Географското третиране на родовете като таксономично единици и деленето на родове на Стария и Новия свят е изключително неправилен, субективен и псевдонаучен подход. От тази гледна точка съществува по-голяма дивергентна разлика между видовете Pancratium illyricum и P.maritimum, отколкото между родовете Хименокалис и Панкрациум.
Изолираното генно проследяване на избран ген спрямо определени трибове и родове е възможно най-неверния и едностранчив подход за изследване, тъй като еволюцията на единичния ген не следва еволюцията на рода и се подчинява само на своята собтвена генетична логика. С други думи еволюцията на рода не може да се отразява в генна еволюция на единичен отрязък от ДНК, тъй като морфологичните изменения засягат съвсем малка част от генни последователности и е немислимо със случайния избор на ген, да попаднем на най-интензивно изнелите се гени за конкретния род, да не говорим и за обстоятелството,че морфоеволюцията е абсолютно несъотносима с еволюцията на гена, макар да вървят ръка за ръка. Не може и няма как езика на морфоизмененията да кодира генетичния смисъл на генния език, въпреки, че морфологичната изява е отражение на този език.
Най-нелепи можем да на наречем филогенетичните проучвания, които с помощта на ген от растителната физиология, правят изводи за еволюционното развитие и морфологичната еволюция на видовете и родовете, особено след като знаем, че макар морфофизиологичния ансамбъл да стига до перфектно съвършенство и координация, физиологичните гени имат коренно различна природа от морфологичните гени, тъй като първите съдействат за функцията - често невидима и непредположима в реални детайли, докато вторите съдействат единствено за видимата микро и макро форма.
Светът на морфологията, макар да се чете на езика на гените, не е генетичен свят. В този план основни различия на род Pancratium на Стария свят и неотропическия род  Hymenocallis са степента на стеснение на хипантиалната тръба и цвета и консистенцията на семената, като при първия е налице широка хипантиална тръба с формата на конус и черни сухи семена, докато хипантиалната тръба при Hymenocallis е тръбовидна до тясноконусовидна и яйчника образува зелени месести семена.
Нужно е да бъде уточнено, че видовете Pancratium на Стария свят заемат силно аридни местообитания и хабитати, което обяснява цвета и консистенция на семаната на тези видове. В екологичен план неотропичните видове на  Hymenocallis заемат аридни, умерено-влажни до силно влажни хабитати в дълбоката сянка на тропическите гори и това обяснява различията в консистенцията и цвета на семената. Подобна екологична специализация не би могла да се отдаде на родова специализация, а на стествена екологична пластичност спрямо трайните климатични тенденции на типичните хабитати.
Траубе през 1962 възприема подродов статус за таксоните Ismene (incl. Leptochiton),  Elisena, and Pseudostenomesson в обема на род Hymenocallis, а през 1980 без конкретно, но правилно обяснение, ги прехвърля като секции в обема на същия род. По късно Meerow през 1993 възприема самостоятелни родови статуси и обеми за видовете на споменатите таксони.
Pancratium L.
sect. Pancratium - хипантиалната тръба широка, конусовидна
sect. Eudemonium sect.n. - хипантиалната тръба разчленена близо до основата или почти до основата. Typus: P. illyricum.
sect. Hymenocallis (Salisb.) - хипантиалната тръба тяснотръбовидна или тясноконусовидна
sect. Ismene (Salisb.); sect. Leptochiton,  sect. Elisena - цветовете зигоморфни, and sect.Pseudostenomesson.

Литература:
MEEROW Alan W. ; GUY Charles L. ; LI Qin-Bao ; CLAYTON Jason R. Phylogeny of the tribe Hymenocallideae (Amaryllidaceae) based on morphology and molecular characters. In: Annals of the Missouri Botanical Garden   2002, vol. 89, n^o3, pp. 400-413

 Hymenocallis littoralis
Ismene


Elisena




Leptichiton