафеникаво. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, разположени на края на разклоненията в различни посоки, дълги, прави или леко извити, едноцветни с плодното тяло. Месото бяло, по-късно жълтеникаво. Спорите почти кълбовидни, 4,5–6 Ч 4,5–5,5 µm, бели. Образува плодни тела единично или на групи, VIII–XI.

Местообитание и популации. Развива се върху мъртва дървесина в стари иглолистни (смърч –Picea , ела –Abies) и смесени гори (ела –Abies , бук –Fagus) в планините.

Разпространение в България. Пирин (Ю. – над гара Яворов), Рила (под х. „Мальовица“, биосферен резерват „Парангалица“, около Рилски манастир).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив и изнасяне на мъртва дървесина при горскостопански дейности, туризъм и отдих, пожари, събиране за храна за лични нужди.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Известните находища са на територията на националните паркове „Пирин“ и „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и в биосферен резерват „Парангалица“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Стойчев, Димчева, 1982; Stoichev & Gyosheva, 2005; Gyosheva et al., 2006.

Автор Мелания Гьошева

  

 

 


 

Вагеницова метличина

Centaurea wagenitziana Bancheva & Kit Tan

Centaurea amplifolia auct. bulg., non Boiss. & Heldr.1, 4, 5

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii); C2a(ii)] , ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно растение с масивно, 60–100 cm дълго, вдървеняло, вертикално коренище. Стъблата високи 80–150 cm, изправени, слабо разклонени в горната си част, гъсто облистени. Листата пересторазсечени; долните дълги 35–45 cm и широки 25–35 cm, с 4–6 двойки елиптичноланцетни дялове, 15–18 cm дълги и 5–6,5 cm, широки назъбени по ръба. Кошничките 25–35 mm. Обвивката на кошничката кълбовидна, 12–15 mm в диаметър. Придатъците на средните обвивни листчета с вид на пламък, широко полулунни, целокрайни или неравномерно разкъсани, 2–5 mm широки към върха. Цветовете бледорозови до бели, с 5 тъмнопурпурни жилки. Плодосемката дълга 6–7 mm, хвърчилката дълга 7–9 mm, жълтеникави до тъмнокафяви. Цв. VI, пл. VII. Насекомоопрашващо се растение.

Местообитания и популации. По периферията на поляни в гори от цер и благун, върху канелени горски почви. Единствената известна популация е изградена от около 450 индивида с групово разпределение. Семенното размножаване на вида е силно затруднено поради ниската кълняемост на семената (в лабораторни условия 20% кълняемост) и от паразитни насекоми. Повече от 50% от популацията е инфектирана от ларви на насекоми, които се развиват в кошничката и в самите плодосемки, като ги разрушават.

Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (Дервентски възвишения – северно от с. Голям Дервент, Елховско); до около 400 m н. в. В миналото видът (определян погрешно катоCentaurea amplifolia) е бил известен от 3 локалитета: Сакар планина – между Тополовград и с. Планинец (където не е намиран повече от 30 години) и Южно Черноморско крайбрежие – Бакърлъка, Созопол и с. Мандра, Бургаско (където не е намиран повече от 70 години).

Общо разпространение. България и Турция.

Отрицателно действащи фактори. Унищожаването на дъбовите гори в ниските надморски височини. Изграждането на язовир на мястото на популацията от с. Мандра. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат към който е привързан и масовото опаразитяване.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „неопределен“ с названиетоCentaurea amplifolia .

Необходими мерки за защита. Изготвяне на План за действие за опазване на вида, обявяване на защитена територия. Мониторинг на популацията, подпомагане на размножаванетоin situ и събиране на семенен материал за Националната генбанка в гр. Садово.

Забележка. В България видът е погрешно определян катоCentaurea amplifolia Boiss. & Heldr.Съвременните изследвания показват, чеCentaurea amplifolia не се среща в България и Турция.

Литература: Нинова, 1984; Dostбl, 1976; Tan et al., 2009.

Автор Светлана Банчева


 

http://147.163.105.223/bocconea/5-607.pdf