Основното показание на Stroncium ranelate следва да бъде сериозно преразгледано и отхвърлено -  заместване на костния обем със стронциеви минерали не коресподира с естествения природен състав на биологичната кост. Вземайки предвид лесната изотопна модификация на стронциевия атом, всяко нормирано облъчване с диагностична или друга цел крие по-висок риск за вторичен разпад на получените стронциеви изотопи. По-високият атомер номер на стронция резултира върху относително по-високата плътност и тежест на костта, което не носи ревелентни ползи. 
Засега вътрешната употреба на стронциеви съединения е оправдана единствено само при пациенти с тежка вродена структурна слабост на дентина, като лечението следва да се провежда в млада възраст, кто за целта са необходими проучвания за възрастовата допустимост на употребата на препарата. 
Най-безопасния начин за прием на стронциеви минерали е чрез измивните пасти за зъби, където полезното действие на стронция се проявява в най-силна степен, без да кумулира и без да причинява каквито и да е странични ефекти.