Когато избираме между фройдизма и неофройдизма, то това  да се избира между две неизбираеми тези. Това дали ни иска или не нещата да бъдат такива, обективната реалност не я интересува. В този смисъл диспут в двойката фройдизъм-неофройдизъм не може да има, тъй като и двете тенденции на развитие имат своите корени. Те са еднакво необходими явления на хора от различните прослойки на обществото. Хорни надраства биологично атавистичното у Фройд като раздава равни права на половете, но не защото реабилитира някаква по-ниска позиция - тя правилно и без излишна ненавист както при Фройд говори за еднаквата биологична роля на половете и тяхната еднаква власт. Това дали индивида се чувства равноправен не може да бъде посочено от Фройд, а от самия индивид.
Но нито културата, нито Хорни могат да спасят човешкото общество от техните болезнено варварски атавизми, посочени от патерналиста Фройд. Може би защото Хорни не желае да види, че не цялото общество е подчинено на законите на културата, а по-скоро на разцъфващата вегетация. Хорни не съумява да възприема обществото като разнородни фракции с различен статут, права, социален живот и мислене. В идеализмът си Хорни достига до абсурдизма, в който обществото е плод на единна, трайна и всеобхватна културна тенденция. Различни според нея са само отделните общества, не заради самите общества, а заради културните различия.
Но след като Хорни обяснява всичко останало, нейната теория не може да обясни най-важното и всеобхватно социално значение на съвременността - еманцияпацията. Приемайки жената за равноправна, Хорни не може да обясни в методите на неофройдизма социалното явление, не и помагат нейния идеализъм, нито разпрострелите се по нейна воля добродетели върху всяко живо човешко същество. За всеобща изненада теорията на Фройд обяснява по най-съдържателен начин еманципацията. Но и че Хорни е права, в това че чистата форма на Фройдизма далеч е преекспонирана върху скандални и болезнени за самия Фройд аспекти - в това няма съмнение.
Както прави прави впечатление двамата опоненти поддържат едни крайни и противопоставени една на друга възможности, които взаимно се изключват, тъй като не представляват масово явление и не са представителна извадка за общественото развитие.