По-добре ужасен край, отколкото ужас без край- рецензия на три филма

Пророкът(Un prophet), Getting Square, The switch

Първите два филма касаят затворническата проблематика, но докато първия детайлно навлиза в живота във и извън затвора на главния герой - младеж от смесен френско-арабски произход, то втория разкрива живота на няколко затворника от комичната му страна с идването на окончателното възмездие за несправедливостта.
Третият филм разглежда абсурдите около намирането на донор за изкуственото осеменяване на зряла жена, която желае недостатъчите на съвместния съпружески живот да не се отразява пагубно върху изконното й желание да има свое собствено дете. В главната роля ще видите великолепната игра на Дженифър Анистън като всички абсурди, които тя изтърпява са заради неспособността на нейния най-близък приятел да изрази своите дълбоки лични чувства.
Често една връзка може да бъде съсипана от партньор интроверт и е подобро развитието на такива случаи в категорията лошо начало, отколкото в категорията лош край. Или по друг начин казано по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.