Бедността може да прави много изключения от нормалния ред на нещата. Ето едно от тях.

Когато четях това удивително произведение за мексиканските тортили аз не знаех колко ценни могат да бъдат описанията в Тортила Флет. Едно традиционно мексиканско ядене, подобно на българския качамак е "тамали". Това е ястие от кайма и царевично брашно.
В книгата се споменава за учудването на всички жители на Монтерей, че една  многодетна майка в града храни всеки ден 8-тте с деца с едно и също ястие, без те да са хилави, немощни и нездрави. Когато разпитват едно от по-големите деца, то споменава, че сутрин, обед и вечер всички в къщата ядяли тортила с боб. Тортилата представлява тестяна обвивка, подобна на нашите палачинки, но без яйца и почти без мазнина, запържена в тиган, обикновено от царевично брашно. Многодетната майка нито веднъж не била свидетел децата й да се разболеят от нещо, за куриоз и всеобщо учудване.  Ако трябва да дадем смислено обяснение, можем да кажем, че тортилата е източник на въглехидрати, а бобът - източник на въглехидрати и аминокиселини, като засищането от двата вида въглехидрати е в по-голямо. Всяка бобена култура е еквивалент на месото.
Някои любими пасажи от произведението:
"Факт, установен и отбелязан в много истории, е, че душата способна да извърши най-голямото добро, е способна да извърши и най-голямото зло. Кой би могъл да бъде по-греховен от разпопения свещенник? И кой - по похотлив от доскорошна девственица. Аможе би и само така ни се вижда!"
"В цивилния жив човек бива наказван за това, което вършим но правилниците на армията добавяха към това едно друго начало - те наказват човек за нещата, които не върши."