Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2010 04:10 - Комплексите на един народ
Автор: apologetic Категория: Други   
Прочетен: 1469 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 20.08.2010 10:07


Вървиш по улиците. Спираш. Говориш. Няма отговор - мислят, че им искаш пари. Пак вървиш - хоп - на тебе вече ти искат пари от джоба хей така за благодеяние. Гледаш и недоумяваш това наказателна акция ли е, обир посред бял ден ли е или си слънчасал. Тръгваш отново. Спираш. Говориш. След по-малко от 2 минути разговор отсрещната страна те пита: - Бе ти подиграваш ли ми се? Викаш не, ама оня е готов да скочи да си изкара напрежение. Дърпаш с малко, гледаш го учудено и тва те спасява, щото оня почва да се чуди на себе си колко ли е чуден и..... Тръгваш отново. Спираш. Гледаш един мравуняк със смазани мравки. Някой е бил жаден за дъжд в тази горещина и просто с една лекота на движението на подметката е смазал животинките. Зад ъгъла се подава цяло стадо уядени котки, които чакат да им замирише на пенсионерска миризма, за да се сетят, че е дошло време за соевата наденица, когато пред никога не са яли, но и не са били толкова дебели. На отсрещната страна забелязваш пес, който ходи по улиците на Пловдив нес четири, а с три крака, защото е бил глобен за неправилно паркиране пред погледите на зле възпитани и злобни тийнеджъри. Тръгваш. Пресичаш улицата и спираш да заговориш жена, която те познава. Тя започва да ти говори за това колко мразела да яде круши, защото любимата й баба навремето паднала от крушево дърво и тя не може да ги понася, камо ли да ги яде. Обръщаш се към нея и най-добронамерено с топла усмивка й казваш, че трябва да се срещне с личния си психоаналитик, за да преодоле проблемите и да яде спокойно круши. Рязко съм попитан аз подигравам ли се с нея и нейната жестока мъка, да не говорим за това, че няма никакво желание да яде от гнусните и грозни круши на планетата, каквото и да става. Обърнах се, трябваше да и тегля и премеря една хубава басма, но не желаех да развалям красивия ден с подобни жалки моменти . Тръгнах си. натоварен с хорска простотия и със заричането, че от тук нататък ще пускам по някоя друга усмивка на кучетата и коткит в тази страна. Те няма как да си помислят, че им се подигравам.




Тагове:   народ,


Гласувай:
3



1. eien - Ooo, тъжен ден,
16.08.2010 05:04
дано са по-рядко в живота Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apologetic
Категория: Хоби
Прочетен: 2709482
Постинги: 870
Коментари: 751
Гласове: 3731
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930