Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2011 16:55 - Редки видове 2
Автор: apologetic Категория: Хоби   
Прочетен: 5982 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 27.09.2011 20:04



Винчелистен лопен

Verbascum bugulifolium Lam.

Celsia bugulifolia (Lam.) Jaub. et Spach1, 4

Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv); C2a(i)]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно до едногодишно тревисто растение, разредено неразклонено просто и дълго жлезистовлакнесто, по-гъсто в горната част. Стъблото високо 15–60 cm, просто или разклонено. Приосновните листа в розетка, на 2–5 cm дълги дръжки; петурите дълги 2,5–5(8) cm, широки 1,2–3(6) cm, широкотриъгълни до сърцевиднояйцевидни, целокрайни или назъбени. Стъбловите листа приседнали, значително по-малки, подобни на прицветниците, гъсто жлезисти. Цветовете разположени поединично, образуващи сбито, цилиндрично, покрито с жлези с виолетови главички, гроздовидно съцветие. Чашката дълга 5–8 mm, до основата разделена. Венчето 25–30 mm в диаметър, отвън синеещо, с жълти радиални ивици, отвътре зелено, отвън жлезисто, отвътре с папили по жилките на горните дялове; горните 2 дяла продълговати, 2 пъти по-тесни от долните. Тичинките 4; дръжките на горните 2 тънки, гъсто покрити с бели и виолетови папили. Плодът кутийка, дълга 5–8 mm, овална, гъстовлакнеста. Цв. ІV–VI, пл. V– VIІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. По сухи и тревисти места, пасища, храсталаци и редки дъбови (благунови и благуново-церови) гори. Популациите са малочислени, с дифузно разпределение на индивидите. Възобновяването е твърде бавно.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – южно от Ахтопол до с. Резово), Странджа (край с. Бродилово и резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 100 m н. в.

Общо разпространение. Балкански полуостров, Югозападна Азия (Северна Анатолия).

Отрицателно действащи фактори. Утъпкването и пашата на селскостапански животни, залесяването, ограничения ареал и ниската плътност на популацията.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите му се намират в границите на защитена местност „Силистар“, резерват „Узунбуджак“ и природен парк „Странджа“. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията, на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1995; Гусев и др., 2004.

Автор Чавдар Гусев
imageimage
image

Виолетова кегла

Ombrophila violacea (Hedw.) Fr.

Сем. Helotiaceae

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv,v)].

Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) разпръснати, обратнобухалковидни, с плосък или изпъкнал диск, 2–4 mm в диаметър, виолетово оцветени, меки, със желатинозна консистенция, надолу стесняващи се в повече или по-малко изразена дръжка; месото от тънкостенни, хиалинни, потопени в безцветен желатинозен субстрат, хифи. Спорите елипсовидни, 6–11 Ч 3–4 µm, едноклетъчни, с две мастни капки и с гладка обвивка, безцветни. Плодни тела се образуват през VIII–X.

Местообитания и популации. Среща се на гниещи листа в заблатени и сенчести места под дървета.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша).

Общо разпространение. Европа.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на туризъм, суша, ниска плътност, ограничено разпространение и ограничен ареал на вида.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Трите находища на вида се намират в защитена територия и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Александров, 1971; Gyosheva et al., 2006.

Автор Евтимия Димитрова

Виолетова звезданка

Sarcosphaera coronaria (Jacq.) Boud.

Сем. Pezizaceae

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii,iv)].

Морфология и биология. Младите плодни тела подземни, затворени, сферични или клубеновидни, 3–10 cm в диаметър, бели. Зрялото плодно тяло показващо се на повърхността на земята, едро (до 18 cm), паничковидно, радиално разкъсано на 7–10, извити навън, дяла; вътрешната (спорообразуващата) повърхност виолетова; външната повърхност белезникава до кремава, обикновено с полепнала почва. Месото крехко, белезникаво. Спорите елипсовидни, 13–18 Ч 8–9 µm, безцветни, гладки, с 2 мастни капки. Образува плодни тела през III–VIII.

Местообитания и популации. Среща се на почва в широколистни и иглолистни гори.

Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Софийски район, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина.

Общо разпространение. Европа, Северна Америка, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм, замърсяване на почвите.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е разположено на територията на старопланинския резерват „Стара река“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът е включен в списъка на гъбите, кандидати за включване в Приложение І на Бернската конвенция.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Бързаков, 1931; Хинкова, 1961; Хинкова, Стойчев, 1983; Гьошева-Богоева, 1984; Гьошева, 1991; Gyosheva & Vassilev, 1994; Fakirova et al., 2000, 2002; Dahlberg & Croneborg, 2003; Denchev et al., 2006.

Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев

image

image

Вълнеста рунянка

Hieracium villosum Jacq.

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 15–30 cm, облистени, гъсто звездовидно и с дълги 6–10 mm власинки, меко простовлакнести. Приосновните листа продълговатоланцетни, целокрайни или дребно назъбени, с вълновиден ръб, дълго влакнести, постепенно стеснени в крилата дръжка; стъбловите листа намаляващи по размер към върха на стъблото, продълговатояйцевидни до широкояйцевидни, приседнали. Кошничките 1–4. Обвивните листчета ланцетни, заострени, дълговлакнести. Цв. VII, пл. VIII. Апомиктно растение. Размножава се със семена (образувани агамоспермно) и с коренищни издънки (ниско ефективно).

Местообитания и популации. Обитава високопланински тревисти и скалисти места на варовит терен. Популацията в Стара планина е представена от няколко малочислени субпопулации с няколко десетки до стотици индивиди и заемащи площ от няколко десетки до няколкостотин m2.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – вр. Козя стена, вр. Мазалат и съседните им върхове), Рила; на 1600–2800 m н. в.

Общо разпространение. Западна и Средна Европа (на изток до Румъния и България), Северна Америка (САЩ).

Отрицателно действащи фактори. Ниската численост и площ на популациите. Част от туристическите пътеки минават през находищата и водят до утъпкване на субстрата и унищожаване на индивидите.

Предприети мерки за защита. Находищата попадат в защитени територии (резерват „Козя стена“, национален парк „Централен балкан“ и национален парк „Рила“), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Включване на вида списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Sell & West, 1976.

Автор Владимир Владимиров

image
Германска наумка

Cynoglossum germanicum Jacq.

Сем. Boraginaceae – Грапаволистни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii); C2a(ii); E].

Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–80 cm, изправено, просто влакнесто. Приосновните и долните стъблени листа с тясно крилати простовлакнести дръжки, дълги 3–10 cm, широки 2–3,5 cm, елиптични, на върха заострени, отгоре простовлакнести, отдолу рядко простовлакнести, целокрайни, по ръба ресничести. Стъблените листа дълги 5–15 cm, широки 3–4,5 cm, издребняващи нагоре, приседнали. Клонките на съцветието странични. Чашката дълга 5–7 mm, дяловете елиптични, двата по-големи, по ръба прилегналоресничести. Венчето синьо с розови жилки до розово-виолетово. Венечният диск широк 12–15 mm, звънест, дяловете заоблени, голи, в отвора с люспести, дребни, бялобрадавичести придатъци. Орехчетата 7–10 mm в диаметър, изпъкнали, с неправилно разположени бодливи шипчета. Цв. V–VII , пл. VI–VIII. Опрашването ентомофилно. Растенията са жизнени, с добро естествено възобновяване.

Местообитания и популации. Обитава гористи и сенчести места в Средна Стара планина върху варовити терени в смесена буково-габърова гора. Площта на популацията е около 5 дка, а общата численост е около 1000 индивида.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – еднократно намерен от Ив. Нейчев през 1899 г. в местн. Малуша, Габровско); на около 1000 m н. в. Повторно е намерен на 14.07.2006 г. от Юлиян Маринов по северните склонове на Шипченска планина при 980 m н. в. недалеч от посоченото от Нейчев находище (SOM 163 833).

Общо разпространение. Западна, Централна и отчасти Източна Европа, Югозападна Азия, Кавказ. Адвентивно в Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Горска сеч, пожари, паша и утъпкване.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището му е в границите на природен парк „Българка“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Обявяване на локалитета за защитена местност. Проучване на екологията и биологията на вида и събиране на семена за Нацоналната семенна генбанка в гр. Садово.

Забележка. Предстои публикуване на данните за морфологията и характера на местообитанията на вида от Юлиян Маринов.

Литература: Евстатиева, 1984а; Пеев, 1989; Kovanda, 1972.

Автор Елена Генова
image

Гола копривка

Celtis glabrata Stev.

Celtis caucasica Willd.1, 3

Сем. Ulmaceae – Брястови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv); C2a(i); E]. Терциерен реликт.

Морфология и биология. Храст или дърво високо до 8 m. Кората гладка, сива. Листата кожести, дълги 4–10 cm и широки 2–5 cm, ланцетни или неправилно ромбични с клиновидна основа, ръбът на петурата напилен, долната повърхност влакнеста, горната грапава и гола. Цветовете еднополови и двуполови, еднодомни. Двуполовите и женските цветове единични, а мъжките събрани в дихазии. Околоцветникът 5-делен, тичинките 5, плодникът продълговат. Плодът с гладък или слабо набръчкан ендокарп и кафяво-червен екзокарп. Цв. III–IV, пл. IX–X. Анемофилен вид. Размножава се с коренищни издънки и семена.

Местообитания и популации. Расте по сухи, скалисти и каменливи места, в гори отQuercus cerris, Carpinus orientalis иPinus sylvestris . Среща се поединично или на групи от 2–3 индивида. Предпочита сухи, топли и светли планинско-горски почви. Популациите на вида са фрагментарни и с малка площ – 0,5 дка.

Разпространение в България. Cевероизточна България, Дунавска равнина, Стара планина (Изт.), Родопи (Изт.),Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа; до 450 m н. в.

Общо разпространение. Балкански полуостров, Кавказ, Югозападна и Централна Азия.

Отрицателно действащи фактори. Среща се в райони с антропогенно въздействие – дребно земеделие, горска сеч, замърсяване на почвите от селското стопанство. Бавен темп на растеж, увреждане на листата от патогенни гъби (Sirosporium antenniforme).

Предприети мерки за защита. Част от находищата са в природен парк „Русенски Лом“. Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, изследване на числеността на популациите. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие; събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Георгиев, Паламарев, 1966; Маринов, 1984; Цонев, 2002; Browicz & Zelinski, 1977; Cherneva, 2002; Sameva & Bakalova (in press).

Автор Елена Генова
image

Дисковидна бучка

Helvella pezizoides Afzel. : Fr.

Leptopodia pezizoides (Afzel. : Fr.) Boud.

Сем. Helvellaceae

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката паничковидна до седловидна, широка 0,8–3 cm; горната (спорообразуваща) повърхност тъмнокафява до черна, долната сиво-кафява до тъмнокафява, влакнеста. Дръжката цилиндрична или леко приплесната, гладка, към основата с 1–2 слабо забележими вдлъбнатини; 1,5–6 Ч 0,3–0,5 cm, сиво-кафява до тъмнокафява, в основата белезникава до жълтеникава, влакнеста. Спорите елипсовидни, 17–20 Ч 10–12 µm, гладки, безцветни, разположени в един ред, с едра централна капка масло. Образува плодни тела през IX–X.

Местообитания и популации. Развива се на почва в широколистни и смесени гори.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша – местн. Слънчев рид), Средна гора (Зап. – Лозенска планина).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и др.; замърсяване на почвите.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, Александров, 1971.

Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
image

Дребна теменуга

Viola parvula Tineo

Сем. Violaceae – Теменугови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); C2a(ii)]. ЗБР.

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение, гъсто-дълговлакнесто по прилистниците, листните дръжки и стъблото или изцяло. Листата прости, последователни, дълги 0,5–2 cm, целокрайни до плитко закръгленоназъбени, долните петури продълговатозакръглени, останалите продълговатолопатовидни. Цветоносните стъбла 2–7(20) cm високи, с единични цветове в пазвите на листата. Цветовете дребни, дълги около 0,5 cm, венчето бледожълто или кремаво-бяло, рядко горните венчелистчета виолетови. Кутийката яйцевидна; семената кафяви, продълговатояйцевидни. Цв. IV–V, пл. V. Самоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.

Местообитания и популации. Расте на петна върху малки открити затревени площи. Общата площ на всички петна е до 100 m2. Находището е разположено на скален масив от южнобългарски гранит на южно и югоизточно изложение върху литосоли или на суха, бедна и плитка кафява горска почва. Расте съвместно с ендемични скални растения катоGenista rumelica ,Anthemis orbelica,Sempervivum erythraeum ,Sedum kostovii ,Sstefco ,Campanula lanata ,Scrophularia aestivalis,Potentilla regis - borisii и др. Популацията на вида е малочислена, с не повече от 300 индивида.

Разпространение в България. Родопи (Зап. – местн. Пашови скали); на 1350 m н. в.

Общо разпространение. Южна Европа, Кипър, Корсика, Сицилия, Анатолия, Западна Сирия, Северозападна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, ниската численост на популацията, пашата на добитък и активният туризъм в находището на вида.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището на вида е в границите на природна забележителност „Пашови скали“.

Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и на възможностите за отглеждане в експериментални условия. Ограждане на находището и ограничаване на достъпа на туристи. Промяна на категорията на защитената територия на защитена местност.

Литература: Ташев, 2003; Tashev, 2005.

Автор Александър Ташев

image

image

Арчеров клатрус

Clathrus archeri (Berk.) Dring

Сем. Phallaceae

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii,iii)].

Морфология и биология. Плодните тела отначало затворени, яйцевидни, около 4 cm в диаметър, белезникави; в зряло състояние с рецептакъл с дръжка, в горната част звездовидно разделен на 4–8 дяла, дълги  5–15(20) cm; в основата с мека, удължена волва. Дръжката на рецептакъла в долната част бяла, нагоре червеникава, висока до 5 cm. Глебата разположена върху вътрешната повърхност на дяловете на рецептакъла, маслиненокафява, със силен мирис. Спорите елипсоидални, 5–7 Ч 2–2,5 µm, безцветни, гладки. Образува плодни тела през VIII–X.

Местообитания и популации. Обитава песъчливи почви в иглолистни гори.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – туристически комплекс „Дюни“).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка, Азия, Австралия.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и замърсяване на почвите.

Предприети мерки за защита. М естообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Димчева и др., 1992.

image

 

Aseroe rubra

image
Дремников главопрашник

Cephalanthera epipactoides Fischer & C. A. Meyer

Сем. Orchidaceae – Салепови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ac(iv)+2ac(iv)]. ЗБР, CITES(2).

Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Развива 1–3(10) стъбла, до 35(45) cm високи, с 1–5 листа. Листата широколанцетни, дълги 2–5 cm. Съцветията до 2/3 от дължината на стъблото, с 10–30(50) цвята. Цветовете бели, характерно е наличието на шпора. Плодът кутийка. Цв. V(VІ), пл. VІІ. Въпреки че има зелени листа,C. epipactoides има поведение на сапрофитен вид, като надземно в отделните години се развиват само цъфтящи индивиди. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (рядко).

Местообитания и популации. Видът се среща в широколистни и хвойнови храсталаци, в нискостъблени широколистни гори и по окрайнините им, както и в ксеротермните тревни съобщества между горските и храстови участъци. Популацията в местн. Ликана (южно от Ивайловград) е със значителни флуктуации на числеността – в отделни години се развиват между 100 и 500 индивида.

Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Ликана южно от Ивайловград, еднократно събиран и на хълма Дупката до Ивайловград, но изчезнал); до 350 m н. в.

Общо разпространение. Източно Средиземноморие (Гърция, Турция, Егейските острови и България).

Отрицателно действащи фактори. Изоставянето на територията, водещо до прекомерно обрастване, нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене (видът се изпасва напълно при преминаване на стада) и голямата суша в отделни години.

Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията в местн. Ликана е в границите на едноименната защитена местност, провежда се проучване на числеността й. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, разширяване на защитената местност „Ликана“ и провеждане на поддържащи сегашното състояние на растителността мерки.

Литература: Маркова, Чернева, 1984; Петрова, 1995; Petrova, Gerasimova & Venkova, 2001; Venkova et al., 2003; Delforge, 2006.

Автор Антоанета Петрова

image

image
Зелчеста гъба

Sparassis crispa (Wulfen : Fr.) Fr.

Сем. Sparassidaceae - Зелчести гъби

Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii,iv)+2ab(i,iv)].

Морфология и биология. Плодното тяло 10–40 cm в диамеър, неправилно кълбовидно, наподобяващо глава на цветно зеле, храстовидно разклонено. Клонките многобройни, листовидни, назъбени по краищата, в младо състояние белезникави, по-късно кремавожълти до кафяви. Пънчето късо, дебело 2–5 cm, белезникаво, с вкоренена черна основа. Месото бяло. Спорообразуващият слой разположен от двете страни на листовидните клонки. Спорите елипсовидни, 5–7 ґ 4–6 mm, безцветни, гладки. Образува плодни тела единично или на малки групи, VII–X.

Местообитание и популации. Среща се в иглолистни гори (бор –Pinus , ела –Abies , смърч –Picea). Паразитира главно по корените на бора (Pinus nigraPsylvestris) . Плодните тела се развиват в основата на живи дървета и около тях, а също така и върху пънове.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша – биосферен резерват „Бистришко бранище“), Пирин (Сев. – до х. „Бъндерица“), Рила (местн. Овнарско), Родопи (Зап. – над местн. Цигов Чарк и в резерват „Мантарица“; местн. Аврамови колиби).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, събиране за храна за лични нужди, замърсяване от бита и строитеството.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на резерватите „Бистришко бранище“ и „Мантарица“ и в националните паркове „Пирин“ и „Рила“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Стойчев, 1981; Стойчев, Димчева, 1987б; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006; Denchev et al., 2006.

Автор Мелания Гьошева

image

image

Зъбчата урока

Bupleurum odontites L.

Bupleurum fontanesii Guss. ex Caruel1, 3, 4, 5

Сем. Apiaceae – Сенникоцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN A1c; B1b(ii,iii,iv)c(ii,iii)+2b(ii,iii,iv)c(ii,iii)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–50 cm, силно разклонено от основата, с многобройни сенници, голо. Листата последователни, линейни, островърхи, приосновните изсъхват по време на цъфтеж. Съцветието сложен сенник, съставен от 4–6 неравни лъча, в основата с 5 ланцетни, островърхи листчета с мрежовидно жилкуване. Прицветниците 5, ципести, ланцетни, заострени, с ясни мрежовидни жилки. Цветовете дребни, жълти, с неравни дръжки, по 8–15 в сенник. Плодът сух, 1,5–2,5 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте върху сравнително мощни канелени почви на сухи тревисти места, край пътища (банкети и канавки), в синори или изоставени ниви. Образува плътни популации с численост между 500 и 1000 индивида.

Разпространение в България. Тракийска низина (между селата Райкова могила и Щит, Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (Елховско и Тополовградско – около селата Добрич, Маломирово, Чернозем, Срем, Устрем, Голям Манастир и Малък манастир); 0–300 m н. в.

Общо разпространение. Средиземноморие (Южна Европа, Северозападна Африка) и Югозападна Азия (Мала Азия, Сирия, Палестина).

Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на разораването на земите, пожари – естествени и породени от човека, ограничено разпространение.

Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Детайлно проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори.

Литература: Асенов, 1982, 1984; Snogerup & Snogerup, 2001.Автор Стоян Стоянов
image

Caltha polypetala Hochst. image
image
Родопи- ср. Цигов чарк, Садово
Кози крак

Albatrellus pes-caprae (Pers. : Fr.) Pouzar

Сем. Albatrellaceae - Овчи прахани

Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B2ab(i,ii,iv)]

Морфология и биология. Плодното тяло съставено от шапка и пънче, наподобяващо разцепено копито. Шапката полукълбовидна, най-често бъбрековидна, разделена на два дяла, с дълбок канал, продължаващ към основата, 5–15(20) cm в диаметър, светлокафява, кестенявокафява до тъмнокафява, гъсто люспеста, напукана. Тръбичките къси, низбягващи, бели, жълтеникави до светлокафяви. Порите широки, ъгловати (шестоъгълни), едноцветни с тръбичките. Пънчето цилиндрично или удебелено в основата, често странично, 2–5 Ч 1,5–3(4) cm, жълтеникаво, в основата кафеникаво, голо, по-късно люспесто. Месото кремаво, при разрез лимоненожълто. Спорите широкоелипсовидни до яйцевидни, 8–11 Ч 6–8 µm, гладки, безцветни. Образува единични плодни тела, VII–X.




Гласувай:
5



1. анонимен - !!!
27.09.2011 20:22
просто са ...изумителни творения на природата-някои от тях ги виждам
за пръв път-благодаря ти много
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2702483
Постинги: 870
Коментари: 751
Гласове: 3730
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031