Много видове за които тепетата са основна локализация имат ендемитна природа. Част от тях вече са изчезнали. Това са Hypericum setiferum Stef. и Astragalus physocalyx Fisher. Други са силно застрашени - родопска гениста, жлезистото птиче просо, родопски магарешки трън. Наличието на изчезващи видове и прогресивното заместване на автохтонната флора с рудерална растителност, дава основание да се приеме, че утъпкването по и извън алеите, продължаващото строителство върху тях и замрялата кариерна дейност, напълно са унищожили естествените първични хабитати. Цяло чудо е наличието на ендемитна флора, въпреки рудерализацията на автохтонните екосистеми. За да се запази статута на свободни зони на тези георграфски забележителности и да се затвърди категоризацията им като защитени местности е необходимо тепетата да бъдат с обособено заградени части, където екосистемите да бъдат лишени от човешки въздействия. Това е нужно, за запазване на хилядолетно просъществувалите композиции от видове, образуващи тясно изолирани растителни съобщества. В града няма еколозии, няма и общинари, поради което тепетата са сбирки на отпадъци. Лицето на Пловдив пред Европа - неговата основна географска и символна забележителност е превърната в клоака.