Безспорно е, че трите реки имат общ индоевропейски корен със значение reo( гр. roos- поток) - тека, изтичам. Една още по-интересна аналогия е валидна за реките - тяхната скорост на изтичане е сравнима с човешкия  ход или бяг. Затова общият корен reo-, roo- е близък с англ. run, фр. courir.
Следва да се изясни, че съществува разлика между древните и съвременни имена на тези реки. Така например съвременните имена Garonne и Rhone имат идентични корени, но старите им съответстващи названия Garumna и Rodanos(Rodonos), значително се различават.
И ако днес можем лесно да си обясним, че имената на тези реки, значат просто реки на езика на франките, то е значително по-трудно да се разшифрова знаението на древните имена на реките.
Така например гръцкото название на Рона е изводимо от старогръцката лексикална база като ῥόος - поток,течение и δονέω - разклащам, вълнувам, друсам, тръскам в значението на "буен поток" (развълнувано течение). Тази семантика напълно отговаря на действителността, тъй като река Рона в три четвърти от своето течение преминава през скалисти и стръмни местности. Предполагаемите келтски назнания Rodonos и Rotonos не следва да се приемат като келтскоезични, а като келтско отражение на гръцкото име във смесеното келтско-елинско поселение в района на вливането на Рона в Средиземо море, каквото има в Массилия например.
Интересен е и случая с Garumna. Ако етимологията с корена kharr-
скала и баското harri - камък бе валидна, то това би отговаряло на факта, река Гарона да е приемуществено планинска река, каквато е Рона в 3/4 от своята дължина, но това не  отговаря на истината, тъй като река Гарона е в голямата си част не е планинска.
Един древен топоним като старото име на Бордо - Бурдогала (според Страбон Бурдекала) е разположен в мястото на вливане на Гарона в Бискайския залив. Тъй като река Гарона тече по посока към Галия, е напълно възможно старото име на реката Garumna и провизорното Galrumna (Garumna=Galrumna) да означава "галска река".