Хората не навиждат богатото въображение. Че как иначе когато то ги отдалечава от реалността. Презират го и това е най-честия път, защото разнежиш ли се малко, току виж си свършил в бяла спретната къщурка, боядисана в бяло с две липи отпред. Хората искат на всяка цена да се чувстват неощетени, необезпокоявани, без жертви, без грешки, само с ползи и добри преживявания. А това е напълно съвместимо с добрите преживявания и планирания на реалността.
Особено страшно е въображението за хората, които н обичат да слушат собственото си ехо в главата и следователно не е здравословно за тях  да слушат караниците на два гласа някъде вътрешно и дълбоко в тях.
Хората презират и детското въображение. Плашат се, че то може да направи децата им вятърничеви. Уви, хората харесват редовните убийства на въображението, защото така се чувстват в един стерилен и сигурен свят, където не би могло да има пробойни, където няма фантазии, а чисти сметки, избистрени до блясъка на кристал.