Безспорно на улица "Консервна" ще намерите кутии с всякакъв цвят и всякакви надписи за съдържанието им. Какво би могло да се очаква за името на улицата до консервната фабрика. Скучен и призрачен градски пейзаж с остра миризма на риба, която се поглъща от морските течения. И ако тази промишлена улица стигаше със своя край до брега на морето, това съвсем няма да е обикновена улица. Ако обитателите на улицата бяха безпарични, това съвсем нямаше да са обикновени хора. И ако случите на разказвач, който да ви разкаже всичко около улицата, дори и за лалугерите под нея, това съвсем няма да е обикновен разказ, а нещо повече - цял един жив организъм, на който е дадена много любов, а също и много носталгия, заради безвъзвратно отминалото време, а всеки негов читател ще я изпитва всеки път когато си я припомни.
Безспорно трябва този разказвач с името Джон да е гениален, за да може да опише най-незначителните събития като нещо необикновено, като че ли само сега и веднъж стават тези иначе рутинни неща като да си купиш две кварти бира или една бутилка "стари кецове за тенис", или да седнеш на прага на Западната биологична лаборатория. Наистина гениално трябва да е описанието, което ти рисува представа след представа, за да ти опише една напълно цветна и звучна картина, в която читателя е поласкан, че е поканен да участва. Няма да усетите никъде присъствието на разказвача, той няма да харесва определени герои, нито ще говори от тяхно име. Той ще обича целия разказ и ще остане там някъде зад гърба дори на всеки читател и няма да иска да присъства в този разказ, защото е бил там, усетил го е и когато го разкаже сякаш не бил там, му се струва като приказка.
Може би улица Консервна е такъв разказ, който да ни покаже, че няма нещо по-хубаво от настоящето, че няма такова нещо като лош късмет, а също и че няма такова нещо като добри и зли намерения. Най-хубавият живот, който живеем е тук и сега и ние няма да намерим по-добър от него . Запретнете ръкави и живейте тук и сега.