Безспорно търсенето на истината, бунтуването срещу лицемерието, интелектуалното робство и социалната непримиримост в класовото неравенство на германското общество със светлия пример на Мартин Лутер, се пренася и намира най-добра почва в островна Англия. Може би и самият островитянски свободолюбив дух е причината Англия да се отърси от лицемерния и лъжлив папски деспотизъм. За жалост и като ирония на съдбата личната трагедия на един отхвърлен брак дава основата на духовната, политическа и религиозната реформация на английското общество.
Започналата църковна криза е в полза на абсолютната монархическа власт, но сами по себе си тя корени значително обществено разделение на различните религиозни течения, пренесли се от цяла Европа и обявили открита война на свободната английска земя.
Близо цели 2 века Англия се разкъсва от непримиримата война между протестанти и католици - начало поставено от монархическата хегемония и абсолютизъм на Хенри VIII, но от друга стана е резултат от мъжеството му да се опълчи на папското лицемерие. Сякаш изцяло наследила кръвта на баща си, Елизабет I осъществява реформата започната от баща си (Хенри осми) в пълна степен и в ярък израз на приемствеността на властта. Антикатолическата й политика е опит да скъса с папата окончателно, който станал причина за безбройните беди на Англия и за нестихващите войни с католическа Испания - пряк проводник на интересите на папата.
В последните минути от своя живот и управление, достойнството на кралицата било толкова огромно, че в минутата преди да умре тя не пожелала да каже с думи избрания от нея наследник на трона - типично тюдорско достолепие и монархическо самолюбие - израз на чест и кралско достойнство. Не можейки да се раздели със своя трон, за който отдала живота си и погубила личността си, осъдила сама себе си на девственост и бездетие, тя не изрекла приживе името на своя наследник, а само с ръце на главата посочила своя единствен по право наследник - краля на Шотландия - Джеймс Първи. Учителят му Бюканън успял да внуши истински респект към богословските спорове, което дало повод на провъзгласения за крал на Англия Джеймс Шести, да свика църковен конгрес, където да изяви своите центристски убеждения спрямо царуващото в страната църковно разделение и противоборство на католици и протестанти. Макар и протестант, Джеймс от малък мразел женевската библия на протестантите, където множество пасажи подтиквали към бунт и неподчинение - идеи вредни за неговия трон и политика на суверен на цялото английско общество, за първи път обединено с ирландското и шотландското общества.
Две особено трудни лични обстоятелства правели значително трудни условията на неговото управление - това, че бил протестант и второто, че бил шотландец. В този смисъл борбата на църковните течения била сериозна по време на неговото управления, но центристските позиции на краля довели до тяхното постепенно стихване особено след опита за държавен преврат през 5 ноември 1605, известен като "Барутния заговор". Макар и неуспешен той разтърсил цялото общество - последиците унищожили крайните църковни течения и ги превърнали в "умерени" и смирени поданици на краля. Страхът от обвинение в държавна измяна пресякъл всички опити за открит бунт към краля, въпреки, че той непрекъснато давал поводи със скандалния си личен живот и със слуховете за живота на неговите приближени (по време на управлението си той дал над 200 благороднически титли "пер" като възнаграждение на своите привърженици и приближени).
Но какво точно в политиката на краля успяло да помири враждуващите крайни фракции ако не изцяло по времето на неговото управление, то поне през следващите десетилетия. Отговорът дошъл от протестантите, които предложили общ превод на библията за изравняване различията между католици и протестанти,  с което искали и повече политически привилегии, които дотогава били съсредоточени основно  в ръцете на прокатолическите епископи не без подкрепата и финансирането на папата.
Какво било църковното статукво преди идването на Джеймс първи на власт. Последователната реформаторска политика на Хенри осми и Елизабет Велика довели до пълен църковен хаус подхранен от реставраторската католическа политиката на Кървавата Мери. Самото идване на Джеймс на английския престол било заявка за претенции на сродните му протестанти за по-големи права - условие, което деликатното положение на Джеймс не би могло да позволи. Същевременно още на трона си в Щотландия, Джеймс хранел надежда за истинен и неподправен превод на Библията. Защо се появил този проект, подет от инициативата на кралската институция. На първо място била високата богословска култура на Джеймс и неговата опитност в богословската полемика, където той бил изтъкнат майстор. Така преди Джеймс да възкачи на английския престол в Англия католиците се ползвали с божието слово от източника на "Библията на епископите", а протестантите използвали внушаващата бунт женевска Библия, пропита от идеите на калвинизма. Нито превода на едната Библия, нито превода на другата, не съдържала безпристрастно идеите на чистото божие слово. Това дало повод Джеймс да поиска нов превод, осъществен от на-добрите лингвисти на Англия, протестанти по дух с пълното и ревниво спазване на преводаческата чистота под личния надзор на монарха. Така се родила библията на крал Джеймс - най-скъпия проект на западната култура, могъл да окаже пълното си влияние едва след смъртта на краля, който поискал започването на този проект. Влиянието на тази безпристрастно и честно преведена книга довело до огромни промени на западното мислене и разширило влиянието на Англия като световна политическа сила. Автор: Д.Георгиев-Даков

супер е статията, най-добрата напоследък у блогот!!!

Радвам се, че съм оценен, но как така докато протестираше, че си правя реклама, сега сам хвалиш статиите ми :)
Да не си се объркал с нещо - случват се такива неща.